В продължение на десетки милиони години безкрилата мушица Belgica antarctica

В продължение на десетки милиони години безкрилата мушица Belgica antarctica се е усъвършенствала в изкуството да замръзва, с цел да оцелее през най-тъмните и студени зимни месеци на Антарктида, като си е извоювала изключителна ниша като единственото локално насекомо на континента.

Тъй като изменението на климата води до все по-високи полярни температури, този мъчно добит набор от умения за оцеляване по подигравка на ориста може да се окаже гибелен за самото му битие и да го докара до ръба на изгубването.

Лабораторни опити, извършени от екип откриватели от Съединени американски щати, Англия и Южна Африка, демонстрират, че по-топлите зими в ледения юг оказват доста въздействие върху придвижванията и енергийните ресурси на насекомото, което заплашва възможностите му да доживее до идващото лято.

С дължина под един сантиметър от върха до опашката, това дребно членестоного се оказва и в невероятната позиция на най-голямото сухоземно животно, което в никакъв случай не е стъпвало в океана. Целият му витален цикъл, прекаран най-вече в едно от четирите положения на ларвата, протича измежду влажни лехи от мъх и водорасли, като похапва зеленина и гниещи боклуци.

Дори тези скромни убежища замръзват през лютите зими на Антарктида, като задържат скъпа влага и заплашват да трансфорат дребните животинки в сладолед. Затова, с цел да издържи на студа, мушицата е създала хитра тактика, с цел да избегне гибелта и да изчака да ѝ пристигна времето.

За да се защищити от контузиите, породени от ледените кристали, които пронизват тъканите ѝ, мушицата постепенно се изсушава. При подобаващи условия индивидите имат огромен късмет да изкарат до лятото, даже откакто са изгубили до три четвърти от влагата си.

Този късмет зависи значително от влажността на въздуха и от това дали се овлажнява благодарение на водни пари от въздуха, или ги гълтам непосредствено от течна вода. Дори дребни промени в изискванията на околната среда могат да доведат до огромна разлика в степента на оцеляване.

На Антарктическия полуостров - район с релативно богато биоразнообразие, микроклиматът, който населява мушицата, нормално се колебае сред -5℃ и 0℃. Защитени от пластове сняг и лед, температурите в атмосферата над тях могат да паднат внезапно, без това да се отрази изключително на мъхестата градина на мушицата.

Тъй като температурите на полуострова непрекъснато се покачват с половин градус на десетилетие, тези релативно предпазени условия може да се трансформират. По-високите температури могат да значат повече превалявания, което значи повече сняг, по-дебела изолираност и по-малка възможност от заледяване през зимата.

За да ревизират какъв тъкмо резултат ще има това върху B. antarctica, откривателите събрали ларви на мушици от покрайнините на станция на остров Анверс в самия завършек на Антарктическия полуостров.

След това тези екземпляри са изпратени в лаборатория в Съединени американски щати, където прекарват шест месеца в разнообразни зимни условия, вариращи от хладни -5℃ до приятния -1℃. Тествани са и разнообразни типове субстрат като мъх и водорасли.

След топене в ледена вода оживелите са изследвани за признаци на придвижване, увреждане на тъканите и енергийни ресурси от въглехидрати, мазнини и протеини, а резултатите от изследването са оповестени във „ Functional Ecology “..

Тази дребна разлика в температурата имала голямо въздействие върху възобновяване на мушиците. При нормалните условия към половината от насекомите оживели. При стопляне единствено с няколко градуса оживяла единствено една трета. Енергийните ресурси също варирали доста, като при студени условия се запазили повече мазнини и протеини, в сравнение с при по-топли.

" Тези резултати кореспондират с равнищата на двигателна интензивност, където ларвите от топлия зимен режим бяха най-бавни, евентуално заради привършване на силата ", споделят откривателите.

При лимитираното време до превръщането в какавида след зимата и защото възрастните B. antarctica нямат функционални устни елементи, изчерпването на енергийните ресурси по време на късните етапи на развиване на ларвата евентуално би имало необратими последствия за наличната сила за размножаване. "

Трудно е да се каже тъкмо какво влияние би имало това в дълготраен проект, в случай че температурите продължат да се покачват. В взаимозависимост от напрежението, провокиран от изменението на климата, това може да бъде нищожно стеснение или удар, който да унищожи цели популации.

Възможно е обаче да има и позитивна страна: Топлите зими могат да бъдат и по-кратки, което ще остави на мушицата повече време да събере по-големи ресурси през летните месеци.

Дали този поведенчески надзор ще балансира негативното влияние на затоплящата се среда следва да се реши.

В изискванията на рекордни горещини на полюсите единственото насекомо, което назовава Антарктида собствен дом, може да стане още една жертва на бързо изменящия се климат.