Партията и парите лекуват болните!
В разгара на епидемията от ковид цяла една регионална болница – добричката, остана без инфекциозно поделение. В един интервал щатните лекари, грижещи се болните от COVID-19, бяха само гастроентеролози. Вдигна се медиен звук. След инспекция на място и откривайки още нередности, новият здравен министър Костадин Ангелов разпореди промяна на шефа Светозар Байчев. Макар да е цялостна с локални особености, цялата тази история разкрива фундаментални проблеми на опазването на здравето ни.
БОЛНИЦАТА КАТО ПРЕДПРИЯТИЕ
Дълги години МБАЛ „ Добрич ” действа като средностатистическо за страната заведение – парите не стигат, апаратурата остарява, експертите са ъгъл. Периодично избухват кавги с ниски заплати и заминаващи си лекари. 51% от капитала е благосъстоятелност на страната, другата част е разпределена сред локалните общини.
Конкретната сага стартира напролет на 2018 година, когато Светозар Байчев е назначен за шеф. Именно с личността му добричлиите, осведомени с болничната активност, изясняват казуса. Още с встъпването си той потегля да затваря инфекциозното поделение. Освен това е характерен темперамент. „ Некомуникативен ”, „ необикновен ”, „ сложен ” са част от споделените пред „ Сега ” избрания. Че е подобен се удостовери и при късия диалог с вестника.
- Добър ден, търсим вашето мнение след промяната.
- Хубаво го търсите, но няма кой да ви го даде, бе разговорът ни.
Въпреки неосъществената връзка е ясно за какво Байчев се е мъчил да затвори отделението. Не го е крил от колектива. „ Няма да толерираме непечеливши звена ”, споделя още първия ден той. По същата причина на мушката са поставени кожното и ушното отделения, описват лекари.
Всичко това е нещо всекидневно за България. Стотици пъти навсякъде в страната през последните 30 години са се закривали отделения, които не носят пари – лечебните заведения действат като предприятия, гледат се приходите и разноските. Невинаги тази „ промяна ” се отразява негативно на пациентите - в случай че да вземем за пример човек иде единствено за обзор при експерт, няма проблем, съответното заведение има контракт с външни лекари; само че в случай че ще влиза в болница, би трябвало да е на друго място. В добричкия случай пациентите с инфекциозни заболявания следва да се настанят във Варна.
ИКОНОМИКАТА ИКОНОМИЧНА... ДАВА ДЕФЕКТИ
През 2018 година Байчев, естествено, не подозира, че две години по-късно ще има ковид. И реализира нелоши финансови резултати. Лекари споделиха, че получават заплатите си в точния момент, самият шеф няколко пъти рапортува пред медиите липса на задлъжнялост. Той, по всичко проличава, продължава същата политика и във времето на епидемията. „ Просто досегашното му държание се трансформира в безучастие ”, разяснява последният инфекционист Венета Йовева. Тя напуща при започване на този юни, преди нея се пенсионира и другата лекарка от отделението им – отиват си след безуспешни диалози с шефа да спасят звеното. По-рано си потеглят още фрагменти. А Байчев сякаш се мъчи да задържи Йовева, само че очевидно не е бил безапелационен. Без лекари отделението е закрито, задачата е реализирана.
Дори и в интервала на COVID-19 в държанието на Байчев още веднъж може да се откри икономическа логичност, тъй като съгласно нормативите ковид се лекува и без инфекциозно поделение – при избрани разновидности сметката отново може да е на плюс. Само че през лятото болните от ковид стартират да се усилват и подобен благополучен вид не настава. Обратно – ситуацията става трагично. Без инфекционист и поделение не може да се употребява пътеката за COVID-19 по здравната каса. Разчита се на пътеката за пневмонии, която носи много по-малко пари от цената на лекуването. При съществуването на доста пациенти се инкасират загуби. На 9 юни е изработен трагикомичен безрезултатен опит за завой - МБАЛ „ Добрич ” пуска публикация, че търси лекари инфекционисти и сестри за отделението. Икономиката, която съгласно социалистическия девиз бе „ икономична ” и „ дело за всеки ”, в този момент, както и тогава, се оказва не постоянно икономична и не за всеки.
Но целият този проблем онагледява още една чудноватост. Преди към две седмици напуща и пулмологът на болничното заведение. Според разпоредбите обаче една болница може да приема пациенти с ковид даже без пулмолог. „ И интернистите имат право да лекуват COVID-19 ”, изясни гастроентерологът Ивелина Вълчева. Именно тя, сътрудниците й експерти, интернистите и консултанти се грижат за пациентите в тези сложни времена. А в добричката болница има настанени даже тежкоболни. „ Лекуват се и усложнени пациенти ”, удостовери шефката на локалното РЗИ Светла Ангелова. За болните всичко това няма директно значение. Минусът е за натоварения личен състав и самата МБАЛ, заради невъзможността да употребява скъпата пътека.
ДА ЖИВЕЕ ПАРТИЯТА!
Интересно е и по какъв начин по този начин Байчев се оказва шеф, откакто спецификите на характера му не са били загадка. Безспорно той позволява огромни неточности на поста. Ами... назначението е плод на триумфалния кадрови асортимент на ГЕРБ. Силният локален партиец тогава (2018 г.) и в този момент е депутатът Даниела Димитрова. По-рано е бил Живко Мартинов – Суджука, чиято аура залязва след добре известния скандал. Това, несъмнено, не е първото партийно предопределение в болничното заведение. Винаги на всички места на сходен пост титулярът е избиран по партийна линия. Байчев да вземем за пример сменя Трифон Йорданов, комплициран през 2015 година поради връзки с ДСБ и Реформаторския блок. Тогава министър на опазването на здравето е зам.-председателят на ДСБ Петър Москов, а партията - коалиционен сътрудник на ГЕРБ.
Самият Байчев неведнъж обществено е изтъквал големите благини, които депутатите от партията с основно " П " изсипвали върху болничното заведение. След настоящия скандал и при новия министър признателността явно не прави работа. В ход е промяна и на членовете на борда. По-интересното име в него е Димитър Мартинов, доктор от болничното заведение, апетитен за другия мощен човек.
ОБЛАСТНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ НА КНИГА
Вероятно все някак болничното заведение ще се оправи с ковид. Последните информации сочат, че пулмологът ще се върне на работа. Но в вероятност цялостен регионален град ще бъде без инфекциозно поделение. Болните от хепатит и други инфекции ще бъдат приети в болница във Варна.Там лекарите са доста и положителни, само че що за регионално опазване на здравето ще е това? Удобно ли е на пациентите и околните им да се транспортират в различен град? Не е ли Добрич-област с две държавни граници, посещавана през лятото от хиляди туристи, голямата част - чужденци? Не е ли редно този туристически център да предлага качествена здравна грижа? Не е ли всичко това част от огромния процес на териториална десоциализация на България (целият живот се съсредоточва в 2-3 града)?
Тези въпроси са реторични. Но бъдещето ще бъде тъжно и отсега нататък, откакто опазването на здравето зависи от партийни кадрувания и изначално е подчинено на разбирането, че облагата е главната му полезност.
БОЛНИЦАТА КАТО ПРЕДПРИЯТИЕ
Дълги години МБАЛ „ Добрич ” действа като средностатистическо за страната заведение – парите не стигат, апаратурата остарява, експертите са ъгъл. Периодично избухват кавги с ниски заплати и заминаващи си лекари. 51% от капитала е благосъстоятелност на страната, другата част е разпределена сред локалните общини.
Конкретната сага стартира напролет на 2018 година, когато Светозар Байчев е назначен за шеф. Именно с личността му добричлиите, осведомени с болничната активност, изясняват казуса. Още с встъпването си той потегля да затваря инфекциозното поделение. Освен това е характерен темперамент. „ Некомуникативен ”, „ необикновен ”, „ сложен ” са част от споделените пред „ Сега ” избрания. Че е подобен се удостовери и при късия диалог с вестника.
- Добър ден, търсим вашето мнение след промяната.
- Хубаво го търсите, но няма кой да ви го даде, бе разговорът ни.
Въпреки неосъществената връзка е ясно за какво Байчев се е мъчил да затвори отделението. Не го е крил от колектива. „ Няма да толерираме непечеливши звена ”, споделя още първия ден той. По същата причина на мушката са поставени кожното и ушното отделения, описват лекари.
Всичко това е нещо всекидневно за България. Стотици пъти навсякъде в страната през последните 30 години са се закривали отделения, които не носят пари – лечебните заведения действат като предприятия, гледат се приходите и разноските. Невинаги тази „ промяна ” се отразява негативно на пациентите - в случай че да вземем за пример човек иде единствено за обзор при експерт, няма проблем, съответното заведение има контракт с външни лекари; само че в случай че ще влиза в болница, би трябвало да е на друго място. В добричкия случай пациентите с инфекциозни заболявания следва да се настанят във Варна.
ИКОНОМИКАТА ИКОНОМИЧНА... ДАВА ДЕФЕКТИ
През 2018 година Байчев, естествено, не подозира, че две години по-късно ще има ковид. И реализира нелоши финансови резултати. Лекари споделиха, че получават заплатите си в точния момент, самият шеф няколко пъти рапортува пред медиите липса на задлъжнялост. Той, по всичко проличава, продължава същата политика и във времето на епидемията. „ Просто досегашното му държание се трансформира в безучастие ”, разяснява последният инфекционист Венета Йовева. Тя напуща при започване на този юни, преди нея се пенсионира и другата лекарка от отделението им – отиват си след безуспешни диалози с шефа да спасят звеното. По-рано си потеглят още фрагменти. А Байчев сякаш се мъчи да задържи Йовева, само че очевидно не е бил безапелационен. Без лекари отделението е закрито, задачата е реализирана.
Дори и в интервала на COVID-19 в държанието на Байчев още веднъж може да се откри икономическа логичност, тъй като съгласно нормативите ковид се лекува и без инфекциозно поделение – при избрани разновидности сметката отново може да е на плюс. Само че през лятото болните от ковид стартират да се усилват и подобен благополучен вид не настава. Обратно – ситуацията става трагично. Без инфекционист и поделение не може да се употребява пътеката за COVID-19 по здравната каса. Разчита се на пътеката за пневмонии, която носи много по-малко пари от цената на лекуването. При съществуването на доста пациенти се инкасират загуби. На 9 юни е изработен трагикомичен безрезултатен опит за завой - МБАЛ „ Добрич ” пуска публикация, че търси лекари инфекционисти и сестри за отделението. Икономиката, която съгласно социалистическия девиз бе „ икономична ” и „ дело за всеки ”, в този момент, както и тогава, се оказва не постоянно икономична и не за всеки.
Но целият този проблем онагледява още една чудноватост. Преди към две седмици напуща и пулмологът на болничното заведение. Според разпоредбите обаче една болница може да приема пациенти с ковид даже без пулмолог. „ И интернистите имат право да лекуват COVID-19 ”, изясни гастроентерологът Ивелина Вълчева. Именно тя, сътрудниците й експерти, интернистите и консултанти се грижат за пациентите в тези сложни времена. А в добричката болница има настанени даже тежкоболни. „ Лекуват се и усложнени пациенти ”, удостовери шефката на локалното РЗИ Светла Ангелова. За болните всичко това няма директно значение. Минусът е за натоварения личен състав и самата МБАЛ, заради невъзможността да употребява скъпата пътека.
ДА ЖИВЕЕ ПАРТИЯТА!
Интересно е и по какъв начин по този начин Байчев се оказва шеф, откакто спецификите на характера му не са били загадка. Безспорно той позволява огромни неточности на поста. Ами... назначението е плод на триумфалния кадрови асортимент на ГЕРБ. Силният локален партиец тогава (2018 г.) и в този момент е депутатът Даниела Димитрова. По-рано е бил Живко Мартинов – Суджука, чиято аура залязва след добре известния скандал. Това, несъмнено, не е първото партийно предопределение в болничното заведение. Винаги на всички места на сходен пост титулярът е избиран по партийна линия. Байчев да вземем за пример сменя Трифон Йорданов, комплициран през 2015 година поради връзки с ДСБ и Реформаторския блок. Тогава министър на опазването на здравето е зам.-председателят на ДСБ Петър Москов, а партията - коалиционен сътрудник на ГЕРБ.
Самият Байчев неведнъж обществено е изтъквал големите благини, които депутатите от партията с основно " П " изсипвали върху болничното заведение. След настоящия скандал и при новия министър признателността явно не прави работа. В ход е промяна и на членовете на борда. По-интересното име в него е Димитър Мартинов, доктор от болничното заведение, апетитен за другия мощен човек.
ОБЛАСТНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ НА КНИГА
Вероятно все някак болничното заведение ще се оправи с ковид. Последните информации сочат, че пулмологът ще се върне на работа. Но в вероятност цялостен регионален град ще бъде без инфекциозно поделение. Болните от хепатит и други инфекции ще бъдат приети в болница във Варна.Там лекарите са доста и положителни, само че що за регионално опазване на здравето ще е това? Удобно ли е на пациентите и околните им да се транспортират в различен град? Не е ли Добрич-област с две държавни граници, посещавана през лятото от хиляди туристи, голямата част - чужденци? Не е ли редно този туристически център да предлага качествена здравна грижа? Не е ли всичко това част от огромния процес на териториална десоциализация на България (целият живот се съсредоточва в 2-3 града)?
Тези въпроси са реторични. Но бъдещето ще бъде тъжно и отсега нататък, откакто опазването на здравето зависи от партийни кадрувания и изначално е подчинено на разбирането, че облагата е главната му полезност.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ