Българи и румънци най-рядко в ЕС отсъстват от работа по болест
В разгара на пандемията от ковид немските лекари можеха да издават болнични на пациенти по телефона. Тази специфична мярка за отбягване на ненужни контакти с заболели от COVID-19, която беше в действие в продължение на три години, изтече в края на март.
Сега чиновниците би трябвало да посещават лекарите по старомодния метод, с цел да вземат болничен лист, макар че пациентите към момента могат да получат подобен от своя персонален доктор и посредством видеообаждане. Очаква се този ход да помогне за понижаване на подправените болнични, написа " Дневник ".
Дали е правилно, че повече хора употребяват болничен, когато са налице великодушни схеми за подкрепяне по време на боледуване? Какви са разликите сред страните в Европа? " Евронюз " дава отговор на тези и други въпроси, свързани с използването на болнични в Европа.
В Европейския съюз Германия е преди всичко по разноски за болнични и компенсации за здравни грижи - отделяйки 11% от своя Брутният вътрешен продукт за отпуски по болест и публични медицински грижи. Следват Франция и Нидерландия (и двете с 10.2%) съгласно данни на статистическата работа на Европейски Съюз Евростат от 2021 г.
Сред страните, които отделят минимум, са Естония (4.9 на сто), Литва (5 на сто), Полша, Унгария и Ирландия (всички по 5.5 на сто).
За България са посочени 5.3%.
Според данните за 2020 година Германия е страната, която харчи най-вече и за компенсации за отпуск по болест. Тя отделя 2.3% от своя Брутният вътрешен продукт за подкрепяне на заболели чиновници. Следват Нидерландия (2.1%), Швеция (1.7%), Испания (1.5%) и Люксембург (1.4%).
Най-малко отделят Гърция (0.2%), Ирландия и Румъния (и двете по 0.3%) и Естония (0.4%). България отделя 0.6%.
Класацията за 2020 година може да е била повлияна от пандемията от ковид, само че в случай че се прегледат данните за 2018 година, страните с най-високи разноски са съвсем същите, като се изключи Испания, която не е харчила толкоз доста преди няколко години.
Има ли значение какъв брой е великодушна системата?
Може да се допусна, че страните, които харчат повече за отпуск по болест, биха били тези, в които хората отсъстват повече от работа. Но действителността е по-различна.
В края на 2022 година страните с максимален дял заети лица, отсъстващи от работа, са били Франция (14.9%), Финландия (14.8%), Швеция (14.7%), Дания (13.6%), Естония (13.2%) и Нидерландия (12.4%).
Най-малко са отсъствали от работа в Румъния (2.5%), България (2.9%), Гърция (4.9%), Полша (5.8%) и Сърбия (5.9%).
Интересно е да се означи, че междинният % на отсъствия от работа в Европейски Съюз е доста по-висок при дамите (12.1%; в България - 4.3%), в сравнение с при мъжете (7.8%; в България - 1.7%). Проучване от 2018 година на учени от Норвежкия институт по публично здраве дефинира " стресовите фактори в работата и фамилията " като " най-значимото " пояснение за тази разлика сред половете.
Държавите, отчитащи най-вече отсъствия от работа, не съответстват с тези, които харчат най-вече за компенсации при болнични и за здравни грижи. Въпреки това те са измежду тези, където изискванията за заплатен отпуск са най-щедри, било то като размер или дълготрайност.
Европейските страни с най-щедри болнични
Има доста правила и условия, свързани с правото на заплатен отпуск. Например в някои страни това е алтернатива единствено за тези, които са създали задоволително вноски в своите социалноосигурителни органи през референтен интервал, предхождащ неработоспособността.
Според систематизирани от " Евронюз " данни, оптималната дълготрайност на платения отпуск по болест в Европа е най-висока във Франция и Португалия (и двете по 36 месеца), а най-ниска в Литва (три месеца), Дания (пет месеца), Италия, Румъния, Австрия, Полша, Латвия, Естония (всички по шест месеца). За България са посочени 18 месеца.
Люксембург
Размер на компенсацията: Компаниите в Люксембург са задължени да изплащат на служащите в болничен цялостната им заплата за към три месеца - по-точно за 77 дни или до края на календарния месец, през който е настъпил 77-ият ден от неработоспособността.
Продължителност на компенсацията: Ако неработоспособността продължи след този интервал, здравноосигурителният орган дава удължение до 78 седмици (една и половина години).
Естония
Размер: 70 на 100 от референтната заплата от публичния здравноосигурителен фонд от втория ден на отпуска по болест.
Референтната заплата се дефинира въз основа на междинната заплата за последните шест месеца и обществените данъчни заплащания, направени през миналата календарна година.
Продължителност: До 182 поредни календарни дни заплатен отпуск по болест, най-много 240 дни на година.
Финландия
Размер: Работниците могат да изискат обезщетение при болест девет работни дни след началото на болестта. Работодателят нормално заплаща заплатите на служителя през този интервал на изчакване, а доста заплащат и цялостната заплата през първите един или два месеца.
След това Kela - социалноосигурителната институция на Финландия - поема надбавката въз основа на междинния годишен приход на служащия.
Сега чиновниците би трябвало да посещават лекарите по старомодния метод, с цел да вземат болничен лист, макар че пациентите към момента могат да получат подобен от своя персонален доктор и посредством видеообаждане. Очаква се този ход да помогне за понижаване на подправените болнични, написа " Дневник ".
Дали е правилно, че повече хора употребяват болничен, когато са налице великодушни схеми за подкрепяне по време на боледуване? Какви са разликите сред страните в Европа? " Евронюз " дава отговор на тези и други въпроси, свързани с използването на болнични в Европа.
В Европейския съюз Германия е преди всичко по разноски за болнични и компенсации за здравни грижи - отделяйки 11% от своя Брутният вътрешен продукт за отпуски по болест и публични медицински грижи. Следват Франция и Нидерландия (и двете с 10.2%) съгласно данни на статистическата работа на Европейски Съюз Евростат от 2021 г.
Сред страните, които отделят минимум, са Естония (4.9 на сто), Литва (5 на сто), Полша, Унгария и Ирландия (всички по 5.5 на сто).
За България са посочени 5.3%.
Според данните за 2020 година Германия е страната, която харчи най-вече и за компенсации за отпуск по болест. Тя отделя 2.3% от своя Брутният вътрешен продукт за подкрепяне на заболели чиновници. Следват Нидерландия (2.1%), Швеция (1.7%), Испания (1.5%) и Люксембург (1.4%).
Най-малко отделят Гърция (0.2%), Ирландия и Румъния (и двете по 0.3%) и Естония (0.4%). България отделя 0.6%.
Класацията за 2020 година може да е била повлияна от пандемията от ковид, само че в случай че се прегледат данните за 2018 година, страните с най-високи разноски са съвсем същите, като се изключи Испания, която не е харчила толкоз доста преди няколко години.
Има ли значение какъв брой е великодушна системата?
Може да се допусна, че страните, които харчат повече за отпуск по болест, биха били тези, в които хората отсъстват повече от работа. Но действителността е по-различна.
В края на 2022 година страните с максимален дял заети лица, отсъстващи от работа, са били Франция (14.9%), Финландия (14.8%), Швеция (14.7%), Дания (13.6%), Естония (13.2%) и Нидерландия (12.4%).
Най-малко са отсъствали от работа в Румъния (2.5%), България (2.9%), Гърция (4.9%), Полша (5.8%) и Сърбия (5.9%).
Интересно е да се означи, че междинният % на отсъствия от работа в Европейски Съюз е доста по-висок при дамите (12.1%; в България - 4.3%), в сравнение с при мъжете (7.8%; в България - 1.7%). Проучване от 2018 година на учени от Норвежкия институт по публично здраве дефинира " стресовите фактори в работата и фамилията " като " най-значимото " пояснение за тази разлика сред половете.
Държавите, отчитащи най-вече отсъствия от работа, не съответстват с тези, които харчат най-вече за компенсации при болнични и за здравни грижи. Въпреки това те са измежду тези, където изискванията за заплатен отпуск са най-щедри, било то като размер или дълготрайност.
Европейските страни с най-щедри болнични
Има доста правила и условия, свързани с правото на заплатен отпуск. Например в някои страни това е алтернатива единствено за тези, които са създали задоволително вноски в своите социалноосигурителни органи през референтен интервал, предхождащ неработоспособността.
Според систематизирани от " Евронюз " данни, оптималната дълготрайност на платения отпуск по болест в Европа е най-висока във Франция и Португалия (и двете по 36 месеца), а най-ниска в Литва (три месеца), Дания (пет месеца), Италия, Румъния, Австрия, Полша, Латвия, Естония (всички по шест месеца). За България са посочени 18 месеца.
Люксембург
Размер на компенсацията: Компаниите в Люксембург са задължени да изплащат на служащите в болничен цялостната им заплата за към три месеца - по-точно за 77 дни или до края на календарния месец, през който е настъпил 77-ият ден от неработоспособността.
Продължителност на компенсацията: Ако неработоспособността продължи след този интервал, здравноосигурителният орган дава удължение до 78 седмици (една и половина години).
Естония
Размер: 70 на 100 от референтната заплата от публичния здравноосигурителен фонд от втория ден на отпуска по болест.
Референтната заплата се дефинира въз основа на междинната заплата за последните шест месеца и обществените данъчни заплащания, направени през миналата календарна година.
Продължителност: До 182 поредни календарни дни заплатен отпуск по болест, най-много 240 дни на година.
Финландия
Размер: Работниците могат да изискат обезщетение при болест девет работни дни след началото на болестта. Работодателят нормално заплаща заплатите на служителя през този интервал на изчакване, а доста заплащат и цялостната заплата през първите един или два месеца.
След това Kela - социалноосигурителната институция на Финландия - поема надбавката въз основа на междинния годишен приход на служащия.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ