Защо мъжете и жените имат различни проблеми?
В логиката на психиката през днешния ден съвсем не се приказва за „ неустрашимост ” и „ женственост ”, защото през последните десетилетия става пределно ясно, че всеки субект има своите лични присъщи черти и проблеми. Затова е съвсем невероятно да се генерализира.
И въпреки всичко в всекидневието си виждаме по какъв начин доста проблеми сякаш се повтарят измежду дамите или измежду мъжете. Дали в действителност сме от Марс и от Венера? Или просто реагираме по друг метод на компликациите, тъй като по този начин са ни посочили, когато сме били дребни?
Въпросът е по-скоро културен, в сравнение с анатомичен. Въпреки че хормоните може да изиграят забележителна роля в това по какъв начин реагираме на даден дразнител – с рев, с експанзия или с оттегляне, нашите потребности в последна сметка са едни и същи. Понякога обаче функциите, които заемаме като мъже или като дами, ни пречат да ги задоволим. Дали в действителност сме от Марс и от Венера? Или просто реагираме по друг метод на компликациите, тъй като по този начин са ни посочили, когато сме били дребни? Говорейки за облекчаване, характерен образец е нервността, която в края на XIX и началото на XX век се трансформира в същинска зараза. Все повече дами от междинната класа в градовете нито били изтощени от работа и развъждане на деца, нито можели да се радват на половата разреденост на аристократките. Викторианската ера проповядвала полезности, които тотално отричали съществуването на. Забележете, не я заклеймявали, по-скоро тотално не я разпознавали като факт. В резултат на което потребността от секс влудила дамите дотам, че на гинеколозите им се налагало по през целия ден да „ масажират ” истеричните дами, с цел да ги избавят от тъгите им. Всъщност вибраторът бил изобретен като здравно помагало.
В същата ера не било чудно, че един мъж може да бъде неудовлетворен. Ако това се случело, той знаел методите да получи това, от което имал потребност.
Днес сме малко по-просветени във връзка с физиологичните си потребности, само че познаваме ли добре психическите? Знаем ли, че за мъжа е еднообразно значимо да може да поплаче, когато му е тежко, и да може да признае пред себе си, че не е в положение да се оправи с някоя задача? Знаем ли, че доста дами са доминантни персони и се нуждаят от схващане, вместо да им се лепи етикет „ студена ” (какво, за бога, значи това!?). Замислете се, когато чуете някой ваш непосредствен да споделя на детето си: „ момченцата не плачат ”, „ хвани се като мъж ” или „ дамите не вършат по този начин ”. Колко постоянно разрешават едни неща на братчето и други – на сестричката? Едни неща си разрешава мама, други – татко. Объркващо е! Правилата са за всички!
Така се заформят много видове проблеми, подбудени не от някаква дълбока психологична контузия или заболяване, а от неведение по какъв начин да се задоволи избрана нужда. Точно за това доста обичам да работя с мъже, те постоянно са доста лесни. В доста случаи всичко, което им е нужно, е просто да споделят с някого слабостите си и да им олекне. Но дано не генерализирам, въпреки всичко има мъже и мъже...
И по този начин, в случай че срещнете компликация, с която представителите на към вас сякаш се оправят доста по-лесно, задайте си въпроса „ какво би било друго, в случай че бях мъж/жена...? ”. Така разбивайки личните си културни рамки, несъмнено към този момент ще знаете какво да вършиме.
Д-р Мила Петкова e основателка, създател и редактор на уеб страницата за онлайн психология . Занимавала се e с европроекти в обществената сфера, разработвала e обучителни стратегии и тренинги. През 2010 година приключва магистратура по психоанализа в Испания и сега е докторант по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет " Комплутенсе ".
И въпреки всичко в всекидневието си виждаме по какъв начин доста проблеми сякаш се повтарят измежду дамите или измежду мъжете. Дали в действителност сме от Марс и от Венера? Или просто реагираме по друг метод на компликациите, тъй като по този начин са ни посочили, когато сме били дребни?
Въпросът е по-скоро културен, в сравнение с анатомичен. Въпреки че хормоните може да изиграят забележителна роля в това по какъв начин реагираме на даден дразнител – с рев, с експанзия или с оттегляне, нашите потребности в последна сметка са едни и същи. Понякога обаче функциите, които заемаме като мъже или като дами, ни пречат да ги задоволим. Дали в действителност сме от Марс и от Венера? Или просто реагираме по друг метод на компликациите, тъй като по този начин са ни посочили, когато сме били дребни? Говорейки за облекчаване, характерен образец е нервността, която в края на XIX и началото на XX век се трансформира в същинска зараза. Все повече дами от междинната класа в градовете нито били изтощени от работа и развъждане на деца, нито можели да се радват на половата разреденост на аристократките. Викторианската ера проповядвала полезности, които тотално отричали съществуването на. Забележете, не я заклеймявали, по-скоро тотално не я разпознавали като факт. В резултат на което потребността от секс влудила дамите дотам, че на гинеколозите им се налагало по през целия ден да „ масажират ” истеричните дами, с цел да ги избавят от тъгите им. Всъщност вибраторът бил изобретен като здравно помагало.
В същата ера не било чудно, че един мъж може да бъде неудовлетворен. Ако това се случело, той знаел методите да получи това, от което имал потребност.
Днес сме малко по-просветени във връзка с физиологичните си потребности, само че познаваме ли добре психическите? Знаем ли, че за мъжа е еднообразно значимо да може да поплаче, когато му е тежко, и да може да признае пред себе си, че не е в положение да се оправи с някоя задача? Знаем ли, че доста дами са доминантни персони и се нуждаят от схващане, вместо да им се лепи етикет „ студена ” (какво, за бога, значи това!?). Замислете се, когато чуете някой ваш непосредствен да споделя на детето си: „ момченцата не плачат ”, „ хвани се като мъж ” или „ дамите не вършат по този начин ”. Колко постоянно разрешават едни неща на братчето и други – на сестричката? Едни неща си разрешава мама, други – татко. Объркващо е! Правилата са за всички!
Така се заформят много видове проблеми, подбудени не от някаква дълбока психологична контузия или заболяване, а от неведение по какъв начин да се задоволи избрана нужда. Точно за това доста обичам да работя с мъже, те постоянно са доста лесни. В доста случаи всичко, което им е нужно, е просто да споделят с някого слабостите си и да им олекне. Но дано не генерализирам, въпреки всичко има мъже и мъже...
И по този начин, в случай че срещнете компликация, с която представителите на към вас сякаш се оправят доста по-лесно, задайте си въпроса „ какво би било друго, в случай че бях мъж/жена...? ”. Така разбивайки личните си културни рамки, несъмнено към този момент ще знаете какво да вършиме.
Д-р Мила Петкова e основателка, създател и редактор на уеб страницата за онлайн психология . Занимавала се e с европроекти в обществената сфера, разработвала e обучителни стратегии и тренинги. През 2010 година приключва магистратура по психоанализа в Испания и сега е докторант по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет " Комплутенсе ".
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ