В района на т. нар. Бобошевски Йерусалим могат да се

В региона на така наречен Бобошевски Йерусалим могат да се видят антични черкви, параклиси и манастири и да се чуят митове за Ноевия ковчег, кръстоносци или за чудесата на св. Иван, който е родом от този край. Тук се намира и най-древната църква в чест на св. Теодор Стратилат („ Свети Тодор “), чийто празник се празнува на 8 февруари. И всичко би било една приказка, в случай че не бяха изкопите от иманяри, мародерите на черкви и атеизма измежду локалните.

С високите, само че и с низките пристрастености у индивида постоянно се сблъсква религиозният лидер доброволец в региона Любчо Караджов. Той е роден през 1958 година, приключил е жп института, след което е работил 20 лета като локомотивен ватман в хранилище София. След пенсионирането си се отдава на родовата си задача – православието в родния град Бобошево. Разказва, че прапрадядо му е бил духовник, погубен от турците. В рода си има баба, която даже на 102 година е пособия на именития Калистрат – свещеник на Рилския манастир, родом от неговия край.

- Г-н Караджов, „ Св. Тодор “ край град Бобошево ли е най-старата църква в България в чест на този светия?

- Да. Тя се назовава по този начин общо, само че действително е в чест не на Свети Теодор Тирон, а единствено на Свети Теодор Стратилат, който честваме в този момент през февруари. Това е императорска църква, единствената от този жанр в България. В архитектурно отношение е кръстообразна от вида на баптистериите, където се е правил ритуалът на светото кръщение.

Подобни има в Драч, Албания, и в Солун, Гърция. Този храм е едно удостоверение, че едно време точно отсам е минавал пътят Виа Егнация с поклонници от Рим за Йерусалим.

- Откога датира храмът?

- Няма единно мнение. Най-рано учени я отнасят към XI-XII век. А има и доктрина, че черквата е от времето на Юстиниан I Велики, т. е. от VI век. Именно тогава императорът прави и църквата „ Св. София “ в Константинопол. Когато тя е била приключена, владетелят възкликнал: „ Соломоне, аз съм по-велик от тебе “, сравнявайки катедралата си с тогавашния храм в Йерусалим. След това мюсюлманите я трансформират в джамия.

- Истина ли е, че миряни си взимат от черквата на Свети Тодор за шанс пръст или тухли от градежа?

- Взимат и още по какъв начин, тъй като се ширят всевъзможни суеверия и ритуали. Например очите на светците са избодени в параклиса „ Свети Николай “ в тукашното село Вуково. Навремето баячките са взимали от тази част на стенописите, с цел да вършат лек против заушка и заболели очи, мигрени, неплодородие и какво ли не.

Но в случай че се върнем на храма „ Свети Тодор Стратилат “, мога да ви споделя, че цялата околност е доста особена. Тук наоколо е имало тракийско светилище, а след това и римска цитадела. През XII век идват рицарите латини в нашия край. От тогава има едно поверие за венецианския крал Николо Оливер. Той е бил ранен и усещал, че не може да пътува и за това решил да остане край река Струма със свитата си, до момента в който укрепне. По негово време е изработен олтар вътре в храма. Според мен от този момент датира вторият стенописен пласт. Благородникът обаче умира от раните си. Положен е в гробница в местността Куклата, където по-късно е вдигнат девически манастир „ Въведение Богородично “. През 1950 година по времето на комунизма тази гробница е разрушена неизвестно за какво. Но наподобява тайните на така наречен свещена геометрия и иконопис, които кръстоносците пренесли от светите земи, през днешния ден са вложени в черквата на св. Тодор. От време на време виждам масони да идват в нея (както и в манастира „ Свети Димитър “). Връзват някакви конци, мерят и замерват някакви лъчи. А в черквата има неповторими фрески, които не могат да се видят другаде. Един от тях е старозаветната троица, в която междинният ангел символизира идването на Иисус Христос.

- Църквата е в доста неприятно положение, какво се прави по този въпрос?

- Към момента нищо. Църквата е монумент на културата с национално значение. Навремето се стигна да кандидатства да е под егидата на ЮНЕСКО и до такава степен. През 1960 година е поставено първото дървено було, сякаш да я пази от климатичните фактори, само че стенописите са траяли да се разрушават, тъй като няма изцяло подсилване и реституция. След демократичните промени от този много загадъчен храм се заинтересуваха и американците. Тогава някогашният американски дипломат Джеймс Уорлик даде към 40 хиляди $ помощ. По това време и от културното министерство отпуснаха още толкоз в левове, а за към 100 000 лв. общо бе построена нова железна структура, която обаче единствено отчасти през днешния ден стопира разрухата. Вътре към момента могат да се видят част от стенописните подиуми: " Тайната вечеря ", " Умиване на нозете ", " Моление в Гетсиманската градина ", " Предаване на Христа от Юда " и други

- Защо целият регион към град Бобошево е прочут като Бобошевския Йерусалим?

- Ние в региона споделяме, че имаме над 40 храма (знайни и незнайни) – цифрата е сакрално и по този начин е останало от едното време. Но храмовете в региона в действителност не са по никакъв начин малко като централизация върху такова парченце земя. Доста антични са църквите в града „ Св. Атанасий “ и „ Св. Илия “. Уникална е и „ Света Богородица “ („ Покров Богородичен “). Нейните руини може да се види горе на римския град над село Пастух. Наскоро след 500 години аз още веднъж сложих кръст на този храм и една поклонничка ме снима.

Караджов поставя кръст върху руините на черквата Покров Богородичен над село Пастух.

Когато идват османските завоеватели, не са разрушили тази църква, тъй като в съседство е имало и езическо светилище, а мюсюлманите доста са се плашили от тези паметни обекти. Още по-рано през III век римските легиони са сменяли конете си в региона, също така е имало и ковачница за пари наоколо.

- Доста поклонници се качват и на връх Бобошевски Руен, за какво?

- Мястото е доста забавно, само че и свято. Усеща се една лекост. Има митове, че на върха е дебаркирал ковчегът на Ной, а не на Арарат в Турция, както комшиите тръбят. След това Яфет и Яфан - синът и внукът на Ной – са живели тука. Тази легенда се предава от потомство на потомство из околните села, някои от които в действителност са били византийски градове през V век. Село Вуково пък е бил град от XI век.

Въобще целият ни регион е хубав и свят, цялостен с антични храмове и история. За жал през днешния ден регионът е прокопан от иманяри. Дълбочината на изкопите е повече от метър и половина и в случай че човек не си гледа в краката, може съществено да пострада.

- Според житието на Свети Иван Рилски, той е роден в близкото село Скрино. В какво положение е църквата на манастира „ Свети Димитър “, където светецът се замонашва?

- Основите на „ Свети Димитър “ са може би отново от VI век. Някои историци настояват друго - че манастирът поражда през X век и тогава незабавно в него постъпва Свети Иван. За мен обаче това не е разумно. Мястото е било одобрено като набожен и литературен център доста преди този момент. Учениците на Свети Иван - Гавриил Лесновски, Йоаким Осоговски и Прохор Пшински, евентуално са били в манастира като начални възпитаници и послушници.

- Действаща ли е сега тази обител?

- Отворена е, само че не е настояща в смисъл с непрекъснати богослужения. Много хора се чудят, като пусна фотография на „ Свети Димитър “ (или на „ Свети Илия “) в обществените мрежи с коментар изпод „ Попфолк кръчма “. Защото тъкмо в това се е трансформирал, да вземем за пример, така наречен първи манастир на св. Иван. В двора му се събират пияници, които от време на време наскърбяват поклонници и туристи, които идват да гледат нашия край. Сред туристите има наши професори, оперни артисти, да не приказвам пред чужденците по какъв начин се излагаме. Наскоро един рейс беше пристигнал от София и очевидно поклонниците са били отвратени, защото са писали недоволство до Министерството на вътрешните работи и на културата. Трябва си стягане на контрола по тези места. Освен това има приходящи апаши, които влизат и взимат дарения, оставени за храма - килими, пари и какво ли не. С един подобен ром от Кюстендилско се разправях напоследък. И се чуди човек какви са били дедите ни като обучение и религия в Бога и за какво ние станахме такива. Къде сгрешихме? Старият кмет на село Вуково, който бе болшевик безбожник, доста хубаво заключи, като сподели, че всички, дето вървят на поклонение по тия чукари, били изкукали. Въобще тъжна история. Живеем в най-святата земя, а сме такива атеисти и по тази причина си патим. А ето, и в село Вуково има страхотни места като църквата „ Света Петка “ от IX век, която Людмила Живкова преди време възвърне, само че в последно време заобикалям да повеждам туристи в тази посока поради сходни мнения.

- А къде водите сега миряните?

- Навсякъде, най-често по светите места в село Пастух, на „ Свети Георги “ – скалното светилище край село Лиляч. Разбира се, в Руенския манастир „ Св. Йоан Рилски “ в село Скрино също, където монасите са доста положителни и водят свят живот, до който желаят да се допрян мнозина туристи, без значение дали са православни или католици. Ето аз нося един кръст, който ми бе даден подарък от Ватикана за моята активност. Той е принадлежал на католишкия светец Падре Пио, а вътре има мощи на Света Лучия. Хората натрупат иманета и парцели, а аз в дома си имам 5000 икони и над 3000 богословски книги. Един ден ще ги завещая на няколко манастира.

- Често изпращате камъни и пръст от свети места у нас за разнообразни храмове в чужбина. Откъде тъкмо ги взимате и къде ги проводите?

- Проводих такива реликви за параклиса на Антарктида, приказваме за втория, който бе издигнат от тухли. Отидох първо до светената вода на село Скрино, откъдето Свети Иван е пил като дете. Взех оттова четири камъчета и по още толкоз взех от Бобошево и от региона на Рилския манастир, както и няколко клончета от дръвчетата в близост. В една кутия от обувки сложих всичко, а след това я осветихме върху мощите на Свети Иван.

Много от алпинистите, които се катерят към Еверест, минават първо през един будистки манастир. А аз дадох на алпинисти да отнесат нещо доста по-свято там - пръст и камъни от гроба на Свети Иван, който се намира над Рилския манастир. Заръчах да ги заровят под „ Тавана на света “, с цел да няма толкоз произшествия.
източник: Телеграф