В психологията ефектът на Дънинг-Крюгер представлява когнитивна склонност, при която

В логиката на психиката резултатът на Дънинг-Крюгер съставлява когнитивна податливост, при която некомпетентни в дадена област човеци страдат от илюзорно предимство и неправилно правят оценка познанията си като доста по-високи от действителното им равнище. Тази податливост се изяснява с неспособността на некомпетентния и неопитен човек да разпознава и признава грешките си.Той е изцяло убеден в своята мислена подготвеност и на процедура не знае какво не знае.Обикновено хората, жертва на тази когнитивна илюзия, освен че взимат неприятни решения или доближават до неправилни заключения, само че и не схващат, че това се дължи на неналичието на задоволително знания и информираност. Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг откриват, че по-често точно „ незнанието поражда убеденост, в сравнение с знанието “.Тъй като незнанието стои в основата на некомпетентността, съгласно Крюгер и Дънинг некомпетентните хора по-скоро1) ще надценят качествата си.2) ще са неспособни да разпознават същинските качества у другите.3) ще са неспособни да видят екстремността на своята некомпeтентност.С елементарни думи резултатът на Дънинг-Крюгер демонстрира по какъв начин някои хора са прекомерно некомпетентни, с цел да схванат какъв брой са некомпетентни. В мощ е обаче и противоположният резултат: способените хора постоянно подценяват своите качества, когато се съпоставят с другите.
Тук става дума за така наречен „ синдром на самозванеца “ — неспособността на съумелите хора да осъзнаят и оценят като такива личните си триумфи.Действителната подготвеност при съумелите хора може да не е задоволителна да резервира и увеличи самочувствието им, тъй като позволяват, че и другите хора знаят колкото тях. Относно този синдром Дънинг и Крюгер вършат следния извод:Погрешната оценка на некомпетентните хора потегля оттова, че бъркат във връзка с самите себе си, до момента в който неправилната оценка на високо способените хора се дължи на това, че бъркат във връзка с другите.В сходство с този извод в живота постоянно може да чуем добре квалифициран и „ движимост “ човек да споделя: „ Научих задоволително за ….., с цел да знам, че имам още доста да изучавам за него “. Обратно, самонадеяните и самоубедили се по даден въпрос хора стават жертва на Дънинг-Крюгер резултатът точно тъй като нямат никакви или задоволително знания по дадената тематика. Те губят визия какъв брой доста има да учат и мощно надценяват равнището си на знание.Ефектът на Дънинг-Крюгер демонстрира за какво „ дребното познания са рискови “ и какъв брой елементарно подвеждат човек да мисли себе си за специалист. Или както споделя Стивън Хокинг — основният зложелател на знанията не е незнанието, а илюзията за познания.Примери за хора, жертва на Дънинг-Крюгер ефектаХората, подкрепящи антиваксърски придвижвания. Те считат, че техните знания по отношение на имунизациите са на извънредно високо равнище и са задоволителни за сформиране и поддържане на генерална оценка за успеваемостта им. Често същите хора имат вяра, че не те са жертвата на Дънинг-Крюгер резултата, а че той се отнася по-скоро до бранителите на имунизациите, в сравнение с до тях.„ Климатичните скептици “. Хората, невярващи в климатичните промени, считат, че няма задоволително доказателства за такива промени. Малкото знания на тези хора по тематиката ги кара да стигат до неправилни изводи, както и да не разпознават личната си непросветеност.Хората, които отхвърлят научните проучвания, несъответстващи на мнението им. Липсата на познания по отношение на научния способ постоянно кара тези хора да считат персоналния си опит за задоволителен, с цел да се натрупат познания. Те одобряват личните си отзиви и усещания за неоспорими (дори и от науката) обстоятелства.Редица религиозни водачи, основани от известността и въздействието, а не от знанието.Хора с власт или друго религиозно въздействие, обръщайки се към милиони хора, постоянно изричат извънредно неточни изказвания и вършат мнения, които пазят като неподлежащи на подозрение обстоятелства.РешениетоНепрестанно търсене и любознание, песимизъм към безспорни изказвания и трупане на същински познания, водещи до повишение на компетентността. Защото единствено трупането на същински познания е единственият метод некомпетентния да разпознае рестриктивните мерки на своята непросветеност и да открие грешките на своите изказвания. И тъй като „ единствено същински способените не престават да се учат, до момента в който невежите избират да поучават “.Как да се предпазим?Ако сте неопитни или не разбирате изцяло дадена материя, не изказвайте безапелационни отзиви, бъдете по-критични и взискателни към себе си. Отделяйте време и развивайте компетентността си по въпроси, които ви интересуват или засягат.Ако нямате каквито и да било подозрения по отношение на вашата подготвеност по дадена тематика е доста евентуално просто да не знаете толкоз, колкото си мислите. Съмнявайте се и проверявайте както вашите лични убеждения, по този начин и убежденията и изказванията на други „ специалисти “ преди да им се доверите.
Hidden Truth