В Процесите на вещиците в Салем, които се провеждат в

В Процесите на вещиците в Салем, които се организират в Масачузетс сред 1692 и 1693 година, повече от 200 души са упрекнати в магьосничество, а 20 са екзекутирани. Повече от 300 години по-късно Салем остава един от най-завладяващите и най-известните тествания за вещици в историята.

И въпреки всичко в реалност процесите в Салем не са нито неповторимо американски, нито изпъкват с някакъв огромен брой. За същинска параноя по отношение на вещиците би трябвало да погледнем към Европа през началото на 17 век, когато хиляди хора са упрекнати в черна магия, магьосничество и връзка със Сатана, а стотици са екзекутирани.

Изборът на 4 юли 1776 година като публична дата, на която е основавана Америка е изцяло инцидентен. Дори незадълбочен взор към доказателствата допуска, че е могла да се избере някоя от редица други дати – и то по по-добри аргументи.

Първо, 4 юли 1776 година не е началото на войната за самостоятелност, защото боевете сред колониалните бунтовници и английските сили към този момент се водят от към година. На второ място, концепцията, че колониите могат да бъдат самостоятелни, предшества 1776 година от десетилетия, а Декларацията за самостоятелност даже не е първата декларация, призната този месец – първа е Резолюцията на Лий за самостоятелност, призната единомислещо на 2 юли 1776 година

На трето място, подписването на Декларацията за самостоятелност ше, несъмнено, основното събитие, само че то не се случва по метода, по който множеството хора си показват. Окончателната версия на Декларацията е написана на хартия, призната от Континенталния конгрес и подписана от Джон Ханкок, президент на Конгреса, на 4 юли 1776 г.; обаче лишава месеци, с цел да се получат останалите 56 от нужните подписи. Въпреки че има доста диспути за това кой къде е бил на четвърти, историците са съгласни, че няма метод всички 56 членове на конгреса да са в една и съща зала едновременно, подготвени да подпишат същия ден.

И най-после, Декларацията не трансформира нищо. Войната бушува до 1781 година, като първите няколко години след 1776 година вървят доста зле за бунтовниците. Мирът е дефинитивно контрактуван (с Англия, която признава Америка като самостоятелна държава) през 1783 година

Автор на Декларацията за самостоятелност, баща-основател на Съединени американски щати и трети президент на страната, Томас Джеферсън (1743–1826) е на много места. Той е овладял редица дисциплини, в това число философия, математика, градинарство и архитектура. Прекарва 40 години в издигането, разрушаването и препроектирането на стаите в имението си в Монтичело – някои от неговите стаи са осмоъгълни, защото намира формата за приятна.

Джеферсън също е неутолим четец и колекционер на книги. Още при започване на 19 век сбирка от 100 книги би съставила доста обширна (и скъпа) библиотека. През 1815 година Джеферсън продава сбирката си от безумните 6 487 книги на Библиотеката на Конгреса за 23 950 $.

Въпреки позицията си против робството, Джеферсън е, сходно на по-голямата част от земевладелците по негово време, притежател на плебеи. Историците обичайно го показват като доброжелателен робовладелец, само че това е спорно.

Джеферсън оставя указания на неговият надгробен камък да написа, както следва: „ Тук е заровен Томас Джеферсън, създател на Декларацията за самостоятелност, на Устава на Вирджиния за религиозна независимост и татко на Университета на Вирджиния. “ Той е основателно горделив от многочислените си достижения, само че това, което не е, е „ третият президент на Съединените американски щати “.

Лесно е да погледнете сериозното лице на Джон Куинси Адамс (1767–1848), шестият президент на Съединени американски щати (1825-1829), и да предположите от портретите, че е човек без комизъм. Въпреки своето постоянно тъмно държание, Адамс в действителност е живописен персонаж, който прави някои много необикновени неща.

Например, той става всяка заран в 5 сутринта, с цел да плува река Потомак, гол. Веднъж начислява на държавното управление 61 $ за билярдна маса в Белия дом, поради която е толкова подиграван, тъй като се счита за знак на аристократичните му усети, че се постанова да възвърне сумата в хазната. Той също така има алигатор за домакински любим в баня в Източното крило на Белия дом и се забавлява да плаши гостите с него, когато ги развеждал в близост. Може да се каже, че има много хубаво възприятие за комизъм.

Колкото и необичайно да звучи всичко това, има още по-необичайна история, обвързвана с Джон Куинси Адамс: през 1818 година Адамс се прехласва по концепцията на американския офицер капитан Джон Кливс Симес, че „ Земята е куха и населявана от вътрешната страна “. Симес разгласява публикации и дава лекции, надграждайки първичната си идея като включи по-късно и „ хора-къртици “, които сякаш живеят в кухата Земя.

Адамс събра финансиране за експедиция до полярния кръг, където концепцията е да се пробие дупка, която да докара до вътрешността на земята. Там, мисли си Адамс, те ще намерят тези „ хора-къртици “. За благополучие на репутацията на Адамс, експедицията в никакъв случай не се състои.

Въпреки занимателните анекдоти, би трябвало да се означи, че Джон Куинси Адамс е един от президентите, който е твърдо срещу робството (много от предходните президенти са имали плебеи, а Джеймс Монро даже е води някои от своите в Белия дом). Не е пресилено да се каже, че Адамс се бори неуморно, с цел да постави завършек на бича на робството.

Гроувър Кливланд, 22-ият и 24-ият президент на Америка (1885–89 и 1893–97), е считан за доста почтен човек и президент, който в никакъв случай не лъже умишлено. Но той стартира втория си мандат като прикрива значими персонални данни от нацията.

Това, което стартира като просто издутина на горната му джука, с времето става по-голямо и президентът в последна сметка е диагностициран с рак. Кливланд се опасява, че в случай че заболяването му стане общоизвестно притежание, може да аргументи политически и финансов безпорядък в страната, тъй че той прави това, което доста политици биха създали: прикрива го. Мащабът на измамата му обаче е напряко талантлив. Той споделя на няколко души, но не и на личния си вицепрезидент Адлай Стивънсън.

Невероятно за времето си, само че интервенцията е цялостен триумф. Тогавашните орални хирурзи афишират, че интервенцията е чудотворна. Кливланд се възвръща изцяло, популацията не се усеща и може би най-важното (поне за Кливланд) – мустакът му остава все по този начин първокласен и недокоснат.