Съдебната власт в хаос при новия Регламент за защита на личните данни, къде отиде общественото право на информация?
В прорез с неотменимия принцип за гласност на правораздаването държавните институции започнаха да крият извънредно значима информация от публичен интерес. Вече са секретни имената на проверявани, разследвани, обвинени и подсъдими. Тайна са и някои наказани, което е цялостен парадокс и тъпчене на правото на информация на жителите. Оправданието за всичко това е Общият европейски правилник за отбрана на персоналните данни (GDPR), който не изисква нищо такова.
Съобщенията за импортирани обвинителни актове и повдигнати обвинявания от прокуратурата към този момент идват даже без букви, като и селищата са обозначени единствено с една писмен знак. Най-фрапантен е казусът със арестувания преди два дни за ликвидиране мъж в хасковското село Козлец, който в четвъртък беше упрекнат от прокуратурата, а известието пристигна засекретено, като селото е с инициал, а обвиненият е разказан като български жител, прострелял други двама български жители - в действителност брачната половинка си и съседа си.
Така се случи и със известието за импортирания в съда обвинителен акт против някогашния шеф на НДК Мирослав Боршош. В него също няма букви, само че обвинените се разпознават, тъй като са посочени като длъжностни лица от НДК.
Спецпрокуратурата отхвърли да заяви кои са обвинените за присъединяване в незаконна група за опиати с обяснението, че това е неразрешено от Закона за отбрана на персоналните данни, което не е правилно. Ако продължи по този начин, прокуратурата скоро ще оповестява единствено, че един човек е упрекнат за едно нещо. От пресцентъра й обясниха пред "Сега ", че няма общи правила за известията, а всяко се пуска по този начин, както реши наблюдаващият прокурор.
Съдебната администрация отхвърля да заяви имена на подсъдими, само че кани искащите да схванат кои са в правосъдната зала. Софийският градски съд към този момент отстрани от електронното си деловодство опцията да се търси по име на страна по дело. Сега съответен правосъден проблем може да се открие единствено в случай че търсещият знае типа на делото и номера му. Прессъобщенията за влезнали в действие присъди също към този момент се пращат с букви от Върховния касационен съд.
Общият европейски правилник въобще не постанова такива ограничавания и всичко това е цензура, налагана от държавните институции. Журналистиката и медиите са изключени от регламента, рестриктивните мерки не се отнасят и за държавните органи, които събират и употребяват персонални данни по силата на закон. Точно такива са полицията, прокуратурата и съдът. Освен това в регламента се споделя, че публичният интерес е извънредно значим.
Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) подлага на критика рестриктивните мерки за достъп до обществените регистри, в това число и от оповестените онлайн правосъдни актове. "Под предлог че са персонални данни, от правосъдни актове се заличават освен наименования на юридически лица - търговци, неправителствени организации, само че даже (какъвто е казусът с Върховния административен съд) и наименования на държавни институции. Предложените промени в закона за персоналните данни ще задълбочат тази отрицателна наклонност ", предизвестяват от асоциацията.
Тя сигнализира, че в случай че планът на Министерство на вътрешните работи, с който сякаш ще се вкара европейският правилник в нашето право, бъде признат, ще има лов на вещици по отношение на публицистите. Те ще бъдат принудени да разкриват източниците си на информация, в случай че Комисията за отбрана на персоналните данни изиска това от тях.
"В Германия в измененията на тамошния закон за персоналните данни категорично е маркирано, че рестриктивните мерки на европейския правилник не важат за публицистите и медиите, които служат на публичния интерес да осведомят. Точно това би трябвало напълно ясно да бъде записано в българския Закон за отбрана на персоналните данни, с цел да не се окажем в обстановката на основния воин от "1984 " на Оруел, чиято работа е да преправя и старите вестници, с цел да се фалшифицира историята ", написа в мнение на Съюза на издателите, написа "Сега ".
Съобщенията за импортирани обвинителни актове и повдигнати обвинявания от прокуратурата към този момент идват даже без букви, като и селищата са обозначени единствено с една писмен знак. Най-фрапантен е казусът със арестувания преди два дни за ликвидиране мъж в хасковското село Козлец, който в четвъртък беше упрекнат от прокуратурата, а известието пристигна засекретено, като селото е с инициал, а обвиненият е разказан като български жител, прострелял други двама български жители - в действителност брачната половинка си и съседа си.
Така се случи и със известието за импортирания в съда обвинителен акт против някогашния шеф на НДК Мирослав Боршош. В него също няма букви, само че обвинените се разпознават, тъй като са посочени като длъжностни лица от НДК.
Спецпрокуратурата отхвърли да заяви кои са обвинените за присъединяване в незаконна група за опиати с обяснението, че това е неразрешено от Закона за отбрана на персоналните данни, което не е правилно. Ако продължи по този начин, прокуратурата скоро ще оповестява единствено, че един човек е упрекнат за едно нещо. От пресцентъра й обясниха пред "Сега ", че няма общи правила за известията, а всяко се пуска по този начин, както реши наблюдаващият прокурор.
Съдебната администрация отхвърля да заяви имена на подсъдими, само че кани искащите да схванат кои са в правосъдната зала. Софийският градски съд към този момент отстрани от електронното си деловодство опцията да се търси по име на страна по дело. Сега съответен правосъден проблем може да се открие единствено в случай че търсещият знае типа на делото и номера му. Прессъобщенията за влезнали в действие присъди също към този момент се пращат с букви от Върховния касационен съд.
Общият европейски правилник въобще не постанова такива ограничавания и всичко това е цензура, налагана от държавните институции. Журналистиката и медиите са изключени от регламента, рестриктивните мерки не се отнасят и за държавните органи, които събират и употребяват персонални данни по силата на закон. Точно такива са полицията, прокуратурата и съдът. Освен това в регламента се споделя, че публичният интерес е извънредно значим.
Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) подлага на критика рестриктивните мерки за достъп до обществените регистри, в това число и от оповестените онлайн правосъдни актове. "Под предлог че са персонални данни, от правосъдни актове се заличават освен наименования на юридически лица - търговци, неправителствени организации, само че даже (какъвто е казусът с Върховния административен съд) и наименования на държавни институции. Предложените промени в закона за персоналните данни ще задълбочат тази отрицателна наклонност ", предизвестяват от асоциацията.
Тя сигнализира, че в случай че планът на Министерство на вътрешните работи, с който сякаш ще се вкара европейският правилник в нашето право, бъде признат, ще има лов на вещици по отношение на публицистите. Те ще бъдат принудени да разкриват източниците си на информация, в случай че Комисията за отбрана на персоналните данни изиска това от тях.
"В Германия в измененията на тамошния закон за персоналните данни категорично е маркирано, че рестриктивните мерки на европейския правилник не важат за публицистите и медиите, които служат на публичния интерес да осведомят. Точно това би трябвало напълно ясно да бъде записано в българския Закон за отбрана на персоналните данни, с цел да не се окажем в обстановката на основния воин от "1984 " на Оруел, чиято работа е да преправя и старите вестници, с цел да се фалшифицира историята ", написа в мнение на Съюза на издателите, написа "Сега ".
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ