От „Маракана” до Корковадо: топли спомени от олимпийско Рио
В разгара на 24-ата зимна олимпиада в Пекин стопи изкуствения сняг за надпреварите в Китай, с цел да се отдаде на горещи страсти със спортните почитатели и публицисти и спомените от едно изключително топло олимпийско лято отпреди шест години.
Олимпиадата в Рио де Жанейро, Бразилия, бе първата, приютена от Южна Америка. Станахме очевидци на 306 съревнования в 28 спорта, при които 207 страни участваха с 11 544 спортисти . Тогава още два спорта станаха част от огромното олимпийско семейство – ръгби и голф . Игрите бяха открити и закрити на именития стадион „ Маракана ”. Да ги преживее и отрази има достойнството и отговорността спортният публицист на .
Той е отразявал стотици спортни надпревари и сюжети. Като фен тренира няколко спорта. Казва, че мъчно приема седмица без волейбол или футбол. Някога обичал „ да се мъчи ” и на сноуборда. Лятната му олимпиада в Рио обаче си била чисто самодоволство.
Като гола на Неймар на „ Маракана ”, когато с дузпи Бразилия става олимпийски първенец по футбол за първи път . Тогава звездата на бразилския футбол се трансформира и в най-скъпия футболист в света, за скромните 222 милиона евро.
Решителната дузпа идва при резултат 4:4 и пропуск на Германия. При попадението на Неймар стадионът избухва. „ Особено на този стадион, в тази конюнктура беше извънредно впечатляващо ” , спомня си Божидар и продължава: „ Ако би трябвало да бъда напълно почтен, тези Олимпийски игри ги изживях като фантазия и професионално, и персонално. Този миг с Неймар на „ Маракана ” (...). В същото време на другия стадион, атлетическия, скачаше Мирела Демирева на финала в нейната дисциплинираност. Тогава тя взе орден. Така бях разчел времето си, че да виждам финала. Надявах се мачът да няма продължения и дузпи, с цел да мога да търча бързо към другия стадион. Има време за напредване, само че ме хвана страстта и останах да си виждам целия мач . След това търчах и хванах последния опит на Мирела, след това отново тичах от трибуните до зоната долу, с цел да върша изявленията ”.
С доста бягане и малко спане за двайсетина дни – по този начин се отразяват олимпийски игри. „ Емоцията те държи от самото начало и даже не съм си помислял за отмора. Изживяването е доста огромно ”.
Всички рибки плуват...
обаче няма нищо общо с футбола или леката атлетика. „ За себе си се гордея с това, че съумях да я предам на хората ” – историята на спасителите на олимпийския басейн Фернандо, Жозуе и Винисиус . „ На Олимпийските игри участваше и Майкъл Фелпс, и доста други огромни спортисти, само че в плуването се появи , изглеждаща извънредно отегчено, седи до басейна с оборудването, а пред нея плуват някои от олимпийските състезатели. Коментарът, който се завъртя, беше: „ Колко по-скучна работа може да има човек от това да е избавител там, където плува Майкъл Фелпс? ” . Тази фотография стана viral, в това число в България, в моя кръг от хора във Facebook, появи се и в огромните медии. В един миг се оказа, че на спасителите към този момент им е неразрешено да приказват, тъй като си имат своите задължения . Трябва да упражняват, да се приготвят, тъй като работата им надалеч не е скучна и не се състои само в това да седят до басейна и да гледат надпреварите от най-близко разстояние ”, споделя Божидар.
Фокусът на медиите върху спасителите към този момент е реалност. Най-големите от ранга на BBC и CNN се интересуват от тях. Божидар обаче стига до Фернандо, Жозуе и Винисиус. Справя се с доста предпочитание, неотложност и – несъмнено – шанс. Помага и това, че приказва португалски. „ Успях да схвана къде се обитават, къде упражняват в плувния комплекс, той е огромно оборудване. Една заран станах доста рано, в действителност пробвах няколко пъти и не съумях, откакто ги бяха лимитирали да не се разсейват , заради огромния медиен интерес. Разбрах, че не им позволяват да приказват с медиите. Имаше медиен отговорник от страна на Международния олимпийски комитет, с който приказвах. Той ме насочи къде упражняват ”. При срещата с Божидар спасителите са обезпокоени, само че след това му дават изявление, в което описват какъв брой виновна е работата им . Така и сякаш елементарните край олимпийския басейн получават своето справедливо внимание.
Да пишеш история
също е повече или по-малко плод на случайността. „ Бях на футболен мач или на стадиона за лека атлетика, до мен публицист от Косово сподели, че бърза да гледа джудото, тъй като чака първи орден, и аз, естествено, си хванах багажчето и отидох в залата, за да видя нещо, което ще е за първи път , нещо друго, неизмеримо. Хубавото на игрите в Рио (и евентуално на всички игри е било така) е, че нямаше безусловно никакви ограничавания за публицистите – къде могат да приказват със спортистите, какъв брой време и т. н., не и както в този момент поради ковид на Олимпийските игри в Токио или в Пекин, където рестриктивните мерки не ти разрешават да вършиш тази спомагателна работа, да приказваш със спортисти, с забавни хора. Тогава оптимално се възползвах от това ”. Така Божидар споделя от първо лице, само число историята на младата Майлинда Келменди, спечелила злато за Косово . Първи олимпийски орден за страната в историята изобщо. „ Момичето от Косово беше доста добър образец за това. Първо, тъй като беше исторически миг, второ, самата тя ми направи извънредно мощно усещане. Въпреки че беше извънредно млада, говореше доста добър британски и беше извънредно спокойна. Въпреки че преди малко беше станала шампионка, говореше доста свястно, имаше държание ”.
Песента на почитателите
Висотата на историческия миг задължава, само че това се отнася и за правилата на олимпийското придвижване, което заразява както спортистите, по този начин и почитателите. Дори последователи на най-върлите съперници могат да се забавляват дружно , да се закачат и да одобряват по-скоро с лекост и загубата, и успеха. Така се случва със ентусиастите от Аржентина и Бразилия. В баскетболен мач от мъжкия шампионат в Рио аржентинците побеждават бразилците. „ Беше следващото друго и неизмеримо нещо в цялата картина на Олимпийските игри. Беше забавно, тъй като на мача и двете (силно казано) агитки пееха от самото начало . Имаше доста аржентинци и доста повече бразилци в залата. Аржентина завоюва, по-късно ентусиастите излизаха дружно. Аржентинците пееха, бразилците бяха с по-наведена глава, само че отново им отговаряха. Тогава беше рецесията в Аржентина, доколкото си припомням, та имаше намеци от бразилците какъв брой е паднало песото. Това е най-хубавото на Олимпийските игри – че събират доста хора, доста нации, доста спортове на едно място. Това в действителност е върхът ”.
Олимпийско Рио оттатък „ Маракана ”
„ В интерес на истината бях напълно превзет от страстта на Олимпийските игри и от опцията да бъда там. Игрите на място, изключително за публицист, са изключителна привилегия. Ако човек отиде като ентусиаст, може да види 1, 2, 3, 5 събития, а журналистическата акредитация ти разрешава да вървиш съвсем на всички места, на всички надпревари, когато и където пожелаеш . Въпрос на график ”, споделя Божидар. При престоя си се отдава напълно на спорта, разхожда се рядко, не си взима отмора. Среща повече локални, когато си разрешава да се качи на връх Корковадо, с цел да види Статуята на Христос Спасител. Признава, че желал да посети фавела, само че от боязън не го направил. „ Това са едни от най-бедните квартали в бразилските градове , в които достъпът е общо взето на твоя отговорност. В същото време имаше хора от Военновъздушни сили, които бяха влезнали с полицейски автомобил, с цел да създадат репортажи. Това към този момент е оневинен риск, до момента в който аз нямам този запас, няма по какъв начин да вляза с полицейска кола, само че пък доста ми минаваше през акъла сходно нещо. В последна сметка не посмях. Бях приказвал с един от водачите на рейсовете за медии, който живее във фавела. Каза, че може да ме вкара, само че не се осмелих ”.
На терена на политиката, стопанската система и пандемията
Игрите постоянно са свързани с големи ползи – и бизнес, и геополитически. Божидар помни по какъв начин в Рио ситуацията се напрегнала доста и поради разпространяването на вируса зика . „ Тогава някои спортисти отхвърлиха да пътуват, само че игрите бяха добре проведени и нямаше никакви проблеми ”. А смесицата сред политика, стопанска система и спорт е разбираема: „ Спортът вълнува хората, сплотява големи маси и е средство за въздействие ”. Затова и сегашният дипломатически протест на игрите в Пекин не е изненада. „ Колкото и да приказват уредниците и Международният олимпийски комитет, че игрите не би трябвало да се политизират, на процедура не се получава, тъй като даже самото избиране на дадена страна за хазаин води след себе си доста дълги разисквания , както беше и със Световното по футбол през 2018-а в Русия и в този момент тази година, в Катар ”.
След лятото в спорта идва зимата
През 1998 година Божидар е на 13, когато Екатерина Дафовска печели първия златен орден за България от зимни олимпийски игри . Споменът от Нагано се е запечатал блестящо в съзнанието му по този начин, както помни и футболното ни лято от 1994 година Днес се надява българските спортисти в Пекин да се показват по най-хубавия метод, колкото и условно да звучи това. Божидар знае, че нямаме огромни обичаи в зимните спортове, само че пък в последните години бележим своите триумфи и положителни класирания. Признава какъв брой сложна е подготовката на спортистите ни, отличава триумфите им все пак, като отбелязва развиването на Радослав Янков и Алберт Попов. Божидар напомня още, че не всеки път предварителните прогнози, колкото и точни да наподобяват, се оказват правилни: „ Gracenote, компанията, която постоянно прави калкулации за медали преди олимпийски игри, те си обновяват данните непрестанно, пресметна, че България няма да е измежду първите 8 . Това го споделям с едно мислено, тъй като на Олимпийските игри в Токио прогнозата беше неверна за наша наслада. Не предвещаваха нищо положително за българския тим, пък ние спечелихме 3 златни медала. Така че не всеки път компютърните калкулации водят до прецизен резултат ”. На олимпиади концентрацията и психическата настройка играят доста значима роля наедно с физическото положение на спортистите, твърди журналистът Божидар Къртунов.
Цялото изявление с него можете да чуете в звуковия файл.
Снимки:, ЕРА/БГНЕС
Олимпиадата в Рио де Жанейро, Бразилия, бе първата, приютена от Южна Америка. Станахме очевидци на 306 съревнования в 28 спорта, при които 207 страни участваха с 11 544 спортисти . Тогава още два спорта станаха част от огромното олимпийско семейство – ръгби и голф . Игрите бяха открити и закрити на именития стадион „ Маракана ”. Да ги преживее и отрази има достойнството и отговорността спортният публицист на .
Той е отразявал стотици спортни надпревари и сюжети. Като фен тренира няколко спорта. Казва, че мъчно приема седмица без волейбол или футбол. Някога обичал „ да се мъчи ” и на сноуборда. Лятната му олимпиада в Рио обаче си била чисто самодоволство.
Като гола на Неймар на „ Маракана ”, когато с дузпи Бразилия става олимпийски първенец по футбол за първи път . Тогава звездата на бразилския футбол се трансформира и в най-скъпия футболист в света, за скромните 222 милиона евро.
Решителната дузпа идва при резултат 4:4 и пропуск на Германия. При попадението на Неймар стадионът избухва. „ Особено на този стадион, в тази конюнктура беше извънредно впечатляващо ” , спомня си Божидар и продължава: „ Ако би трябвало да бъда напълно почтен, тези Олимпийски игри ги изживях като фантазия и професионално, и персонално. Този миг с Неймар на „ Маракана ” (...). В същото време на другия стадион, атлетическия, скачаше Мирела Демирева на финала в нейната дисциплинираност. Тогава тя взе орден. Така бях разчел времето си, че да виждам финала. Надявах се мачът да няма продължения и дузпи, с цел да мога да търча бързо към другия стадион. Има време за напредване, само че ме хвана страстта и останах да си виждам целия мач . След това търчах и хванах последния опит на Мирела, след това отново тичах от трибуните до зоната долу, с цел да върша изявленията ”.
С доста бягане и малко спане за двайсетина дни – по този начин се отразяват олимпийски игри. „ Емоцията те държи от самото начало и даже не съм си помислял за отмора. Изживяването е доста огромно ”.
Всички рибки плуват...
обаче няма нищо общо с футбола или леката атлетика. „ За себе си се гордея с това, че съумях да я предам на хората ” – историята на спасителите на олимпийския басейн Фернандо, Жозуе и Винисиус . „ На Олимпийските игри участваше и Майкъл Фелпс, и доста други огромни спортисти, само че в плуването се появи , изглеждаща извънредно отегчено, седи до басейна с оборудването, а пред нея плуват някои от олимпийските състезатели. Коментарът, който се завъртя, беше: „ Колко по-скучна работа може да има човек от това да е избавител там, където плува Майкъл Фелпс? ” . Тази фотография стана viral, в това число в България, в моя кръг от хора във Facebook, появи се и в огромните медии. В един миг се оказа, че на спасителите към този момент им е неразрешено да приказват, тъй като си имат своите задължения . Трябва да упражняват, да се приготвят, тъй като работата им надалеч не е скучна и не се състои само в това да седят до басейна и да гледат надпреварите от най-близко разстояние ”, споделя Божидар.
Фокусът на медиите върху спасителите към този момент е реалност. Най-големите от ранга на BBC и CNN се интересуват от тях. Божидар обаче стига до Фернандо, Жозуе и Винисиус. Справя се с доста предпочитание, неотложност и – несъмнено – шанс. Помага и това, че приказва португалски. „ Успях да схвана къде се обитават, къде упражняват в плувния комплекс, той е огромно оборудване. Една заран станах доста рано, в действителност пробвах няколко пъти и не съумях, откакто ги бяха лимитирали да не се разсейват , заради огромния медиен интерес. Разбрах, че не им позволяват да приказват с медиите. Имаше медиен отговорник от страна на Международния олимпийски комитет, с който приказвах. Той ме насочи къде упражняват ”. При срещата с Божидар спасителите са обезпокоени, само че след това му дават изявление, в което описват какъв брой виновна е работата им . Така и сякаш елементарните край олимпийския басейн получават своето справедливо внимание.
Да пишеш история
също е повече или по-малко плод на случайността. „ Бях на футболен мач или на стадиона за лека атлетика, до мен публицист от Косово сподели, че бърза да гледа джудото, тъй като чака първи орден, и аз, естествено, си хванах багажчето и отидох в залата, за да видя нещо, което ще е за първи път , нещо друго, неизмеримо. Хубавото на игрите в Рио (и евентуално на всички игри е било така) е, че нямаше безусловно никакви ограничавания за публицистите – къде могат да приказват със спортистите, какъв брой време и т. н., не и както в този момент поради ковид на Олимпийските игри в Токио или в Пекин, където рестриктивните мерки не ти разрешават да вършиш тази спомагателна работа, да приказваш със спортисти, с забавни хора. Тогава оптимално се възползвах от това ”. Така Божидар споделя от първо лице, само число историята на младата Майлинда Келменди, спечелила злато за Косово . Първи олимпийски орден за страната в историята изобщо. „ Момичето от Косово беше доста добър образец за това. Първо, тъй като беше исторически миг, второ, самата тя ми направи извънредно мощно усещане. Въпреки че беше извънредно млада, говореше доста добър британски и беше извънредно спокойна. Въпреки че преди малко беше станала шампионка, говореше доста свястно, имаше държание ”.
Песента на почитателите
Висотата на историческия миг задължава, само че това се отнася и за правилата на олимпийското придвижване, което заразява както спортистите, по този начин и почитателите. Дори последователи на най-върлите съперници могат да се забавляват дружно , да се закачат и да одобряват по-скоро с лекост и загубата, и успеха. Така се случва със ентусиастите от Аржентина и Бразилия. В баскетболен мач от мъжкия шампионат в Рио аржентинците побеждават бразилците. „ Беше следващото друго и неизмеримо нещо в цялата картина на Олимпийските игри. Беше забавно, тъй като на мача и двете (силно казано) агитки пееха от самото начало . Имаше доста аржентинци и доста повече бразилци в залата. Аржентина завоюва, по-късно ентусиастите излизаха дружно. Аржентинците пееха, бразилците бяха с по-наведена глава, само че отново им отговаряха. Тогава беше рецесията в Аржентина, доколкото си припомням, та имаше намеци от бразилците какъв брой е паднало песото. Това е най-хубавото на Олимпийските игри – че събират доста хора, доста нации, доста спортове на едно място. Това в действителност е върхът ”.
Олимпийско Рио оттатък „ Маракана ”
„ В интерес на истината бях напълно превзет от страстта на Олимпийските игри и от опцията да бъда там. Игрите на място, изключително за публицист, са изключителна привилегия. Ако човек отиде като ентусиаст, може да види 1, 2, 3, 5 събития, а журналистическата акредитация ти разрешава да вървиш съвсем на всички места, на всички надпревари, когато и където пожелаеш . Въпрос на график ”, споделя Божидар. При престоя си се отдава напълно на спорта, разхожда се рядко, не си взима отмора. Среща повече локални, когато си разрешава да се качи на връх Корковадо, с цел да види Статуята на Христос Спасител. Признава, че желал да посети фавела, само че от боязън не го направил. „ Това са едни от най-бедните квартали в бразилските градове , в които достъпът е общо взето на твоя отговорност. В същото време имаше хора от Военновъздушни сили, които бяха влезнали с полицейски автомобил, с цел да създадат репортажи. Това към този момент е оневинен риск, до момента в който аз нямам този запас, няма по какъв начин да вляза с полицейска кола, само че пък доста ми минаваше през акъла сходно нещо. В последна сметка не посмях. Бях приказвал с един от водачите на рейсовете за медии, който живее във фавела. Каза, че може да ме вкара, само че не се осмелих ”.
На терена на политиката, стопанската система и пандемията
Игрите постоянно са свързани с големи ползи – и бизнес, и геополитически. Божидар помни по какъв начин в Рио ситуацията се напрегнала доста и поради разпространяването на вируса зика . „ Тогава някои спортисти отхвърлиха да пътуват, само че игрите бяха добре проведени и нямаше никакви проблеми ”. А смесицата сред политика, стопанска система и спорт е разбираема: „ Спортът вълнува хората, сплотява големи маси и е средство за въздействие ”. Затова и сегашният дипломатически протест на игрите в Пекин не е изненада. „ Колкото и да приказват уредниците и Международният олимпийски комитет, че игрите не би трябвало да се политизират, на процедура не се получава, тъй като даже самото избиране на дадена страна за хазаин води след себе си доста дълги разисквания , както беше и със Световното по футбол през 2018-а в Русия и в този момент тази година, в Катар ”.
След лятото в спорта идва зимата
През 1998 година Божидар е на 13, когато Екатерина Дафовска печели първия златен орден за България от зимни олимпийски игри . Споменът от Нагано се е запечатал блестящо в съзнанието му по този начин, както помни и футболното ни лято от 1994 година Днес се надява българските спортисти в Пекин да се показват по най-хубавия метод, колкото и условно да звучи това. Божидар знае, че нямаме огромни обичаи в зимните спортове, само че пък в последните години бележим своите триумфи и положителни класирания. Признава какъв брой сложна е подготовката на спортистите ни, отличава триумфите им все пак, като отбелязва развиването на Радослав Янков и Алберт Попов. Божидар напомня още, че не всеки път предварителните прогнози, колкото и точни да наподобяват, се оказват правилни: „ Gracenote, компанията, която постоянно прави калкулации за медали преди олимпийски игри, те си обновяват данните непрестанно, пресметна, че България няма да е измежду първите 8 . Това го споделям с едно мислено, тъй като на Олимпийските игри в Токио прогнозата беше неверна за наша наслада. Не предвещаваха нищо положително за българския тим, пък ние спечелихме 3 златни медала. Така че не всеки път компютърните калкулации водят до прецизен резултат ”. На олимпиади концентрацията и психическата настройка играят доста значима роля наедно с физическото положение на спортистите, твърди журналистът Божидар Къртунов.
Цялото изявление с него можете да чуете в звуковия файл.
Снимки:, ЕРА/БГНЕС
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ