Банките през 2020: всичко се прецака
В последните няколко години банките се радваха на комфорт. Затова не бе изненада. че балансите им подчертаваха рекордна облага, кредитирането бе под пара, окрупняването в бранша вървеше с цялостна мощ. 2020 година обаче донесе със себе си Covid-19 и всичко това се прецака.
Въпреки големите проблеми, банките имаха своите положителни моменти. Например последните линии от сполучливо миналата инспекция на ЕЦБ, която отвори вратата за присъединението на България към ERM II и Банковия съюз. Както и скоростния прогрес в цифровата промяна на продуктите и услугите им, въпреки и под натиска на пандемията.
Все отново, в случай че 2020 година бе кошмарна за самите банки, какво да кажем за клиентите им. Стотици хиляди хора останаха без работа, доста бизнесмени изгубиха бизнеса си, а оцеляването бе с неистови старания. В прочут смисъл банките, бизнесът и жителите се видяха принудени да си "подадат ръка ". От една страна, бизнесът и семействата довериха спестяванията си на кредитните институции, а банките – въпреки това са в авангарда на антикризисните ограничения.
Независимо дали става дума за отлагане на заплащанията по заемите или отпущането на заеми с държавна гаранция при по-благоприятни условия - данните са красноречиви. Привлечената от банките сума, под формата на депозити, е внушителна - 101.2 милиарда лeвa. Одобрените от тях отсрочвания по заеми са едвам 9 милиарда лева, като се чака сумата да нарасне, защото действието на мораториума бе удължено и през 2021 година.
Безвремие при лихвите
" За жителите и бизнеса с депозити в банките времената не са положителни и опасенията са, че скоро няма да бъдат положителни. На друго мнение са кредитополучателите. За тях това са положителни времена. " Така наскоро ръководителят на Банковата асоциация и основен изпълнителен шеф на ОББ Петър Андронов разказа обстановката при нивото на лихвите по депозитите и заемите.
От много време към този момент привикнахме с неналичието на динамичност - съвсем нулеви лихви по депозитите и ниски по заемите. А прогнозите са, че това няма да се промени скоро.
"На този стадий ниските лихви и доходността от депозитите остават на назад във времето като претекст за икономисване в банките. Точно тези настройки евентуално ще продължат, до момента в който са налице ограниченията, наложени за ограничение на разпространяването на пандемията, и до момента в който жителите и компаниите не стартират да възстановяват оптимизма си за развиването на стопанската система и за личното си финансово положение. Що се отнася до лихвите, в обозрим небосвод се чака те да останат ниски. Лихвите в България следват паричните условия в еврозоната, надлежно са функционалност на провежданата там мощно стимулираща парична политика ", изясни в изявление за "БАНКЕРЪ " шефът на Българска народна банка Димитър Радев.
В зоната на единната валута
получаваме още от същото. Европейската централна банка фрапантно усили покупките на държавни скъпи бумаги – инструмент, нехарактерен за паричната политика, каквато я познавахме през последните 30 години. ЕЦБ де факто подкрепя политиките на държавните управления, с цел да могат те да генерират фискални тласъци за стопанската система, макар високата си задлъжнялост.
Поскъпването на таксите
Повишението на таксите, които банките начисляват на клиентите си, бе факт и през 2020 година. Както "Банкеръ " нееднократно писа, банките евентуално считат, че тези приходи са една от дребното благоприятни условия за привличане на свежи доходи при свиващи се облаги и възходящи разноски за обезценки. Но истината е, че наклонността за непрестанно нарастване на таксите се следи от няколко години, когато рецесия на процедура нямаше, само че в действие влезе уеднаквяването им с европейските. Така че недоволството на потребителите е целесъобразно. Защото, когато към ниските лихви прибавим нарасналите такси и инфлацията излиза, че на процедура престоят на парите в депозитното вместилище е освен неблагоприятен, само че и че даже плащаме на банката да употребява парите ни.
Банкерите признават, че цените на банките са увеличени, само че за услугите, свързани с касово обслужване - в клоновете на банките, където се правят физически интервенции от клиентите им. Същевременно обаче таксите, които са свързани с интервенции в мобилните канали - електронното банкиране, са в пъти по-ниски, тъй като банките желаят да насърчат клиентите си да употребяват от ден на ден цифровите канали.
Дигитализация на бързи обороти
Ако банките могат да извлекат един неоспорим позитив от тегавата 2020-а година, то несъмнено е в ускоряването на цифровата им промяна.
Заради рестрикциите около разярилата се пандемия кредитните институции трябваше да реагират стремително и с лудо движение да забързат процесите и даването на цифрови артикули и услуги. От друга страна, ограничаващите пандемични ограничения дадоха подтик на клиентите да се насочат към мобилното и онлайн банкиране, както и към потреблението на цифровите портфейли, предлагани от от ден на ден банки.
По време на обичайна годишна конференция на "Банкеръ ", отдадена на дигитализацията на банковия бранш, специалистите регистрираха голям растеж в използването на мобилните канали.
Например данните на Банка ДСК демонстрират, че потреблението на онлайн банкиране от самостоятелни консуматори е повишено с 20 %. Освен това транзакциите на жители през мобилното банкиране са увеличени с 88% сред март и септември. Най-сериозният растеж пък е при мобилното банкиране на компаниите - със 111 %. Първа капиталова банка следи сходна динамичност при цифровите заплащания - със 70% повишаване на годишна база. При цифровите портфейли също има напредък. Райфайзенбанк регистрира 10% растеж на дейните консуматори и 20% растеж на заплащанията.
Каква ще е 2021 година
При съществуващата неустановеност в българската и международната стопанска система прогнозите са съвсем невъзможни. Основните опасности пред банките обаче към този момент са ясно обрисувани.
"Занапред основният риск пред банковия бранш се състои в това, че пандемията може да пречупи наклонността на възстановяване на качеството на активите. По-големите хранителни запаси по заеми, по-нататъшният напън върху нормата на облага и вялото търсене на заеми ще отслабят доходността ", разгласи през ноември подуправителят на Българска народна банка и началник на "Банков контрол " Радослав Миленков. Към това би трябвало да прибавим и повишаването на необслужваните заеми.
Все отново, с цел да приключим положително: Общо е мнението, че разполагаме с банкова система, която резервира доста високо равнище на финансова адекватност и ликвидност, което ѝ разрешава да продължи да дава заеми. Банките влязоха в рецесията в добра кондиция и я резервират към края на годината, макар огромния стопански спад.
Лошото е, че към този момент бъдещето предлага само неустановеност поради бързото разпространяване на пандемията както у нас, по този начин и в света. Независимо дали става дума за отлагане на заплащанията по заемите или отпущането на заеми с държавна гаранция при по-благоприятни условия.
Данните въпреки всичко са красноречиви.
Въпреки големите проблеми, банките имаха своите положителни моменти. Например последните линии от сполучливо миналата инспекция на ЕЦБ, която отвори вратата за присъединението на България към ERM II и Банковия съюз. Както и скоростния прогрес в цифровата промяна на продуктите и услугите им, въпреки и под натиска на пандемията.
Все отново, в случай че 2020 година бе кошмарна за самите банки, какво да кажем за клиентите им. Стотици хиляди хора останаха без работа, доста бизнесмени изгубиха бизнеса си, а оцеляването бе с неистови старания. В прочут смисъл банките, бизнесът и жителите се видяха принудени да си "подадат ръка ". От една страна, бизнесът и семействата довериха спестяванията си на кредитните институции, а банките – въпреки това са в авангарда на антикризисните ограничения.
Независимо дали става дума за отлагане на заплащанията по заемите или отпущането на заеми с държавна гаранция при по-благоприятни условия - данните са красноречиви. Привлечената от банките сума, под формата на депозити, е внушителна - 101.2 милиарда лeвa. Одобрените от тях отсрочвания по заеми са едвам 9 милиарда лева, като се чака сумата да нарасне, защото действието на мораториума бе удължено и през 2021 година.
Безвремие при лихвите
" За жителите и бизнеса с депозити в банките времената не са положителни и опасенията са, че скоро няма да бъдат положителни. На друго мнение са кредитополучателите. За тях това са положителни времена. " Така наскоро ръководителят на Банковата асоциация и основен изпълнителен шеф на ОББ Петър Андронов разказа обстановката при нивото на лихвите по депозитите и заемите.
От много време към този момент привикнахме с неналичието на динамичност - съвсем нулеви лихви по депозитите и ниски по заемите. А прогнозите са, че това няма да се промени скоро.
"На този стадий ниските лихви и доходността от депозитите остават на назад във времето като претекст за икономисване в банките. Точно тези настройки евентуално ще продължат, до момента в който са налице ограниченията, наложени за ограничение на разпространяването на пандемията, и до момента в който жителите и компаниите не стартират да възстановяват оптимизма си за развиването на стопанската система и за личното си финансово положение. Що се отнася до лихвите, в обозрим небосвод се чака те да останат ниски. Лихвите в България следват паричните условия в еврозоната, надлежно са функционалност на провежданата там мощно стимулираща парична политика ", изясни в изявление за "БАНКЕРЪ " шефът на Българска народна банка Димитър Радев.
В зоната на единната валута
получаваме още от същото. Европейската централна банка фрапантно усили покупките на държавни скъпи бумаги – инструмент, нехарактерен за паричната политика, каквато я познавахме през последните 30 години. ЕЦБ де факто подкрепя политиките на държавните управления, с цел да могат те да генерират фискални тласъци за стопанската система, макар високата си задлъжнялост.
Поскъпването на таксите
Повишението на таксите, които банките начисляват на клиентите си, бе факт и през 2020 година. Както "Банкеръ " нееднократно писа, банките евентуално считат, че тези приходи са една от дребното благоприятни условия за привличане на свежи доходи при свиващи се облаги и възходящи разноски за обезценки. Но истината е, че наклонността за непрестанно нарастване на таксите се следи от няколко години, когато рецесия на процедура нямаше, само че в действие влезе уеднаквяването им с европейските. Така че недоволството на потребителите е целесъобразно. Защото, когато към ниските лихви прибавим нарасналите такси и инфлацията излиза, че на процедура престоят на парите в депозитното вместилище е освен неблагоприятен, само че и че даже плащаме на банката да употребява парите ни.
Банкерите признават, че цените на банките са увеличени, само че за услугите, свързани с касово обслужване - в клоновете на банките, където се правят физически интервенции от клиентите им. Същевременно обаче таксите, които са свързани с интервенции в мобилните канали - електронното банкиране, са в пъти по-ниски, тъй като банките желаят да насърчат клиентите си да употребяват от ден на ден цифровите канали.
Дигитализация на бързи обороти
Ако банките могат да извлекат един неоспорим позитив от тегавата 2020-а година, то несъмнено е в ускоряването на цифровата им промяна.
Заради рестрикциите около разярилата се пандемия кредитните институции трябваше да реагират стремително и с лудо движение да забързат процесите и даването на цифрови артикули и услуги. От друга страна, ограничаващите пандемични ограничения дадоха подтик на клиентите да се насочат към мобилното и онлайн банкиране, както и към потреблението на цифровите портфейли, предлагани от от ден на ден банки.
По време на обичайна годишна конференция на "Банкеръ ", отдадена на дигитализацията на банковия бранш, специалистите регистрираха голям растеж в използването на мобилните канали.
Например данните на Банка ДСК демонстрират, че потреблението на онлайн банкиране от самостоятелни консуматори е повишено с 20 %. Освен това транзакциите на жители през мобилното банкиране са увеличени с 88% сред март и септември. Най-сериозният растеж пък е при мобилното банкиране на компаниите - със 111 %. Първа капиталова банка следи сходна динамичност при цифровите заплащания - със 70% повишаване на годишна база. При цифровите портфейли също има напредък. Райфайзенбанк регистрира 10% растеж на дейните консуматори и 20% растеж на заплащанията.
Каква ще е 2021 година
При съществуващата неустановеност в българската и международната стопанска система прогнозите са съвсем невъзможни. Основните опасности пред банките обаче към този момент са ясно обрисувани.
"Занапред основният риск пред банковия бранш се състои в това, че пандемията може да пречупи наклонността на възстановяване на качеството на активите. По-големите хранителни запаси по заеми, по-нататъшният напън върху нормата на облага и вялото търсене на заеми ще отслабят доходността ", разгласи през ноември подуправителят на Българска народна банка и началник на "Банков контрол " Радослав Миленков. Към това би трябвало да прибавим и повишаването на необслужваните заеми.
Все отново, с цел да приключим положително: Общо е мнението, че разполагаме с банкова система, която резервира доста високо равнище на финансова адекватност и ликвидност, което ѝ разрешава да продължи да дава заеми. Банките влязоха в рецесията в добра кондиция и я резервират към края на годината, макар огромния стопански спад.
Лошото е, че към този момент бъдещето предлага само неустановеност поради бързото разпространяване на пандемията както у нас, по този начин и в света. Независимо дали става дума за отлагане на заплащанията по заемите или отпущането на заеми с държавна гаранция при по-благоприятни условия.
Данните въпреки всичко са красноречиви.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ