Руският газ, моряците от „Царевна“ и военната помощ: Защо България е лесна мишена на хибридната война на Москва
В последните години в обществено-политическото пространство у нас спорадично се появяваше понятието “хибридна война ” и се свързваше с съответна геополитическа мощ - Русия , само че нашествието в Украйна даде нов подтик на това събитие, дружно със обвързваните с него избрания като дезинформация, агитация, подправени вести и т.н. От тематиките за въоръжаването на българската войска - зависимостта ни от ремонтирането и поддръжката на старите руски изтребители МиГ-29 от Русия (войната в Украйна затвори тази малка врата България да продължава да субсидира съветската военна индустрия в този аспект, най-малко на този етап), енергийната (не)зависимост, която се оказа фантазия (истината се оказа друга около прекъсването на газовите доставки от “Газпром ”, откакто през март 2021 година някогашният министър председател Бойко Борисов тържествено разгласи пред медии, че ); хакерските атаки против български институции също са единствено откъс от “оръжейния ” боеприпас на Кремъл в хибридната война, която доближава кулминационната точка си поради нашествието в Украйна, само че излиза от мащабите на действителните бойни дейности и визира освен Запада и в частност Европейски Съюз, само че и други европейски страни, като да вземем за пример думите на съветския дипломат в Босна и Херцеговина, който заплаши Сараево с украинския сюжет поради желанията за присъединение към НАТО. Такива желанията бяха изразени и от Косово, което тихомълком подвига градусите на напрежението в Западните Балкани, защото босненското и хърватското население като цяло изразяват проевропейски и пронатовски позиции (вероятно ненапълно и поради спомените от кървавата междуетническа война в страната през 90-те, вероятно участие в Европейски Съюз и НАТО ще може послужи като стабилен поръчител за териториалната целокупност на страната) и показва поддръжката си към Украйна, до момента в който президентът на Република Сръбска Додик се разгласи за неутралитет и следва праволинейна проруска линия, сходно на президента на Сърбия Александър Вучич.
България - слабото звено в Европейски Съюз и " Троянският кон " НАТО?
Нееднократно специалисти предизвестяват, че България се държи като “Троянски кон ” и се оказва слабото звено в сериозните за страната и района два съществени съюза - Европейски Съюз и НАТО. В тези оценки би могло да се откри разумен аргумент - поради по-особеното разделяне на настроенията измежду българската нация на русофили (които имат политическо посланичество обичайно в левицата, както и в относително по-новия политически индивид “Възраждане ”, където към този момент има ясно и отчетливо разпространение на антинатовски позиции и даже на евроскептицизъм, съдейки по протестите), както и на проевропейско насочените хора, които обичайно поддържат участието на България в НАТО.
В подтекста на войната в Украйна, точно тази група интензивно апелираше за военна помощ на Киев, до момента в който подкрепящите Русия се етикираха в лоното на “неутралитета ”, сходно на Сърбия и босненските сърби. Президентът Румен Радев , който също беше срещу страната ни да праща муниции и оръжия (впоследствие прикани за бронежилетки и каски, само че с експлицитното конкретизиране, че са за цивилното население), също при започване на нашествието се опита да пласира външнополитическото държание на България по сходство на Турция - да стане хазаин за мирни договаряния. Анкара отхвърли да затвори въздушното си пространство за съветски самолети , до момента в който България сподели цялостно единодушие и единодушие за тази глоба против Москва, а това разреши Турция да остане отвън така наречен лист на “неприятелските ” или “вражеските ” страни през погледа на Кремъл.
Поради това Анкара неведнъж се трансформира в истински посредник за мирни договаряния сред Киев и Москва. Важно е да се посочи, че макар неутралитета на Турция в това отношение, Анкара съблюдава контракта си с Киев за доставка на турските дронове “ Байрактар ” - поръчката е отпреди спора, за общо 20 такива машини, които съгласно военни анализатори се трансфораха в същински коз в украинската опозиция против съветската експанзия.
В този смисъл, откакто България се причисли към затварянето на въздушното пространство и беше оповестена за “неприятелска ” за Русия, е нереалистично да се претендира за неутралитет и представители на изпълнителната власт, в лицето на вицепремиера и министъра на стопанската система и промишлеността Корнелия Нинова, да назовават Русия “приятелска ” страна. Тук в тази ситуация става въпрос и за друго - невиждано обединяване на Запада от края на Студената война насам в осъждането и изолацията на Русия, в това число и военно неутралните до този миг страни като Финландия и Швеция, които освен осъдиха дейностите на съветския президент Владимир Путин, само че не се замислиха и пратиха военна помощ на Украйна. Финландия и Швеция към този момент поемат курс към НАТО , провокирани от дейностите на Русия в Украйна, а Финландия даже има 1300-километрова сухоземна граница с Русия и исторически спомен от нашествието на Съюз на съветските социалистически републики през 1939 година (т.нар. “Зимна война ”, в която една дребна Финландия излиза победител). Така вместо " заплашване " на неутралните страни, които не членуват в пакта, се оказва, че дейностите на съветския президент предизвикат съществено разширение на съюза, откакто в това число Босна и Херцеговина (с изключение на Република Сръбска, което заплашва федерацията от разпад) и Косово приказват интензивно за участие в НАТО.
По същия метод и Полша, която е прилежаща страна на Украйна и съветски ракети падаха единствено на километри от полско-украинската граница, изпратиха амбициозна и действителна военна помощ - 200 танка Т-72 и няколко десетки бойни машини на пехотата БМП-1 , като полската военна помощ възлиза на над 1,5 милиарда щатски $. А още при започване на спора даже бяха подготвени да си дадат старите руски изтребители МиГ-29 на украинската авиация, в подмяна на F-16. Дори Словакия изпрати ракетно-зенитния си комплекс от руската ера С-300 (България също има такива) в подмяна на американския “Пейтриът ”, който беше незабавно възложен. Така България по същия метод, в размиването на дебатите за военна помощ заради хибридните опорки, че муниции и оръжия ни въвличат във войната, не съумя да се възползва да контракти сходен бартер. Например словашкото държавно управление в края на април също разгласи подготвеност да даде изтребители МиГ-29 на украинските Военновъздушни сили, до момента в който в това време Полша се грижи за въздушната защита над Словакия. В обозримо бъдеще, до момента в който въздушното пространство се охранява от полските Военновъздушни сили, Братислава чака да получи по-модерните изтребители F-16. И всичко това без да се прокарва мотив, че по някакъв метод Словакия или Полша, страни членки на Европейски Съюз и НАТО, ще станат цели на Русия.
Българските моряците от “Царевна ” като заложници на хибридния боеприпас
Акцията със спасяването и евакуацията на българските моряци от блокирания край Мариупол транспортен съд “Царевна ” беше добре умислен сюжет на хибриден роман, в който се направи опит Русия да излезе като воин и “освободител ” на българските моряци, стъпвайки на митологизираното схващане в българското групово подсъзнание и народопсихология за ролята на Русия като освободителка - освен в подтекста на Руско-турската война, само че и “второто избавление ” през 1944 година и окупацията на Червената войска, което също е обект на митологеми и изкривени и противоречиви историко-морални тълкования , които безусловно слагат ерес измежду обществото - което се видя и на 9 май в конфликтите край МОЧА в София.
Множество други плавателни съдове бяха блокирани край Мариупол , в това число турски транспортен съд беше ударен около бойните дейности край пристанището. Но въпросът с “Царевна ” се трансформира в същински Гордиев възел и беше въпрос на време кой и по какъв начин ще извлече дивиденти от това с неговото разрязване (включително оповестената от премиера Петков спецоперация, че български командоси ще изтеглят българските екипажи), откакто проруските сепаратисти в Донецката национална република (ДНР) на 10 април пуснаха прессъобщение, че батальонът “Азов ” (който беше главният бранител на пристанищния град Мариупол) е завладял кораба и държи екипажа като заложници. Това беше скорострелно препечатано (почти безкритично) измежду десетки български медии, а въпреки и опровергано както от българското държавно управление, по този начин и от притежателя на кораба, на идващия ден пристигна и съвършеният миг да се разсече този Гордиев възел след фабриката от милицията на ДНР, който беше за изостряне на публичното мнение у нас (което е изключително сензитивно на тематика Русия) - точно създателите на тази подправена информация излязоха “спасители ” и “герои ”, откакто още на идващия ден бе оповестено известие, че милицията на ДНР е евакуирала 15 български моряци от екипажа в сигурност. Това едва ли е съвпадане, защото единствено 24 часа преди този момент в обществените мрежи се развихри стихия от фалшив новината, че бойци “Азов ” държат моряците за жив щит. Именно тук може да се регистрира и неуспех в информационната борба от страна на изпълнителната власт, която по този начин и не можа да обясни през цялото време задоволително добре каква е обстановката и какви тъкмо са ограниченията на управляващите.
Според политолога и академични учител доцент доктор Татяна Буруджиева, доста мъчно може да се каже кой тъкмо е блокирал кораба и кой го е освободил, само че съгласно нея това е станал голям медиен сюжет в България. “Това основава избрани настройки - заради разнопосочността на информацията, всяка група чу това, което искаше да чуе . Според мен не можа да се образува характерно публично мнение. Нямаше и действителен спор, само “Възраждане ” задаваше въпроси на министър-председателя по тематиката, а поради това, че “Възраждане ” ги поставяше, министър-председателят не си даде доста труд да развие отговорите си . Другите политически партии се дистанцираха от това нещо. Ако бяха се присъединили и другите политически сили, можеше да се получи по-сериозна хибридна офанзива и да има по-разместващ резултат, до момента в който в този момент - всеки слушаше това, което желае да чува. Като форма и сюжет въпросът е част от хибридна война, само че като резултат нямаше подобен темперамент ”, съобщи тя за.
В цялата тази “перфектна стихия ” за хибриден роман обаче не се сложи един обезпокоителен контрапункт - фактът, че с изключение на тези 15 избавени българи, има стотици хиляди наши сънародници в Украйна, които от 24 февруари попадат под ударите на съветските обстрели - измежду които дами и деца, а значително етнически бесарабски българи се бият на фронта против Русия и са в окото на бурята. Вместо това, непрестанно се използваше проблема с този транспортен съд като рупор на съветската пропагандна машина , та се стигна след това и до благодарствени писма от страна на “Възраждане ” към съветския дипломат у нас за интервенцията по спасяването на българските моряци.
Но в публичния спор по този начин и до ден сегашен никой не повдига въпроса за тези стотици хиляди етнически наши сънародници , които стават жертва на съветската експанзия. Вместо това се приказва, че надали не България дава най-голямата филантропична помощ за украинските бежанци , което обаче не се потвърждава от обстоятелството, че българите са минимум съпричастни с украинците в Европейски Съюз, съгласно изследване, огласено от Европейската комисия.
А това отвява и мита, че България прави най-вече в филантропично отношение и можеше да компенсира даже с действителна военна помощ, а не ремонт на военна техника.
Защо Русия врътна газовото кранче за България
“Ако приказваме за хибридни тактики, това са дейности (спирането на газовите доставки от “Газпром ” за България - бел. ред), които се възприемат доста изрично от българското общество - от една страна понижава харесването на самия Путин, само че от друга - България като публично мнение застава доста изрично настрана от позицията на Съединени американски щати и Запада. Точно поради тези страхове, такива дейности дава опция на страховата невроза да повиши градуса. Защото другояче няма доста логичност - нито сме толкоз огромни консуматори, нито за България е толкоз значим природният газ - ние нямаме газифицирана стопанска система , за разлика от други страни. Самото прекъсване на газта е част от хибридната тактичност с цел да се нагнети страховата невроза и незабавно виждате по какъв начин по-късно публичното мнение ускори страховете си, че можем да сме обект на офанзива и завладяване от Русия ”, показва доцент Бурджиева.
За доцент Буруджиева също по този начин тезата, че военната помощ ни трансформира автоматизирано в цел, е нечиста сделка с пространственото мислене.
“Няма никаква логичност да се одобри, че член на Европейски Съюз и НАТО може да се нападне по този метод, тъй като тук е най-близко и тъй като ще дадем военна помощ. Тук сме напълно в сюжета в хибридната борба за публично мнение ", уточни тя.
Експертът си изяснява този феновен с т.нар. “ атрибутиране ” - придаване на атрибути от един обект на различен.
Българинът постоянно в съзнанието му е това, че в огромни спорове застава на губещата страна. Тези митологични вярвания - че който е тръгнал против Русия, всеки е изгубил - тези причини са атавистични и са в подсъзнанието, свързани са с поведенчески настройки, които са се формирали с епохи. Няма по какъв начин да бъдат изразени тук, през днешния ден и в този момент, тъй като наподобяват доста отвън времето и пространствата и подтекста на тези събития. Следователно е най-лесно да се изразят в границите на тайното мислене, за което показахме, че сме доста положителни в това отношение в границите на Коронавирус пандемията и дебатите за Истанбулската спогодба ”, съобщи тя.
Според политолога, Русия не може да ни е другарска страна, в случай че поддържаме глобите . Това е нонсенс, къде има наказания против другарски страни. България не е медиатор в договарянията. Да се каже, че Турция е другарска страна за Русия - самият факт, че може да са медиатори за договаряния, да, макар че са членове на НАТО.
“Избирателите на Българска социалистическа партия в последна сметка не желаят да дефинират, че Русия е агресорът. Дори в този момент, когато не харесват Путин - тъй като кой да го харесва, че убива хора - все пак, те са склонни да считат, че източникът на войната на друго място и че Путин е бил заставен да направи това. Поради това тя (Корнелия Нинова - бел. ред.) няма по какъв начин да каже нещо друго. И виждаме, че тя се интересува от мнението на своите гласоподаватели по тематиката с войната, с грозните разменени реплики с президента в опита на всеки един от тях да потвърди, че другият носи отговорност за подписа за оръжията. Това е едно от доказателствата, че тя се интересува какво мислят нейните гласоподаватели, тъй като това беше на извънредно високо афективно ниво, не беше в границите на нормалното ”, уточни тя.
България - слабото звено в Европейски Съюз и " Троянският кон " НАТО?
Нееднократно специалисти предизвестяват, че България се държи като “Троянски кон ” и се оказва слабото звено в сериозните за страната и района два съществени съюза - Европейски Съюз и НАТО. В тези оценки би могло да се откри разумен аргумент - поради по-особеното разделяне на настроенията измежду българската нация на русофили (които имат политическо посланичество обичайно в левицата, както и в относително по-новия политически индивид “Възраждане ”, където към този момент има ясно и отчетливо разпространение на антинатовски позиции и даже на евроскептицизъм, съдейки по протестите), както и на проевропейско насочените хора, които обичайно поддържат участието на България в НАТО.
В подтекста на войната в Украйна, точно тази група интензивно апелираше за военна помощ на Киев, до момента в който подкрепящите Русия се етикираха в лоното на “неутралитета ”, сходно на Сърбия и босненските сърби. Президентът Румен Радев , който също беше срещу страната ни да праща муниции и оръжия (впоследствие прикани за бронежилетки и каски, само че с експлицитното конкретизиране, че са за цивилното население), също при започване на нашествието се опита да пласира външнополитическото държание на България по сходство на Турция - да стане хазаин за мирни договаряния. Анкара отхвърли да затвори въздушното си пространство за съветски самолети , до момента в който България сподели цялостно единодушие и единодушие за тази глоба против Москва, а това разреши Турция да остане отвън така наречен лист на “неприятелските ” или “вражеските ” страни през погледа на Кремъл.
Поради това Анкара неведнъж се трансформира в истински посредник за мирни договаряния сред Киев и Москва. Важно е да се посочи, че макар неутралитета на Турция в това отношение, Анкара съблюдава контракта си с Киев за доставка на турските дронове “ Байрактар ” - поръчката е отпреди спора, за общо 20 такива машини, които съгласно военни анализатори се трансфораха в същински коз в украинската опозиция против съветската експанзия.
В този смисъл, откакто България се причисли към затварянето на въздушното пространство и беше оповестена за “неприятелска ” за Русия, е нереалистично да се претендира за неутралитет и представители на изпълнителната власт, в лицето на вицепремиера и министъра на стопанската система и промишлеността Корнелия Нинова, да назовават Русия “приятелска ” страна. Тук в тази ситуация става въпрос и за друго - невиждано обединяване на Запада от края на Студената война насам в осъждането и изолацията на Русия, в това число и военно неутралните до този миг страни като Финландия и Швеция, които освен осъдиха дейностите на съветския президент Владимир Путин, само че не се замислиха и пратиха военна помощ на Украйна. Финландия и Швеция към този момент поемат курс към НАТО , провокирани от дейностите на Русия в Украйна, а Финландия даже има 1300-километрова сухоземна граница с Русия и исторически спомен от нашествието на Съюз на съветските социалистически републики през 1939 година (т.нар. “Зимна война ”, в която една дребна Финландия излиза победител). Така вместо " заплашване " на неутралните страни, които не членуват в пакта, се оказва, че дейностите на съветския президент предизвикат съществено разширение на съюза, откакто в това число Босна и Херцеговина (с изключение на Република Сръбска, което заплашва федерацията от разпад) и Косово приказват интензивно за участие в НАТО.
По същия метод и Полша, която е прилежаща страна на Украйна и съветски ракети падаха единствено на километри от полско-украинската граница, изпратиха амбициозна и действителна военна помощ - 200 танка Т-72 и няколко десетки бойни машини на пехотата БМП-1 , като полската военна помощ възлиза на над 1,5 милиарда щатски $. А още при започване на спора даже бяха подготвени да си дадат старите руски изтребители МиГ-29 на украинската авиация, в подмяна на F-16. Дори Словакия изпрати ракетно-зенитния си комплекс от руската ера С-300 (България също има такива) в подмяна на американския “Пейтриът ”, който беше незабавно възложен. Така България по същия метод, в размиването на дебатите за военна помощ заради хибридните опорки, че муниции и оръжия ни въвличат във войната, не съумя да се възползва да контракти сходен бартер. Например словашкото държавно управление в края на април също разгласи подготвеност да даде изтребители МиГ-29 на украинските Военновъздушни сили, до момента в който в това време Полша се грижи за въздушната защита над Словакия. В обозримо бъдеще, до момента в който въздушното пространство се охранява от полските Военновъздушни сили, Братислава чака да получи по-модерните изтребители F-16. И всичко това без да се прокарва мотив, че по някакъв метод Словакия или Полша, страни членки на Европейски Съюз и НАТО, ще станат цели на Русия.
Българските моряците от “Царевна ” като заложници на хибридния боеприпас
Акцията със спасяването и евакуацията на българските моряци от блокирания край Мариупол транспортен съд “Царевна ” беше добре умислен сюжет на хибриден роман, в който се направи опит Русия да излезе като воин и “освободител ” на българските моряци, стъпвайки на митологизираното схващане в българското групово подсъзнание и народопсихология за ролята на Русия като освободителка - освен в подтекста на Руско-турската война, само че и “второто избавление ” през 1944 година и окупацията на Червената войска, което също е обект на митологеми и изкривени и противоречиви историко-морални тълкования , които безусловно слагат ерес измежду обществото - което се видя и на 9 май в конфликтите край МОЧА в София.
Множество други плавателни съдове бяха блокирани край Мариупол , в това число турски транспортен съд беше ударен около бойните дейности край пристанището. Но въпросът с “Царевна ” се трансформира в същински Гордиев възел и беше въпрос на време кой и по какъв начин ще извлече дивиденти от това с неговото разрязване (включително оповестената от премиера Петков спецоперация, че български командоси ще изтеглят българските екипажи), откакто проруските сепаратисти в Донецката национална република (ДНР) на 10 април пуснаха прессъобщение, че батальонът “Азов ” (който беше главният бранител на пристанищния град Мариупол) е завладял кораба и държи екипажа като заложници. Това беше скорострелно препечатано (почти безкритично) измежду десетки български медии, а въпреки и опровергано както от българското държавно управление, по този начин и от притежателя на кораба, на идващия ден пристигна и съвършеният миг да се разсече този Гордиев възел след фабриката от милицията на ДНР, който беше за изостряне на публичното мнение у нас (което е изключително сензитивно на тематика Русия) - точно създателите на тази подправена информация излязоха “спасители ” и “герои ”, откакто още на идващия ден бе оповестено известие, че милицията на ДНР е евакуирала 15 български моряци от екипажа в сигурност. Това едва ли е съвпадане, защото единствено 24 часа преди този момент в обществените мрежи се развихри стихия от фалшив новината, че бойци “Азов ” държат моряците за жив щит. Именно тук може да се регистрира и неуспех в информационната борба от страна на изпълнителната власт, която по този начин и не можа да обясни през цялото време задоволително добре каква е обстановката и какви тъкмо са ограниченията на управляващите.
Според политолога и академични учител доцент доктор Татяна Буруджиева, доста мъчно може да се каже кой тъкмо е блокирал кораба и кой го е освободил, само че съгласно нея това е станал голям медиен сюжет в България. “Това основава избрани настройки - заради разнопосочността на информацията, всяка група чу това, което искаше да чуе . Според мен не можа да се образува характерно публично мнение. Нямаше и действителен спор, само “Възраждане ” задаваше въпроси на министър-председателя по тематиката, а поради това, че “Възраждане ” ги поставяше, министър-председателят не си даде доста труд да развие отговорите си . Другите политически партии се дистанцираха от това нещо. Ако бяха се присъединили и другите политически сили, можеше да се получи по-сериозна хибридна офанзива и да има по-разместващ резултат, до момента в който в този момент - всеки слушаше това, което желае да чува. Като форма и сюжет въпросът е част от хибридна война, само че като резултат нямаше подобен темперамент ”, съобщи тя за.
В цялата тази “перфектна стихия ” за хибриден роман обаче не се сложи един обезпокоителен контрапункт - фактът, че с изключение на тези 15 избавени българи, има стотици хиляди наши сънародници в Украйна, които от 24 февруари попадат под ударите на съветските обстрели - измежду които дами и деца, а значително етнически бесарабски българи се бият на фронта против Русия и са в окото на бурята. Вместо това, непрестанно се използваше проблема с този транспортен съд като рупор на съветската пропагандна машина , та се стигна след това и до благодарствени писма от страна на “Възраждане ” към съветския дипломат у нас за интервенцията по спасяването на българските моряци.
Но в публичния спор по този начин и до ден сегашен никой не повдига въпроса за тези стотици хиляди етнически наши сънародници , които стават жертва на съветската експанзия. Вместо това се приказва, че надали не България дава най-голямата филантропична помощ за украинските бежанци , което обаче не се потвърждава от обстоятелството, че българите са минимум съпричастни с украинците в Европейски Съюз, съгласно изследване, огласено от Европейската комисия.
А това отвява и мита, че България прави най-вече в филантропично отношение и можеше да компенсира даже с действителна военна помощ, а не ремонт на военна техника.
Защо Русия врътна газовото кранче за България
“Ако приказваме за хибридни тактики, това са дейности (спирането на газовите доставки от “Газпром ” за България - бел. ред), които се възприемат доста изрично от българското общество - от една страна понижава харесването на самия Путин, само че от друга - България като публично мнение застава доста изрично настрана от позицията на Съединени американски щати и Запада. Точно поради тези страхове, такива дейности дава опция на страховата невроза да повиши градуса. Защото другояче няма доста логичност - нито сме толкоз огромни консуматори, нито за България е толкоз значим природният газ - ние нямаме газифицирана стопанска система , за разлика от други страни. Самото прекъсване на газта е част от хибридната тактичност с цел да се нагнети страховата невроза и незабавно виждате по какъв начин по-късно публичното мнение ускори страховете си, че можем да сме обект на офанзива и завладяване от Русия ”, показва доцент Бурджиева.
За доцент Буруджиева също по този начин тезата, че военната помощ ни трансформира автоматизирано в цел, е нечиста сделка с пространственото мислене.
“Няма никаква логичност да се одобри, че член на Европейски Съюз и НАТО може да се нападне по този метод, тъй като тук е най-близко и тъй като ще дадем военна помощ. Тук сме напълно в сюжета в хибридната борба за публично мнение ", уточни тя.
Експертът си изяснява този феновен с т.нар. “ атрибутиране ” - придаване на атрибути от един обект на различен.
Българинът постоянно в съзнанието му е това, че в огромни спорове застава на губещата страна. Тези митологични вярвания - че който е тръгнал против Русия, всеки е изгубил - тези причини са атавистични и са в подсъзнанието, свързани са с поведенчески настройки, които са се формирали с епохи. Няма по какъв начин да бъдат изразени тук, през днешния ден и в този момент, тъй като наподобяват доста отвън времето и пространствата и подтекста на тези събития. Следователно е най-лесно да се изразят в границите на тайното мислене, за което показахме, че сме доста положителни в това отношение в границите на Коронавирус пандемията и дебатите за Истанбулската спогодба ”, съобщи тя.
Според политолога, Русия не може да ни е другарска страна, в случай че поддържаме глобите . Това е нонсенс, къде има наказания против другарски страни. България не е медиатор в договарянията. Да се каже, че Турция е другарска страна за Русия - самият факт, че може да са медиатори за договаряния, да, макар че са членове на НАТО.
“Избирателите на Българска социалистическа партия в последна сметка не желаят да дефинират, че Русия е агресорът. Дори в този момент, когато не харесват Путин - тъй като кой да го харесва, че убива хора - все пак, те са склонни да считат, че източникът на войната на друго място и че Путин е бил заставен да направи това. Поради това тя (Корнелия Нинова - бел. ред.) няма по какъв начин да каже нещо друго. И виждаме, че тя се интересува от мнението на своите гласоподаватели по тематиката с войната, с грозните разменени реплики с президента в опита на всеки един от тях да потвърди, че другият носи отговорност за подписа за оръжията. Това е едно от доказателствата, че тя се интересува какво мислят нейните гласоподаватели, тъй като това беше на извънредно високо афективно ниво, не беше в границите на нормалното ”, уточни тя.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ