Приказките на Шехеразада, преразказани от Светослав Минков (предложение за четене)
В „ Приказки на Шехеразада “ огромният български публицист Светослав Минков преразказва свободно някои от фамозните арабски приказки от „ Хиляда и една нощ “. Те са част от българската духовна просвета и са се трансформирали в самобитна класика, с която са израснали генерации български деца.
Илюстрациите са дело на Люба Халева.
Следвайки главната сюжетна линия, създателят се е освободил от многоречивата трудност на истинския текст, като се е помъчил да резервира в простотата на израза вълнуващото изложение на сладкодумната Шехеразада.
Някога царувал цар Шахриар, фамозен със своята свирепост. Всеки ден той довеждал в палата си нова жена и на следната заран я убивал. Най-сетне в царството останала жива единствено една госпожица – везирската щерка Шехеразада. Когато пристигнал и нейният ред да загине, тя се явила при цар Шахриар и почнала да му разправя приказка. Но щом се зазорило, прекъснала приказката на най-увлекателното място. Обзет от любознание, царят изискал да узнае какво е станало по-нататък. И Шехеразада траяла приказката и като я свършила, почнала друга приказка и призори отново я прекъснала по средата.
В продължение на хиляда и една нощ цар Шахриар чул доста приказки, смилил се над Шехеразада и заживял щастливо с нея. Така съгласно преданието се появили приказките „ Хиляда и една нощ “, разнасяни през вековете като живо дихание на звучната арабска реч…
За създателя
Светослав Минков (1902–1966) е ерудиран белетрист и преводач, една от най-ярките фигури в следвоенния български модернизъм. Определян като „ повествовател на модерните времена “ и „ татко на родната фантастика “, той основава произведения, които са в авангарда на българската градска прозаичност. Майстор на фантастичния роман, на гротеската, на изтънчената ирония, Светослав Минков е един от първите български писатели, които долавят опасността за модерния човек от несъразмерното машинизиране и стандартизиране на актуалния свят. Произведенията му – универсални и космополитни, са преведени на над 15 езика.
Приказките „ Хиляда и една нощ “ са своеобразно творчество на народите от арабския свят. Предавани от уста на уста и записвани от незнайни летописци, те са обиколили земното кълбо и са станали обичано четиво на всички нации. Издателство " Colibri " посвещава новото първокласно издание на този шедьовър на арабската литература и фолклор на днешните български деца!
Photo credit: Издателство " Colibri "
Откъс от " Приказки на Шехеразада ", преразказани от Светослав Минков
Някога в Индия царувал цар Шахриар, фамозен със своята свирепост. Всеки ден той довеждал в палата си нова жена и на следната заран я убивал. Най-сетне в царството останала жива единствено една госпожица – везирската щерка Шехеразада. Когато пристигнал и нейният ред да загине, тя се явила при цар Шахриар и почнала да му разправя приказка. Но щом се зазорило, прекъснала приказката на най-увлекателното място. Обзет от любознание, царят изискал да узнае какво е станало по-нататък. И Шехеразада траяла приказката и като я свършила, почнала друга приказка и призори отново я прекъснала по средата. В продължение на хиляда и една нощ цар Шахриар чул доста приказки, смилил се над Шехеразада и заживял щастливо с нея.
Така съгласно преданието се появили приказките „ Хиляда и една нощ “, разнасяни през вековете като живо дихание на звучната арабска тирада. В тая пъстра плетеница от сказания, митове, басни и анекдоти блестят дълбоката мъдрост и свежият комизъм на народите от Изтока, открояват се далечните картини на мюсюлманското Средновековие с неговите непознати традиции и суеверия. Пред читателя се разтварят сияйни покои, усмихват се невиждани хубавици, заслепяват го неизброими съкровища, явяват му се положителни и зли духове. Читателят навлиза в покоите на белобради султани, царе и халифи, върви по слънчевите улици на Багдад и Кайро и пътува из далечни земи и морета, на всички места смайван от хиляди чудеса.
Султаните, царете и халифите са видимо добродушни и доверчиви владетели, които извършват чинно злонамерените препоръки на своите везири и постоянно правят несправедливости, само че от време на време те се опомнят и санкционират грубо подлите си съветници. Затова пък дребните хора от народа – риболовци, хамали, занаятчии, търговци, просяци, плебеи – са постоянно добродетелни и изпълнени с любов към близък. Такъв е бръснарят Абу-Сир, който прости на приятеля си всички негови обиди и злини; подобен е бедният дървар Али Баба, който открива на своя богат, само че безмилостен брат съкровищата на разбойниците и след това скърби за предивременната му гибел; такава е и вярната робиня Моргиана, която избавя живота на господаря си.
Случайността, неизбежната участ и намесата на свръхестествени сили играят основна роля във всекидневния живот на героите от „ Хиляда и една нощ “, направляват техните действия и дефинират ориста им. В устрема си към благосъстояние и благополучие тия герои минават през многочислени инциденти и правят невероятни подвизи, до момента в който завладеят именитите съкровища и пленят сърцата на чародейните хубавици. И както във всички национални сказания, правдата постоянно побеждава и положителното спечелва над злото.
Приказките „ Хиляда и една нощ “ са своеобразно творчество на народите от арабския свят. Предавани от уста на уста и записвани от незнайни летописци, те са обиколили земното кълбо и са станали обичано четиво на всички нации.
В предлаганото българско издание на „ Приказки на Шехеразада “ са преразказани напълно свободно някои от фамозните арабски приказки от „ Хиляда и една нощ “. Следвайки главната сюжетна линия, създателят се е освободил от многоречивата трудност на истинския текст, като се е помъчил да резервира в простотата на израза вълнуващото изложение на сладкодумната Шехеразада.
