В продължение над три десетилетия неолиберализмът беше доминираща идеология, но

В продължение над три десетилетия неолиберализмът беше преобладаваща идеология, само че след световната финансова рецесия от 2007-2008 година той самият е в възходяща рецесия, някои анализатори приказват непосредствено за неуспех.

Това съобщи през днешния ден проф. Васил Проданов в отчета си на конференцията на тематика: „ Съвременният неолиберализъм и бюджетната политика на България: трендове и вероятности “, проведена от Съюза на икономистите-СИБ, съобщи кореспондент на БГНЕС.

[i]Преди началото на форума икономистите означиха тържествено 85-годишнината на проф. доктор Делчо Порязов, почетен ръководител на СИБ, с самопризнание за приноса му към българската просвета. Сред другите лектори са проф. Румен Гечев, който приказва за фискалната политика и стопанския напредък, проф. Румен Брусарски - за анатомията на данъчната /не/справедливост в България в 21 век, проф. доктор Васил Цанов - за трудовите приходи у нас и проф. доктор Нако Стефанов - за бюджета на България като отражение на неолиберализма, както и за вероятните други възможности. [/i]

През юни 2016 година сп. „ Форин полиси “ разгласява публикацията на Стивън Уолт „ Колапсът на демократичния международен ред “, а през август същата година нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц съобщи: „ Неолиберализмът е мъртъв както в разрастващите се, по този начин и в развитите страни “, базира се на знакови учени проф. Проданов. В този подтекст базисни институции от Вашингтонския консенсус, каквито са Световната банка, МВФ, Организацията за икономическо сътрудничество и раз започнаха да вършат завои, препоръчващи по-голяма държавна интервенция, по-високи налози, по-активна преразпределителна политика, защото неравенството нараства и това попречва икономическия растеж на страните, уточни ученият. Дори медия като DW заяви за това в текст под знаменателното заглавие: „ Сбогом на неолиберализма ”.

Като една от главните характерности на неолибералния капитализъм се сочи внезапният скок на неравенството. Както и на употребата, вследствие на което относителният дял на заплащането на труда понижава, за сметка на приходите от капитал. Обедняват огромни маси от популацията. Обикновените хора понасят непостижими компликации - посредством спомагателна работа, която не се заплаща, посредством заеми и лихви, посредством финансови балони и банкрути, посредством операция и нечиста сделка с валута, посредством паричната политика на международния хегемон, посредством компрадорските елити, които се подчиняват на външни сили, посредством приватизацията, при която се губят активи на цена доста под действителната им стойност, даже посредством актуалното иго, посредством корупцията, сивата и черна стопанска система и други

Например, по данни на специфична комисия към Екологичен потенциал и Европейски Съюз в общността през днешния ден има към 880 000 модерни плебеи, чиято численост е сравнима с тази в далечната Римска империя, базира се на статистиката проф. Васил Проданов. И още - в средата на 2017 година, съгласно списание „ Форбс ” 5 индивида в света имат благосъстояние, колкото половината от човечеството.

Ученият прегледа и другите характерности на неолибералния капитализъм като маркетизацията на всички сфери и покоряване страната на капитала, финансиализирания „ казино капитализъм ”, трансформацията на неолиберализма в неофеодален капитализъм, възхода на прекариата и лумпениата, демонтажа на обществената страна и други В световен проект най-бързо нараства групата от към 2 милиарда души на планетата, избрана като прекариат - хора без ясна трудова еднаквост и вероятност за кариера, лишени от житейска и трудова сигурност, на краткотрайна работа, без трайна принадлежност към професионална общественост, без обществени и стопански права. Тези хора живеят с 4 до 10 $ дневно и непрестанно са в заплаха да изпаднат в безспорна беднотия и да се трансфорат в световно бедстващи.

Проф. Васил Проданов се спря в разбора си и на ускорената олигархизация на политиката, която ускорява рецесията на демокрацията. В Западна Европа доверие в политиците имат към 14% от жителите. У нас нещата са още по-зле - единствено 10% от хората имат доверие в политиците, уточни той.
Д-р инж. Александър Трифонов / БГНЕС
Основната уязвимост в икономическата политика на съвсем всички държавни управления у нас до момента, които следваха курса на неолиберализма, е в неналичието на оценка и в цифрово изражение на изразходването на обществените финанси на страната, съобщи пред БГНЕС един от участниците в полемиката икономическият анализатор Александър Трифонов.

Независимо дали те имат директно влияние върху икономическите индикатори или косвено - посредством изгоди за популацията, всеки вложен лев може да има своето измерение на въздействието върху икономическото развиване, продължи той. А от това развиване зависи духовното, културното, здравното, демографското и други положение на страната.

Трифонов даде образец и с признатия неотдавна нов закон за концесиите. Приеха се така наречен несамофинансиращи се концесии - по тези правила облагата, лихвите по заемите на концесионера ще бъдат загадка за обществото, само че изгодите несъмнено ще бъдат ясни за самия него.

Само с услуги, с ишлеме не може да се гради Индустрия 4, така наречен „ синя стопанска система “, тъй като за нея се желае резистентен народен, а не непознат капитал, който от своя страна постоянно не се преценява с националните ни ползи, счита Трифонов. А финансовите принадлежности като „ Планът Юнкер “ и „ Хоризонт 2020 “ залагат точно на съучастието на страната, на обществените финанси за подсилване на локалния бизнес и основаването на нов бизнес. С анулацията на закона за публично-частното партньорство България се лишава от тази опция, добави анализаторът. Той напомни за Стратегията за национална сигурност на Англия от 2010 година, където е записано, че „ националната сигурност зависи от икономическата сигурност и назад “.

За България като че ли икономическата сигурност не съществува и не куца ли заради това и националната сигурност, запита Александър Трифонов. /БГНЕС