Слънцето започва да чертае нова аналема
В празничния за християнския свят рождественски ден феновете астрономи означават момента, в който Слънцето стартира да обрисува нова годишна характерна форма, известна като аналема.
Това е забавен феномен, който можем да записваме фотографски, само че за време цяла една година, сподели за Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки , физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките и катедра „ Астрономия “ при СУ „ Св. Климент Охридски “. Той е създател на " Гид на фена астроном ", който се издава през последните години от катедра " Астрономия " при СУ " Св. Климент Охридски ".
Маркишки сподели, че за следенето на аналемата е нужно да се снима ситуацията на Слънцето през период от няколко дни, само че постоянно в един и същи миг от деня – да вземем за пример тъкмо в 12 часа на обяд. „ Принципно от самото начало на дългия опит би трябвало да не се трансформира насочването на фотоапарата, който стои закрепен неподвижно на статив ”, поучава физикът. „ Ако най-после софтуерно съчетаем всички снимани фрагменти в един общ, той ще ни покаже осмовидна верижка от слънчеви изображения, разказана в продължение на годината. В нея най-високото слънчево изображение ще бъде това, снимано в деня на лятното слънцестоене по обяд, когато Слънцето се издига най-високо над южния небосвод – до към 71 градуса за нашите географски ширини. Обратно – най-ниският безоблачен облик ще е този, сниман в деня на зимното слънцестоене, когато Слънцето се издига на обяд единствено до към 24 градуса над южния небосвод ”, сподели Маркишки.
Той разясни, че ширината на осмовидната фигура на аналемата се дължи на разликата в скоростта , с която нашата планета се носи по своята елиптична орбита, обикаляйки Слънцето. Тази скорост е най-висока към 4 януари, когато Земята е най-близо до Слънцето – в перихелий, и е най-ниска към 6 юли, когато планетата ни е най-далеч от Слънцето – в афелий. Тази неравномерна скорост на Земята разумно поражда неравномерно очевидно пренасяне на Слънцето на фона на зодиакалните съзвездия. „ Ако трябваше да отчитаме продължителността на денонощията съгласно действителното състояние на Слънцето по еклиптиката, щяхме да имаме проблем, защото продължителността на денонощията през годината щеше да се трансформира, въпреки в доста тесни граници. За да се избегне този проблем, в астрономията е въведено понятието приблизително Слънце – фиктивна точка, движеща се по небесния екватор с усреднената скорост на същинското Слънце ”, разясни ученият.
Истинското и междинното Слънце се изравняват четири пъти в годината– към датите 15 април, 13 юни, 1 септември и 25 декември. Около 11 февруари същинското Слънце изостава по отношение на междинното с близо 14 минути, а към 3 ноември назад – същинското Слънце изпреварва междинното с към 16 минути.
Не е известно от кой момент астрономите познават осмовидната фигура на аналемата , въпреки да знаем, че наблюдения на сянката на гномон и планове за слънчеви часовници са правени още през Античността, сподели Маркишки. Освен посредством фотографски способи, можем да получим тази фигура и в случай че всеки ден, в тъкмо избран миг от деня, означаваме позицията на края на сянката на гномон (прът), било то върху близка стена или върху равната земна повърхнина, разясни той. След година всекидневно нанасяните отметки ще очертаят осмовидна фигура.
Физикът означи, че съгласно някои догатки осмовидната форма на обичайна българска сурвакница символизира точно аналемата. Маркишки напомни също, че 25 декември е рождената дата и на британския физик, математик и астроном Исак Нютон, роден през 1642 година Тази година се навършва и една година от сполучливото изстрелване на галактическия телескоп „ Джеймс Уеб ” от космодрума Куру във Френска Гвиана.
Това е забавен феномен, който можем да записваме фотографски, само че за време цяла една година, сподели за Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки , физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките и катедра „ Астрономия “ при СУ „ Св. Климент Охридски “. Той е създател на " Гид на фена астроном ", който се издава през последните години от катедра " Астрономия " при СУ " Св. Климент Охридски ".
Маркишки сподели, че за следенето на аналемата е нужно да се снима ситуацията на Слънцето през период от няколко дни, само че постоянно в един и същи миг от деня – да вземем за пример тъкмо в 12 часа на обяд. „ Принципно от самото начало на дългия опит би трябвало да не се трансформира насочването на фотоапарата, който стои закрепен неподвижно на статив ”, поучава физикът. „ Ако най-после софтуерно съчетаем всички снимани фрагменти в един общ, той ще ни покаже осмовидна верижка от слънчеви изображения, разказана в продължение на годината. В нея най-високото слънчево изображение ще бъде това, снимано в деня на лятното слънцестоене по обяд, когато Слънцето се издига най-високо над южния небосвод – до към 71 градуса за нашите географски ширини. Обратно – най-ниският безоблачен облик ще е този, сниман в деня на зимното слънцестоене, когато Слънцето се издига на обяд единствено до към 24 градуса над южния небосвод ”, сподели Маркишки.
Той разясни, че ширината на осмовидната фигура на аналемата се дължи на разликата в скоростта , с която нашата планета се носи по своята елиптична орбита, обикаляйки Слънцето. Тази скорост е най-висока към 4 януари, когато Земята е най-близо до Слънцето – в перихелий, и е най-ниска към 6 юли, когато планетата ни е най-далеч от Слънцето – в афелий. Тази неравномерна скорост на Земята разумно поражда неравномерно очевидно пренасяне на Слънцето на фона на зодиакалните съзвездия. „ Ако трябваше да отчитаме продължителността на денонощията съгласно действителното състояние на Слънцето по еклиптиката, щяхме да имаме проблем, защото продължителността на денонощията през годината щеше да се трансформира, въпреки в доста тесни граници. За да се избегне този проблем, в астрономията е въведено понятието приблизително Слънце – фиктивна точка, движеща се по небесния екватор с усреднената скорост на същинското Слънце ”, разясни ученият.
Истинското и междинното Слънце се изравняват четири пъти в годината– към датите 15 април, 13 юни, 1 септември и 25 декември. Около 11 февруари същинското Слънце изостава по отношение на междинното с близо 14 минути, а към 3 ноември назад – същинското Слънце изпреварва междинното с към 16 минути.
Не е известно от кой момент астрономите познават осмовидната фигура на аналемата , въпреки да знаем, че наблюдения на сянката на гномон и планове за слънчеви часовници са правени още през Античността, сподели Маркишки. Освен посредством фотографски способи, можем да получим тази фигура и в случай че всеки ден, в тъкмо избран миг от деня, означаваме позицията на края на сянката на гномон (прът), било то върху близка стена или върху равната земна повърхнина, разясни той. След година всекидневно нанасяните отметки ще очертаят осмовидна фигура.
Физикът означи, че съгласно някои догатки осмовидната форма на обичайна българска сурвакница символизира точно аналемата. Маркишки напомни също, че 25 декември е рождената дата и на британския физик, математик и астроном Исак Нютон, роден през 1642 година Тази година се навършва и една година от сполучливото изстрелване на галактическия телескоп „ Джеймс Уеб ” от космодрума Куру във Френска Гвиана.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ