Светът е полудял и системата е разрушена
В пост в LinkedIn на 5 ноември милиардерът Рей Далио - създател на хеджинговия фонд Bridgewater Associates, разяснява в прав текст и без да цепи басма на никого парадокса на свободните капитали в световното стопанство: "Точно когато парите са безусловно налични за тези, които имат и средства и платежоспособност, те всъщност не са разполагаем на тези, които нямат пари и не са надеждни кредиполотучатели, което способства за увеличаващото се неравноправие от позиция на благоприятни условия, персонално положение и в политически аспект ".
Есето на Далио е копие на изявлението му от ранните часове на същия ден пред участниците в икономическия конгрес в Гринуич, щата Кънектикът, в което той предизвести, че икономическото неравноправие се е трансформирало в "национална изключителна обстановка " за Съединените щати.
Излагайки тезата си, Далио подчертава на няколко съществени момента.
- На първо място, "парите са налични за кредитоспособните, тъй като вложителите, които им ги дават, непринудено се съгласяват да получат назад по-малко, в сравнение с са дали и няма да си желаят назад главниците в обозримо бъдеще ".
В случая става въпрос за съвсем нулевите или негативни лихви, които "изяждат " част от свободния капитал. Той продължава да пораства с помощта на централните банки, които купуват интензивно финансови активи в хода на безплодните си старания да покачат икономическата интензивност и инфлацията. А повода за неуспеха на тези ограничения е, че вложителите, при които отиват парите, избират да ги влагат вместо да ги харчат - динамичност, следена неведнъж и в предишното. В резултат, цените на финансовите активи порастват, предстоящите бъдещи доходи понижават, а стопанската система и инфлацията буксуват на едно място.
Рей Далио
Въпросният мощен растеж на цените и предстоящата ниска рентабилност не се отнасят единствено за облигациите, само че и за акциите, за частните и за рисковите капитали. При тях обаче те не са толкоз забележими колкото при дълговите принадлежности, тъй като вложенията, сходни на скъпи бумаги нямат авансово дефинираната възвръщаемост на облигациите. И предстоящите бъдещи приходи са оставени на въображението на вложителите. Те пък имат големи количества свободни средства за вложение и са толкоз заслепени от историите за преуспели в предишното бумаги на революционни софтуерни компании, че все по-голям брой сдружения даже не се пробват да потвърждават облаги или да възнамеряват бъдещите си приходи, с цел да продават акциите си. Защото вместо това продават фантазиите си на играчи, натъпкани с пари и с кредитен капацитет.
Резултатът: В някои случаи, поради този паричен разгул, вложителите в рискови капитали вкарват средства в прохождащи компании, които не търсят пари, тъй като към този момент имат повече от задоволително. Инвеститорите обаче заплашват да навредят на дръзналите да се откажат от финансови инжекции, като дават невиждана поддръжка на техни прохождащи в бизнеса съперници.
- Същевременно съществуват големи държавни дефицити, които сигурно ще продължат да порастват сензитивно и ще изискват големи количества нов дълг, продаван от държавните управления. Тези суми не могат да бъдат всмукани по натурален метод, без да качат лихвените проценти в миг когато това би имало унищожителен резултат върху пазарите и стопанските системи, тъй като светът е задлъжнял до уши.
Тогава от кое място ще дойдат парите за покупката на тези облигации и за финансирането на тези дефицити? Почти несъмнено - от централните банки, които ще купят дълга, насъбран от прясно отпечатаните пари.
Резултатът: Тази динамичност, при която здравите финанси се изхвърлят през прозореца, ще продължи и евентуално ще се форсира, изключително в страните, разполагащи и с аварийни валути и в тези парични единици - Съединени американски щати, Европа и Япония, надлежно в долари, в евро и в йени.
- В същия миг, на трето място, заплащанията за пенсии и за опазване на здравето ще чукат все по-настойчиво на вратата, а болшинството субекти, които са длъжни да ги създадат, няма да имат пари, с цел да посрещнат тези си отговорности.
В момента доста пенсионни фондове, създали вложения, с цел да изплащат пенсии, употребяват хипотетични доходи, контрактувани с националните им регулатори. Те по предписание са много по-високи (с към 7%) от пазарните и са пресметнати въз основа на предстоящата възвръщаемост на вложенията. В резултат, множеството пенсионни фондове няма да имат задоволително средства, с цел да изпълнят поетите задължения. Получателите им, в обичайния случай - учители и държавни служители, също ще пострадат от бюджетните съкращения и сигурно няма да са съгласни да им орежат облагите. И до момента в който зад уговорките на пенсионните фондове въпреки всичко стои някакво финансиране, множеството здравни отговорности се финансират от работещите. Променящата се демография, при която все по-малко служащи би трябвало да устоят от ден на ден пенсионери, нуждаещи се от здравни грижи, обаче лимитира фрапантно нужните за задачата средства.
Какво ще последва от това разминаване сред отговорности и благоприятни условия? Най-вероятно безпощадна борба, която да дефинира каква част от разликата може да се поеме посредством: орязване на помощите; нарастване на данъците; печатането на пари (което би трябвало да стане на федерално ниво и да се трансферира към нуждаещите се на равнища щати). Което ще изостри борбата сред небогати и богати. Доколкото нито една от тези три ограничения не е добра, печатането на пари е най-лесният път, тъй като е и най-прикритият метод за реализирането на прекачване на благосъстояния и за нарастване на цените. В последна сметка дългът и другите финансови отговорности изискват само от длъжниците да пращат пари. И тъй като няма ограничавания на количествата или на общия размер на отпечатаните парични знаци, това ще е най-безпроблемният метод.
Големият риск при този метод е, че той заплашва използваемостта на трите съществени международни аварийни валути като жизнеспособно средство за предпазване на благосъстоянието. Същевременно, в случай че политиците не съумеят да монетаризират тези отговорности, борбата богати - небогати за размера на разноските, които да се орежат или на налозите - с какъв брой да се покачат, ще се ожесточи.
Резултатът: богатите капиталисти ще стартират да се изнасят към местата, в които пропастта сред небогати и богати и споровете не са толкоз дълбоки. А държавните управления, които губят едрите си данъчни платци ще търсят от ден на ден способи за ги задържат вкъщи.
Обобщението на Далио е безпощадно:
Тъй като естественият развой на прекачване на средства от най-богатите към служащите и към другите пластове от популацията, с цел да се подобрят приходите и кредитоспособността им не работи, системата, посредством която да бъде заставен капитализма да работи добре за болшинството хора е разрушена. Централните банки губят способността си да извърнат спадовете в напредък. Този набор от условия е нестабилен и навежда на мисълта, че светът се доближава към огромна промяна на парадигмата.
Есето на Далио е копие на изявлението му от ранните часове на същия ден пред участниците в икономическия конгрес в Гринуич, щата Кънектикът, в което той предизвести, че икономическото неравноправие се е трансформирало в "национална изключителна обстановка " за Съединените щати.
Излагайки тезата си, Далио подчертава на няколко съществени момента.
- На първо място, "парите са налични за кредитоспособните, тъй като вложителите, които им ги дават, непринудено се съгласяват да получат назад по-малко, в сравнение с са дали и няма да си желаят назад главниците в обозримо бъдеще ".
В случая става въпрос за съвсем нулевите или негативни лихви, които "изяждат " част от свободния капитал. Той продължава да пораства с помощта на централните банки, които купуват интензивно финансови активи в хода на безплодните си старания да покачат икономическата интензивност и инфлацията. А повода за неуспеха на тези ограничения е, че вложителите, при които отиват парите, избират да ги влагат вместо да ги харчат - динамичност, следена неведнъж и в предишното. В резултат, цените на финансовите активи порастват, предстоящите бъдещи доходи понижават, а стопанската система и инфлацията буксуват на едно място.
Рей Далио
Въпросният мощен растеж на цените и предстоящата ниска рентабилност не се отнасят единствено за облигациите, само че и за акциите, за частните и за рисковите капитали. При тях обаче те не са толкоз забележими колкото при дълговите принадлежности, тъй като вложенията, сходни на скъпи бумаги нямат авансово дефинираната възвръщаемост на облигациите. И предстоящите бъдещи приходи са оставени на въображението на вложителите. Те пък имат големи количества свободни средства за вложение и са толкоз заслепени от историите за преуспели в предишното бумаги на революционни софтуерни компании, че все по-голям брой сдружения даже не се пробват да потвърждават облаги или да възнамеряват бъдещите си приходи, с цел да продават акциите си. Защото вместо това продават фантазиите си на играчи, натъпкани с пари и с кредитен капацитет.
Резултатът: В някои случаи, поради този паричен разгул, вложителите в рискови капитали вкарват средства в прохождащи компании, които не търсят пари, тъй като към този момент имат повече от задоволително. Инвеститорите обаче заплашват да навредят на дръзналите да се откажат от финансови инжекции, като дават невиждана поддръжка на техни прохождащи в бизнеса съперници.
- Същевременно съществуват големи държавни дефицити, които сигурно ще продължат да порастват сензитивно и ще изискват големи количества нов дълг, продаван от държавните управления. Тези суми не могат да бъдат всмукани по натурален метод, без да качат лихвените проценти в миг когато това би имало унищожителен резултат върху пазарите и стопанските системи, тъй като светът е задлъжнял до уши.
Тогава от кое място ще дойдат парите за покупката на тези облигации и за финансирането на тези дефицити? Почти несъмнено - от централните банки, които ще купят дълга, насъбран от прясно отпечатаните пари.
Резултатът: Тази динамичност, при която здравите финанси се изхвърлят през прозореца, ще продължи и евентуално ще се форсира, изключително в страните, разполагащи и с аварийни валути и в тези парични единици - Съединени американски щати, Европа и Япония, надлежно в долари, в евро и в йени.
- В същия миг, на трето място, заплащанията за пенсии и за опазване на здравето ще чукат все по-настойчиво на вратата, а болшинството субекти, които са длъжни да ги създадат, няма да имат пари, с цел да посрещнат тези си отговорности.
В момента доста пенсионни фондове, създали вложения, с цел да изплащат пенсии, употребяват хипотетични доходи, контрактувани с националните им регулатори. Те по предписание са много по-високи (с към 7%) от пазарните и са пресметнати въз основа на предстоящата възвръщаемост на вложенията. В резултат, множеството пенсионни фондове няма да имат задоволително средства, с цел да изпълнят поетите задължения. Получателите им, в обичайния случай - учители и държавни служители, също ще пострадат от бюджетните съкращения и сигурно няма да са съгласни да им орежат облагите. И до момента в който зад уговорките на пенсионните фондове въпреки всичко стои някакво финансиране, множеството здравни отговорности се финансират от работещите. Променящата се демография, при която все по-малко служащи би трябвало да устоят от ден на ден пенсионери, нуждаещи се от здравни грижи, обаче лимитира фрапантно нужните за задачата средства.
Какво ще последва от това разминаване сред отговорности и благоприятни условия? Най-вероятно безпощадна борба, която да дефинира каква част от разликата може да се поеме посредством: орязване на помощите; нарастване на данъците; печатането на пари (което би трябвало да стане на федерално ниво и да се трансферира към нуждаещите се на равнища щати). Което ще изостри борбата сред небогати и богати. Доколкото нито една от тези три ограничения не е добра, печатането на пари е най-лесният път, тъй като е и най-прикритият метод за реализирането на прекачване на благосъстояния и за нарастване на цените. В последна сметка дългът и другите финансови отговорности изискват само от длъжниците да пращат пари. И тъй като няма ограничавания на количествата или на общия размер на отпечатаните парични знаци, това ще е най-безпроблемният метод.
Големият риск при този метод е, че той заплашва използваемостта на трите съществени международни аварийни валути като жизнеспособно средство за предпазване на благосъстоянието. Същевременно, в случай че политиците не съумеят да монетаризират тези отговорности, борбата богати - небогати за размера на разноските, които да се орежат или на налозите - с какъв брой да се покачат, ще се ожесточи.
Резултатът: богатите капиталисти ще стартират да се изнасят към местата, в които пропастта сред небогати и богати и споровете не са толкоз дълбоки. А държавните управления, които губят едрите си данъчни платци ще търсят от ден на ден способи за ги задържат вкъщи.
Обобщението на Далио е безпощадно:
Тъй като естественият развой на прекачване на средства от най-богатите към служащите и към другите пластове от популацията, с цел да се подобрят приходите и кредитоспособността им не работи, системата, посредством която да бъде заставен капитализма да работи добре за болшинството хора е разрушена. Централните банки губят способността си да извърнат спадовете в напредък. Този набор от условия е нестабилен и навежда на мисълта, че светът се доближава към огромна промяна на парадигмата.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ