В ранните сутрешни часове на 10 май 1940 г. войници

В ранните утринни часове на 10 май 1940 година бойци в белгийската цитадела Ебен Емаел поглеждат към небето и виждат тревожна панорама: девет странни тънки самолета се спускат тихо към тях. Само за секунди самолетите пускат 54 високо подготвени германски войници върху тревния покрив на крепостта. На този стадий гарнизонът няма време даже да си показа, че след по-малко от половин час тяхната цитадела – най-модерната и непревземаема в света – ще бъде сложена на колене при едно от най-смелите и сполучливи набези през Втората международна война.

За да разберем смисъла на крепостта Ебен Емал (Eben Emael), първо би трябвало да се върнем към началото на Първата международна война. Тогава немският проект Шлифен приканва немската войска да загради френската войска, преминавайки през неутралната Белгия. Въпреки че Белгия разполага с обширни укрепления, които пазят стратегически значимия град Лиеж, те бързо са разрушени на руини от тежките немски обсадни оръдия и немската войска минава през тях. С поуката от 1914 година, след войната нациите, граничещи с Германия, построяват комплицирани гранични укрепления, най-известната от които е френската линията Мажино. Между 1932 и 1935 година Белгия похарчва над 24 милиона франка за модернизиране на укрепленията в Лиеж, като употребява стоманобетон и раздалечава фортовете по-далеч, с цел да ги защищити от артилерия. Централният детайл на тази рационализация е крепостта Ебен Емал.

Крепостта Eben Emael е ситуирана върху насип с форма на елмаз, дълъг към 1000 метра и необятен 900 метра, граничещ на изток и запад с канала Алберт и река Гиър и на юг с дълбок 10 метра противотанков трап. На върха на крепостта седят 6 стоманобетонни артилерийски каземата: Маастрихт 1 и 2 на север и Више 1 и 2 на юг, въоръжени със 75-милиметрови оръдия, и Канал 1 и 2 по крайбрежията на канала Алберт, въоръжени с 60-милиметрови противотанкови оръдия. Те са допълнени от три солидни въртящи се куполи: Купол 1 и 2, въоръжени със 75 мм оръдия, и Купол 120, въоръжени със 120 мм оръдия. Защитата на Форта е приключена от още три блокхауза: Ми-1 и Ми-2, въоръжени с картечници, и Блок 1 на входа на Форта, въоръжен с картечница, противотанково оръдие и прожектор. Тези точки са свързани с 4,5 км подземни тунели, издигнати на две равнища: междинно равнище за хора и муниции, и по-ниско равнище, в което се обитават казармите, кухнята, лазарета и оръжейните хранилища.

С към 500 мъже на пост, с още 500 в запас в близкото село Вонк, крепостта е би трябвало да пази жизненоважните мостове над канала Алберт, а батереите му са интегрирани с тези на прилежащите замъци, което им разрешава да обезпечат взаимно огнева поддръжка при положение на вражеска офанзива.

Като се имат поради всички тези отбрани, елементарно е да се разбере за какво крепостта Ебен Емал е считана за на практика непревземаема и за какво тежи толкоз мощно върху съзнанието на немското висшо командване в края на 30-те години. Както при проекта Шлифен през 1914 година, Fall Gelb – или Жълтият проект – проектът на Хитлер за навлизане в Западна Европа през 1940 година, приканва немската войска да заобиколи линията Мажино, минавайки през Белгия и едва предпазената гора Ардени. Но преди този момент да се случи, армията първо би трябвало да премине канала Алберт, което значи, че крепостта Ебен Емал и нейните тежки оръдия би трябвало да бъдат надвити. Но колкото повече германците изследваха белгийската защита, толкоз по-невъзможна им изглеждаше задачата. Жълтият проект наподобява жертван на неуспех.

Въпреки че тактиката е демонстрирана за първи път от Съветския съюз през 1934 година, германците са първите, които дейно употребяват парашутни войски – или Fallschirmjager (на основната снимка) – образувайки надлежно първата в света специфична въздушно-десантна единица, 7-ма дивизия Flieger, през 1936 година под командването на генералберст Курт Щудент. На 9 април 1940 година Fallschirmjager прави първите въздушни бойни интервенции в света като част от немската инвазия в Дания и Норвегия, завземайки основни летища и мостове в Маснедо, Олборг и Осло.

На 27 октомври 1939 година Хитлер извиква генерал Щудент в офиса си в Райха и пита дали е допустимо да се превземе крепостта Ебен Емаел, като се спуснат парашутисти на нейния покрив. Отначало Щудент е скептичен; парашутната технология по това време не разрешава прецизни кацания и изисква оръжията и оборудването на парашутистите да бъдат спускани настрана в контейнери. Докато те се прегрупират и съберат оборудването си, към този момент биха изгубили жизненоважния детайл на изненадата. И даже в случай че можеха да кацнат бързо и на тъкмо несъмнено място, какво биха могли да реализират шепа леко въоръжени парашутисти против цитадела, предопределена да издържи даже на най-мощната артилерия? Но докато Щудент  размишлява върху въпроса на Хитлер, той осъзнава, че Германия има две секрети оръжия, които в последна сметка биха могли да създадат този дръзновен проект изпълним.

DFS-230

Първото от тези оръжия е щурмовият планер. Версайският контракт, натрапен на Германия през 1919 година, не разрешава страната да има военновъздушни сили, тъй че с цел да продължи образованието на водачи, немското държавно управление се възползва от спорта планеризъм, създавайки стотици учебни заведения и клубове по парапланеризъм из страната. Пилотите, подготвени в тези заведения, образуват ядрото на новите немски военновъздушни сили, когато нацистите идват на власт през 1933 година През 1936 година Германският проучвателен институт за самолетни полети, създава DFS 230 – първият в света военен планер. Изтеглен във въздуха от транспортен аероплан Junkers Ju-52, DFS-230 може да се плъзга тихо до 20 километра и да доставя 10 изцяло въоръжени парашутисти непосредствено върху целта им с огромна акуратност.

Кух заряд

Второто скрито оръжие в немския боеприпас е „ кухият заряд “. Той се снаряд с 50 кг гърмеж и с конична празнина, облицована с мед. Когато се взриви, експлозивът трансформира медния конус във високоскоростна бликам разтопен метал, който може да пробие 60 сантиметра стомана или бетон. Заедно с ръчните им огнехвъргачки, комбинацията от военнослужещи с планери и кухи заряди е идеалната рецепта за победа над най-могъщата цитадела в света. В рамките на няколко дни след срещата си с Хитлер, Щудент вече има екип от 480 парашутисти, събрани в Щурмабтайлунг Кох – по техния пълководец подполковник Валтер Кох – и стартира усилена подготовка за нападението над крепостта.

Обучението стартира през ноември 1939 година, при чешките гранични укрепления, които би трябвало да имитират Ебен Емал. Необходимостта от абсолютна секретност е такава, че на парашутистите даже не им е казано каква е задачата им и са обучавани в елементарни униформи без никакви отличителни знаци. В началото на 1940 година образованието приключва и парашутните елементи са преместени на летища наоколо до белгийската граница, където чакат сигнала за офанзива.