Научен пробив: Разкодираха езика на птиците, диалогът с животните е възможен
Значителен теоретичен пробив в разбирането на езика на животните бе отличен с влиятелна премия на стойност 100 000 $ (приблизително 87 700 евро), оповестява авторитетното английско издание „ Гардиън “. Изследователката Джули Ели от Калифорнийския университет в Бъркли получи високото самопризнание за своята пионерска работа по декодирането на вокализациите при птиците – достижение, което проправя пътя към реализирането на двупосочна връзка сред хората и представителите на фауната.
Джули Ели, която е лауреат на премията „ Колър-Дулитъл “ за 2026 година, е съумяла сполучливо да разпознава единадесетте съществени звука, употребявани от зебровата чинка – тип дребна птица, отличаваща се с изключителна гласовитост. Чрез изчерпателен разбор на тези вокализации тя е определила точното им значение, разкривайки информационна система, която е надалеч по-структурирана, в сравнение с научната общественост е предполагала до момента.
Научният труд на изследователката потвърждава по безапелационен метод, че тези птици имат способността да оповестяват своята еднаквост и планове за деяние, като в същото време разпознават своите събратя посредством характерни за всеки субект вокални подписи.
За постигането на този резултат Джули Ели е посветила над 10 години в непрестанно наблюдаване и акустичен запис на звуците, издавани от обектите на нейното проучване. Впоследствие тя е класифицирала тези напеви според от подтекста на обстановките и съответните човеци, след което е приложила новаторски логаритми за машинно образование, с цел да проучва механизмите на шифроване на информацията в границите на вокализациите.
Семантичното значение господства над акустичния сигнал
С цел верификация на своите констатации, американският академик е провела поредност от поведенчески опити. При един от тях птиците са имали опция независимо да задействат възпроизвеждането на разнообразни звукови сигнали чрез натискането на бутон. Част от звуците са били обвързани с приемането на хранително подучване, до момента в който други не са носели сходен тласък. В хода на опита птиците последователно са се научили да пренебрегват сигналите, които не са последвани от премия.
Резултатите от опитите разкриват и един извънредно завладяващ феномен: обектите на проучването от време на време са допускали разбъркване на звуци, които споделят сходно или идентично семантично значение, даже когато техният акустичен профил е бил изцяло друг. Това дава съображение да се допусна, че птиците не просто реагират на външни акустични дразнители, само че и имат характерна форма на ментално показване по отношение на смисъла на своите вокализации.
Според експертната общественост актуалното изследване отбелязва основен стадий в развиването на науката. То освен сформира самобитен „ речник “ от звуци, само че и образно показва, че птиците в реалност осмислят наличието на своите известия. Други редом провеждани проучвания върху мишки, бонобо и шимпанзета удостоверяват тезата, че голям брой скотски типове разполагат с високоразвити и сложни системи за другарство.
Стимулирани от бурното развиване в областта на изкуствения разсъдък, изследванията в региона на междувидовата връзка през днешния ден пораждат съществени оптимистични упования. Докато част от учените резервират нерешителност в прогнозите си, други са на мнение, че установяването на действителен разговор сред индивида и животните може да се трансформира в действителност до броени години, носейки със себе си фундаментални последствия за разбирането ни за живота и за хуманното отношение към животинския свят.
