В продължение на почти тридесет години, откакто се помни, той

В продължение на съвсем тридесет години, откогато се помни, той е мъкнал този злокобен, сразяващ товар от негативна сила. Но през онази нощ, когато болковото тяло на Екхарт Толе го довежда до ръба на отчаянието, той ненадейно получава просветление...
„ Не можех да пребивавам повече със себе си. И в това положение поражда въпрос без отговор: кой е „ Азът “, който не може да живее със себе си? Какво е себе си? Чувствах се понесен в празнина! По това време не знаех, че това, което в действителност се случи, беше рухналото, основано от мозъка Аз, със своята тежест и проблеми. Онова Аз, разкъсващо се сред неудовлетворяващото минало и страховитото бъдеще. То ненадейно се разтвори. На идната заран се разсъниха и всичко беше толкоз умерено. Мирът беше там, тъй като нямаше Аз. Просто чувство за наличие или „ съществуване “, просто наблюдаване и гледане. “Този откъс е сърцевината на теорията за болковото тяло на Екхарт Толе и крайъгълен камък на неговите учения.
Екхарт Толе е Улрих Леонард Тьоле, роден през 1948 година Смята се за един от най-влиятелните, смирени и действени духовни учители в Америка и Канада. Неговите книги участват в описите с бестселъри в продължение на десетилетия. Учениците му се усилват експоненциално. Неговите думи и метод на мислене са помогнали на милиони хора и са ни предложили друг метод да изживеем личната си прочувствена действителност.

Концепцията за болковото тяло

Концепцията на Толе за болковото тяло поражда през 1977 година, само че е най-добре дефинирана в неговия бестселър от 1997 година „ The Power of Now “ („ Силата на сегашното “). То се храни като паразит. То е в нас и е толкоз огромно и трудно, колкото му позволим да е. То е сборна единица от всичките ни предходни психически и прочувствени контузии - от нашето детство до днешния ни ден. Болковото тяло не познава пространствени или времеви ограничавания. То просто ни следва от момента на раждането ни и чака опцията си да изплува от сенките на нашето подсъзнание и да ни нанесе следващия удар.
Имали сте извънредно изтощителен работен ден и всичко върви нагоре с краката. Прибирате се вкъщи и може би там никой не ви чака. Ни другар, ни ухажор. Веднага стартирате да се питате какво не е наред с вас и с живота ви. Нещо тежко вътре във вас набъбва и ви притиска. Нещо мрачно се натрупва в дъното на стомаха ви и вие се чувствате ужасени от себе си и битието. Всичко е толкоз сбъркано. А вътрешният прокурор задава още и още съкрушаващи въпроси, с цел да ви подсети за вашите провали и недостатъци. Само да можеше да заглушите гласа му...Искате просто да изчезне. Да спрете да го чувате.
Екхарт Толе споделя, че болковото тяло, дебнещо в ъглите на мозъка ни, е цялост от всички наши страхове, неустановеност и отрицателни мисли. Негативните гласове са тези, които са ни казвали неприятни неща за нас самите, които в последна сметка интернализираме и имитираме, когато сме притиснати в ъгъла.Това е нашият личен саморазрушителен модел на държание.

„ Болковото тяло желае да оцелее, както всяко друго действително създание. И то може да оцелее единствено в случай че ви накара неумишлено да се идентифицирате с него. След това може да се надигне, да ви превземе, да „ стане вас “ и да живее посредством вас. Болковото тяло би трябвало да получи своята „ храна ” посредством вас. То ще се храни с всяко прекарване, което резонира с неговия личен тип сила, всичко, което основава спомагателна болежка под каквато и да е форма: яд, разрушителност, ненавист, тъга, прочувствена драма, принуждение и даже болест. Така че болковото тяло, когато ви превземе, ще сътвори обстановка в живота ви, която отразява огледално неговата лична енергийна периодичност, с цел да се храни. Болката може да се храни единствено с болежка. Болката не може да се храни с наслада. ”

Болковото тяло е нашето безпокойствие, нашата меланхолия, неналичието на самочувствие. Колкото и болката да е естествена част от човешкото положение, би трябвало да намерим способи да я обработим. Преработването на болката ни е решаваща стъпка за отбягване на поемането на надзор от болковото тяло.

Как да разтворим болковото тяло

То, съгласно Толе, съществува в два режима - латентно и интензивно. Болковото тяло може да остане латентно през по-голямата част от времето, изригвайки единствено в редки обстановки за някои хора. При други - то ги следва съвсем от самото начало, непрекъснато нашепвайки негативност в подсъзнанието им.Жизненоважно е, споделя Екхарт Толе, болковото тяло да се разтвори. Начинът това да стане е посредством схващане на връзката сред болката и егото и по какъв начин това способства за основаването на болковото тяло.

„ Болковото тяло, което е тъмната сянка на егото, в действителност се опасява от светлината на вашето схващане. Неговото оцеляване зависи от вашата несъзнателна идентификация с него, както и от вашия неволен боязън да се изправите пред болката, която живее във вас. Но в случай че не се изправите пред нея, в случай че не внесете светлината на съзнанието си в болката, ще бъдете принудени да я преживявате още веднъж и още веднъж. Болковото тяло може да ви наподобява като рисково страшилище, чийто облик и наличие не можете да понесете, само че ви убеждавам, че това е невеществен призрак, който не може да надделее против силата на вашето наличие. Така че болковото тяло не желае да го наблюдавате непосредствено и да го видите такова, каквото е. “

Други философи също акцентират значимостта на превъзмогването на егото, с цел да се реализира духовно прояснение. Ключът към превъзмогването на болковото тяло е да го изключим от „ Аз “-а на егото.

„ В момента, в който го наблюдавате, почувствайте енергийното му поле във вас и насочите вниманието си към него, идентификацията се прекъсва. Влезте в по-високо измерение на съзнанието. Аз го назовавам наличие. Сега вие сте очевидец или наблюдаващ на болковото тяло. Това значи, че то не може да ви употребява повече, като се преструва, че сте вие, и повече не може да се зарежда от вас посредством вас. Открийте своята най-вътрешна мощ. Имате достъп до силата на Сега. ”

Осъзнавайки, че в болковото тяло няма „ аз “, че това е нещо друго, някакво външно енергийно поле, човек се освобождава от контрола му.Следователно нашите сенки и чудовища ни освобождават.
Източник