Експерти: 9 от 10 души не знаят, че имат болни бъбреци
Девет от 10 индивида не знаят, че страдат от хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). Това сподели ръководителят на Асоциацията на пациентите с бъбречни болести (АПБЗ) адв. Христина Николова по време на конференция в Националния пресклуба на Българска телеграфна агенция в София.
ХБЗ минава безсимптомно, уточни тя и добави, че напълно първоначално може да се прояви „ лека отмалялост “, която съгласно нея не може да насочи човек да потърси експерт. Поради тази причина и болестта се дефинира като тиха пандемия, сподели Николова.
ХБЗ е обвързвано с прогресивна загуба на бъбречна функционалност. То минава през шест стадия, като с напредването им доста нараства рискът от хронична бъбречна непълнота, при която са нужни диализа или бъбречна трансплантация. С придвижване на ХБЗ се увелича и рискът от гибел по сърдечносъдова причина, показват от АПБЗ и на Българската болнична асоциация (ББА). От организациите акцентират, че в международен мащаб хората, които страдат от ХБЗ, са повече от тези, които имат диабет или онкологично заболяване. Хроничното бъбречно заболяване визира 13% от българите, сочат данните, показани от асоциациите.
Диабет, високо кръвно налягане, сърдечни проблеми или инсулт, затлъстяване, фамилна обремененост и тютюнопушене са измежду рисковите фактори за развиване на ХБЗ, сподели проф. Борис Богов. Той посочи, че експертите наблюдават намаляването на бъбречната функционалност посредством кръвно проучване на серумен креатинин. За слагането на диагнозата значим детайл е наличието или отсъствието на микроалбумин - един от първите белези, който нефролозите записваме при пациенти с ХБЗ, изясни още проф. Богов.
Трябва да се работи извънредно доста за образоване на обществото по тематиката, разяснява Николова. Тя разгласи началото на тримесечна образователно-информационната акция „ Здрави ли са бъбреците ти? “. Инициативата се реализира от АПБЗ и ББА, с поддръжката на Дружеството по нефрология и Българското кардиологично сдружение. Седем огромни лечебни заведения ще се включат в акцията. Това са: УМБАЛ „ Света Анна “-София, УМБАЛ Света Марина – Варна, УМБАЛ „ Аджибадем Сити Клиник “- София, МБАЛ „ Уни Хоспитал “ – Панагюрище, УМБАЛ „ Каспела “ – Пловдив, МБАЛ „ Света София “ – София, УМБАЛ „ Медика “-Русе.
Предвижда се приетите в болница пациенти в кардиологично и ендокринологично поделение на определените лечебни заведения, за които се открият данни за съществуване на ХБЗ, да бъдат съветвани в нефрологичното поделение на същото лечебно заведение и да им бъдат раздавани просветителни материали по тематиката. Целта е и след изписването им от болница пациентите да продължат грижата върху здравето си, изясни Николова.
Специалистите подчертаха значимостта от постигането на трайни и качествени резултати при ранна диагностика и лекуване.
източник: offnews.bg
ХБЗ минава безсимптомно, уточни тя и добави, че напълно първоначално може да се прояви „ лека отмалялост “, която съгласно нея не може да насочи човек да потърси експерт. Поради тази причина и болестта се дефинира като тиха пандемия, сподели Николова.
ХБЗ е обвързвано с прогресивна загуба на бъбречна функционалност. То минава през шест стадия, като с напредването им доста нараства рискът от хронична бъбречна непълнота, при която са нужни диализа или бъбречна трансплантация. С придвижване на ХБЗ се увелича и рискът от гибел по сърдечносъдова причина, показват от АПБЗ и на Българската болнична асоциация (ББА). От организациите акцентират, че в международен мащаб хората, които страдат от ХБЗ, са повече от тези, които имат диабет или онкологично заболяване. Хроничното бъбречно заболяване визира 13% от българите, сочат данните, показани от асоциациите.
Диабет, високо кръвно налягане, сърдечни проблеми или инсулт, затлъстяване, фамилна обремененост и тютюнопушене са измежду рисковите фактори за развиване на ХБЗ, сподели проф. Борис Богов. Той посочи, че експертите наблюдават намаляването на бъбречната функционалност посредством кръвно проучване на серумен креатинин. За слагането на диагнозата значим детайл е наличието или отсъствието на микроалбумин - един от първите белези, който нефролозите записваме при пациенти с ХБЗ, изясни още проф. Богов.
Трябва да се работи извънредно доста за образоване на обществото по тематиката, разяснява Николова. Тя разгласи началото на тримесечна образователно-информационната акция „ Здрави ли са бъбреците ти? “. Инициативата се реализира от АПБЗ и ББА, с поддръжката на Дружеството по нефрология и Българското кардиологично сдружение. Седем огромни лечебни заведения ще се включат в акцията. Това са: УМБАЛ „ Света Анна “-София, УМБАЛ Света Марина – Варна, УМБАЛ „ Аджибадем Сити Клиник “- София, МБАЛ „ Уни Хоспитал “ – Панагюрище, УМБАЛ „ Каспела “ – Пловдив, МБАЛ „ Света София “ – София, УМБАЛ „ Медика “-Русе.
Предвижда се приетите в болница пациенти в кардиологично и ендокринологично поделение на определените лечебни заведения, за които се открият данни за съществуване на ХБЗ, да бъдат съветвани в нефрологичното поделение на същото лечебно заведение и да им бъдат раздавани просветителни материали по тематиката. Целта е и след изписването им от болница пациентите да продължат грижата върху здравето си, изясни Николова.
Специалистите подчертаха значимостта от постигането на трайни и качествени резултати при ранна диагностика и лекуване.
източник: offnews.bg
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ