Спомен за Пенка Коева
В предаването „ Български реализатори “ на стратегия „ Христо Ботев “ честваме 90 години от рождението на Пенка Коева, които се навършиха на 16 март. Родена и отраснала в Пловдив, певицата овреме показва певческия си гений. В пловдивското учебно заведение „ Свети Патриарх Евтимий “ тя е била солистка на учебния хор, по-късно постъпва и в Държавното музикално учебно заведение (днес „ Национално учебно заведение за музикално и танцово изкуство „ Добрин Петков “). През 1948 година е призната в Музикалната академия в София в класа по оперно пеене на изтъкнатия български композитор и вокален възпитател проф. Георги Златев-Черкин. Още в студентските си години се изявява като гостуващ солист на Шуменската, Плевенската и Варненската филхармония, както и на сцената на Софийската държавна опера.
Пенка Коева приключва академията с цялостно отличие през 1953 година и животът я води назад в родния град Пловдив. Заедно със свои сътрудници като Алексей Милковски, Иван Вампиров, Райна Кошевска, Таня Карловска, Руслан Райчев, тя е измежду артистите, положили основите на Пловдивската опера, основана същата година. Близо 40 години певицата не слиза от сцената, превъплъщавайки се допълнително от 60 функции. Освен своите запаметяващи се оперни героини, Пенка Коева сервира на публиката и превъзходни тълкования на произведения от камерния репертоар. Сред първите ѝ функции в театъра са Тоска от едноименната опера на Пучини, Наташа от „ Русалка “ на Даргомижски и Татяна от „ Евгений Онегин “ на Чайковски. Откроява се с ослепителен тембър, обемен и мощен глас, и не на последно място със удивително актьорско дарование.
Изключително висока оценка дава на певицата проф. Розалия Бикс. Тя написа: „ Едно в действителност огромно събитие на актуалната българска оперна сцена, еднообразно представително за своя спектакъл и за българския спектакъл въобще. В своята барокова царственост на театрално наличие, чувствено оцветен и неизмеримо хубав тембър, с непресторения си трагичен възторг и импулсивност в общуването с колегата. Пенка Коева носи оперния спектакъл надали не като първа своя отлика, нещо като „ предупредителна “ багра за непосветените в това изкуство. Фразира изразително, насища с задоволително тон и най-тихите динамични отсенки на вокалната си изява, има вяра си, живее на сцената в съвсем неспирна екзалтираност “.
Пенка Коева е носителка на доста оценки, измежду които второ място на „ Международния музикален конкурс “ в Женева през 1958. Година по-късно печели първа премия и златен орден на Седмия Световен юношески фестивал във Виена. А през 1959 година ѝ е присъдена Димитровска премия – най-висшето държавно отличие в тогавашната Народна република България за приноси в региона на науката, изкуствата и културата.
В Златния фонд на Българското национално радио са непокътнати скъпи материали за певицата. В предаването звучат извънредно редки записи на фрагменти от произведения на Франческо Чилеа, Александър Даргомижски, Ойген д‘Албер, Джакомо Пучини, Джузепе Верди, Роберт Шуман. Слушайте в петък, 1 април, от 23 часа.
Снимки: списък на Пловдивската опера
Пенка Коева приключва академията с цялостно отличие през 1953 година и животът я води назад в родния град Пловдив. Заедно със свои сътрудници като Алексей Милковски, Иван Вампиров, Райна Кошевска, Таня Карловска, Руслан Райчев, тя е измежду артистите, положили основите на Пловдивската опера, основана същата година. Близо 40 години певицата не слиза от сцената, превъплъщавайки се допълнително от 60 функции. Освен своите запаметяващи се оперни героини, Пенка Коева сервира на публиката и превъзходни тълкования на произведения от камерния репертоар. Сред първите ѝ функции в театъра са Тоска от едноименната опера на Пучини, Наташа от „ Русалка “ на Даргомижски и Татяна от „ Евгений Онегин “ на Чайковски. Откроява се с ослепителен тембър, обемен и мощен глас, и не на последно място със удивително актьорско дарование.
Изключително висока оценка дава на певицата проф. Розалия Бикс. Тя написа: „ Едно в действителност огромно събитие на актуалната българска оперна сцена, еднообразно представително за своя спектакъл и за българския спектакъл въобще. В своята барокова царственост на театрално наличие, чувствено оцветен и неизмеримо хубав тембър, с непресторения си трагичен възторг и импулсивност в общуването с колегата. Пенка Коева носи оперния спектакъл надали не като първа своя отлика, нещо като „ предупредителна “ багра за непосветените в това изкуство. Фразира изразително, насища с задоволително тон и най-тихите динамични отсенки на вокалната си изява, има вяра си, живее на сцената в съвсем неспирна екзалтираност “.
Пенка Коева е носителка на доста оценки, измежду които второ място на „ Международния музикален конкурс “ в Женева през 1958. Година по-късно печели първа премия и златен орден на Седмия Световен юношески фестивал във Виена. А през 1959 година ѝ е присъдена Димитровска премия – най-висшето държавно отличие в тогавашната Народна република България за приноси в региона на науката, изкуствата и културата.
В Златния фонд на Българското национално радио са непокътнати скъпи материали за певицата. В предаването звучат извънредно редки записи на фрагменти от произведения на Франческо Чилеа, Александър Даргомижски, Ойген д‘Албер, Джакомо Пучини, Джузепе Верди, Роберт Шуман. Слушайте в петък, 1 април, от 23 часа.
Снимки: списък на Пловдивската опера
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ