В последните месеци фокусът в анализите на стопанската конюнктура постепенно

В последните месеци фокусът в анализите на стопанската обстановка последователно се измести върху ценовата динамичност. Видима е отчетливата наклонност за повишаване в съществени ценови показатели - по данни на Евростат, цените на производител в Европейски Съюз през юли 2021 година са с 12,2% по-високи от юли 2020 година, потребителските цени в Еврозоната през август са 3% над цената на показателя година по-рано, при 15,4% повишаване на енергийните артикули и услуги. Измерваният в Германия показател регистрира растеж от 3,9% на годишна база през август, а с изключение на резултата на енергийните цени се следи и повишаване на храните с 4,6%. В България показателят на потребителските цени доближи 3% към юли по отношение на година по-рано, само че би трябвало да се регистрира, че у нас пандемията единствено прекъсна към този момент почнала отчетлива наклонност от средата на 2018 година (виж повече тук) Това проявяване на инфлацията наподобява сполучливо насочва по-сериозно внимание към отрицателните въздействия от редом провежданите парични политики на нулеви и негативни лихви, съчетани с количествени удобства и високи бюджетни дефицити, за продължаването и разширението на които от множеството държавни управления пандемията предложи комфортно опрощение.

Не би трябвало обаче да забравяме, че постоянно в историята, а през последните десетилетия - все по-видимо - паричното разхлабване в началото и в доста по-голяма степен раздува балон с цените на активите. Понякога потребителските цени реагират със забавяне, а постоянно под влияние на други фактори, настоящи в противоположна посока - да вземем за пример софтуерни нововъведения, структурни промени на пазарите, глобализация и либерализация - номиналните цени даже в прочут интервал спад или се задържат, " маскирайки " проявлението на инфлацията. В страните с бездънен и ликвиден финансов пазар нарастват финансовите активи; на всички места, и изключително в стопанските системи с изостанал финансов пазар като българската кредитната агресия води до строителен взрив и по-високи цени на най-големите класове парцели.

Последните данни за динамичността на кредите, цените на жилищата и новото строителство удостоверяват тази връзка. Накратко, със и без пандемия в последните години всеобщите жилища нарастват, а вложителите приключват и възнамеряват да строят от ден на ден здания. Всички белези на раздуването на така наречен " капиталов балон " към този момент са забележими и доказани от наличните статистически знаци. Ето какво знаем все още:
Според показателя на цени на жилищата, измерван от Национален статистически институт, жилищата към първото тримесечие на 2021 година са с 45% по-скъпи от междинното ценово равнище през 2015 година и 7,5% спрямо година по-рано; за София повишаването е надлежно с близо 66% и 12%. Индексът обаче исторически подценява пазарните цени на най-търсените парцели, като изключва и покупко-продажбите " на зелено ", каквито все по-често се подписват при новото строителство. Статистиката от Агенцията по вписванията демонстрира забележителен растеж на покупко-продажбите с парцели. През второто тримесечие на 2021 година продажбите са с 62% повече от същото тримесечие на 2020 година, замените са със 71% повече, договорните ипотеки са с над 52%; за София повишаването е надлежно с 53%, 83% и 43%. Дори да изключим резултата на пандемията от предходната година, съпоставяне с 2019 година демонстрира сензитивно нарастване - при продажбите броят нараства с 17%, при замените с 15% и при ипотеките с 11% за страната като цяло; за София нарастването при продажбите е 27%, при замените - 15%, а при договорните ипотеки - 21%. Пазарните сигнали разумно доближават до вложителите. За първото полугодие на 2021 година са издадени позволения за градеж за жилищни здания с 35% повече разгъната застроена повърхност от същия интервал на 2020 година и с 5% повече от полугодието на 2019 година - когато към този момент се следиха нови пикове на започващите строителни намерения; по отношение на 2017 година растежът е 61%. Само за София повишаването е с 62% по отношение на полугодието на предходната година, с 20% по отношение на 2019 година и с цели 110 % повече от 2017 година В някои области повишаването по отношение на 2017 година е сред 2 и 8 пъти, въпреки и главно поради доста ниските стойности през 2017 година Инвестиционните планове последователно се трансформират в действителна строителна интензивност - започнатите градежи на жилищни здания (измерени през разгъната застроена площ) нарастват с 25% за полугодието по отношение на същия интервал на 2020 година, със 7% по отношение на извънредно мощната 2019 година и с 55% по отношение на новозапочнатите градежи през 2017 година В София - където са 39% от започнатите през полугодието градежи на жилищни здания - нарастването по отношение на предходната година е с 51%, по отношение на първата половина на 2019 година е 25%, a в съпоставяне със същия интервал на 2017 година - с 83%. Също по този начин за полугодието са въведени в употреба с към 63% повече жилища в съпоставяне със същия интервал на предкризисната 2019 година Доколкото увеличението на заетостта и осезаемото номинално повишаване на заплатите след 2015-2016 година са фактор за нарасналото търсене на жилища, динамичността през последните години не може да се преглежда отвън паричната политика и въздействието ѝ върху кредитните условия в България. Към юли жилищните заеми на семействата от банковата система са с 15,1% над цената им към същия месец на 2020 година, като темпът на напредък се форсира в последните месеци. След стагнацията в интервала сред 2009 и 2016 година, заемът стабилно пораства при спадащи лихви - по отношение на юли 2017 година той е с 61% повече, като в номинално изражение това е нарастване с 5 милиарда лева; единствено за последните 12 месеца повишаването е с 1,7 милиарда лв.. Средните лихви по жилищни заеми в левове доближава 2,73% през юли 2021 година
Къде е казусът и за какво следим тези знаци? От една страна, разглеждането на недвижимите парцели и жилищата в частност като капиталов актив отделя цената им от фундаменталните фактори на търсенето и предлагането. Непосредствената последица е, че жилищата стават все по-недостъпни за част от семействата, без значение от по-благоприятните условия за финансиране с банков заем. Извън този резултат - и без да го омаловажаваме - сходно раздуване на цената на активите носи забележителен финансов риск. Въпреки страховете от нахлуване в цикъл на по-високо повишаване на потребителските цени и загуба на действителна покупателна стойност на парите в световен проект, въпреки всичко предпазването посредством покупка на действителни активи има своите граници. Още повече, част от покупките не са стимулирани и подкрепени от насъбрани спестявания, а се финансират посредством дълг, в очакване на облага посредством бъдеща препродажба.

При промяна на упованията и в още по-голяма степен - при смяна в параметрите на паричната политика на огромните централни банки - наклонността се обръща и последствията идват като домино за вложители и кредитори. По-дълбоките последствия обаче идват в резултат на структурната смяна в българската стопанска система, която непроменяемо настава при смяна в относителните цени и търсенето. Казано в резюме - стопанските сътрудници се пренасочват напълно рационално към действия, които пазарът към даден миг, а и съгласно упованията за близкото бъдеще, " награждава " най-добре. Засилен капиталов интерес към парцелите и последващото неизбежно строителство води до преструктуриране на стопанската система в отговор на тези тласъци - по този начин бизнеси, обслужващи имотния взрив последователно притеглят повече капитал, хора и въобще икономически запаси, за сметка на неизбежното стесняване на предприемаческите старания в други области, в това число промишленост и експортно-ориентирани действия.