Как от защитник на Истанбулската конвенция църквата стана неин яростен противник
В последните години и българската черква все по-силно и очевидно играе ролята на проводник на ползите на Русия
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Защо насилието против дами в България ще остане ненаказано
Ратификацията на Истанбулската спогодба наподобява все по-малко евентуална
4 яну 2018
Всеки ден бавене на Истанбулската спогодба заплашва живота на хиляди българки
Позиция на Българския фонд за дамите по отношение на разногласията по ратификацията на Истанбулската спогодба
4 яну 2018
Защо отбраната от домашно принуждение в България е счупена
Законодателството в региона на домашното принуждение страда от съществени дефекти, а България към момента отхвърля да одобри Конвенцията на Съвета на Европа в региона
27 ное 2015 " Църквата не може да остане безразлична към казуса с насилието против дами, тъй като Църквата е призвана да дава протекция и разтуха на страдащите и уязвими членове на обществото. В същото време Българската православна черква е длъжница на нашето общество във връзка с закрилата на дамите, страдащи от разнообразни похищения ".
Тези думи, съгласно репортаж на профилираното издание dveri.bg, принадлежат на Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний и се отнасят за...Истанбулската спогодба. Същата, която през вчерашния ден Синодът гневно жигосах и прикани Народното събрание да не ратифицира, тъй като тя трансформира светогледа ни и " отваря необятно вратите към честен разпад, който неизбежно води до психофизическото заличаване на индивида ".
Преди малко повече от две години обаче - по-точно на 26 ноември 2015 година, същият този Синод явно е подкрепял документа. Тогава митрополит Антоний като представител на Българската православна черква (БПЦ) е взел присъединяване в интернационална конференция в поддръжка на " Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение " (т.нар. Истанбулска конвенция), проведена от Асоциация на жените-адвокати и под патронажа на омбудсмана Мая Манолова. На нея той е приветствал самодейността и е изнесъл отчет по тематиката.
Какво се е трансформирало за две години, с цел да се обърне напълно позицията на Синода, можем единствено да гадаем. Или по-скоро да създадем обосновано съмнение, че смяната е пристигнала с повеите на Източния вятър.
В последните години и българската черква все по-силно и очевидно играе ролята на проводник на ползите на Русия и тика православието към политическата платформа на национализма, консерватизма, нетолерантността и враждебността към Запада. Тя споделя редица общи мощно консервативни позиции с Руската православна черква - от заклеймяването на Мадона до крайното отричане на хомосексуалността, ин витро забременяването, сурогатното майчинство и така нататък
И все по-често прави (донякъде успешни) опити да се ситуира като страна във въпроси от компетенцията на държавното ръководство, макар че по Конституция България е секуларна страна.
Що се отнася до Истанбулската спогодба, все още тя е подписана от 45 държави-членки на Съвета на Европа (от общо 47) и е утвърдена първо от Турция, а в следствие и от още 27 страни. Русия е една от едвам двете членки на Съвета на Европа, които не са подписали документа. Другата е Азербайджан.
Нещо повече - през февруари 2017 г съветският президент Владимир Путин подписа утвърждения по-рано от Думата закон за декриминализиране на домашното принуждение, което към този момент се санкционира с санкция, макар че казусът с насилието над дами е голям (според данни на съветското вътрешно министерство от 2013 година, представени от BBC, над 600 хил.жени са подложени на физическо или психическо принуждение от членове на семейстово, а към 14 хил годишно са смъртните случаи).
В този подтекст не е изненада, че БПЦ се включи с остра позиция в дебата за Истанбулската спогодба - относително късно, само че за сметка на това в " верния " миг - ден преди проведената от Народното събрание социална полемика за документа. На откриването й участваха мнозина представители на църквата, а до тях бяха и представители на гражданско съдружие " Приятели на Русия и православния свят ". Старозагорският митрополит Киприян прочете мнението на БПЦ, което провокира дълги и бурни ръкопляскания. (Подробности очаквайте по-късно).
България не е изключение. През ноември 2016 г да вземем за пример се провали опитът за ратификация на Истанбулската спогодба в украинския парламент. В полемиката в Народното събрание бе привлечена и украинската православна черква, която съгласно украински общественици става причина ратификацията да бъде отсрочена, макар че положението с домашното принуждение в Украйна е пагубно.
Аналогична е сигуацията в Хърватия, където съпротивата на крайнодясната съпротива, в координация с църквата, води фронт против конвенцията със същата опасност за " третия пол ".
Всъщност основните думи за битката с документа на всички места са едни и същи: " трети пол ", " отваряне на вратата за гей бракове ", " разрушение на обичайните консервативни полезности ", " морална съсипия и безнравственост " и така нататък
Тези " опорки " сплотяват позициите на всички съперници на конвенцията - от църквата и консеративните организации през националистически групи до депутати.
И това не е изненадващо. Съпротивата към Истанбулската спогодба е не толкоз обвързвана със наличието й, колкото е част от огромната антиевропейска съветска хибридна агитация и е следващият фронт за офанзива против така наречен " Гейропа ".
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Защо насилието против дами в България ще остане ненаказано
Ратификацията на Истанбулската спогодба наподобява все по-малко евентуална
4 яну 2018
Всеки ден бавене на Истанбулската спогодба заплашва живота на хиляди българки
Позиция на Българския фонд за дамите по отношение на разногласията по ратификацията на Истанбулската спогодба
4 яну 2018
Защо отбраната от домашно принуждение в България е счупена
Законодателството в региона на домашното принуждение страда от съществени дефекти, а България към момента отхвърля да одобри Конвенцията на Съвета на Европа в региона
27 ное 2015 " Църквата не може да остане безразлична към казуса с насилието против дами, тъй като Църквата е призвана да дава протекция и разтуха на страдащите и уязвими членове на обществото. В същото време Българската православна черква е длъжница на нашето общество във връзка с закрилата на дамите, страдащи от разнообразни похищения ".
Тези думи, съгласно репортаж на профилираното издание dveri.bg, принадлежат на Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний и се отнасят за...Истанбулската спогодба. Същата, която през вчерашния ден Синодът гневно жигосах и прикани Народното събрание да не ратифицира, тъй като тя трансформира светогледа ни и " отваря необятно вратите към честен разпад, който неизбежно води до психофизическото заличаване на индивида ".
Преди малко повече от две години обаче - по-точно на 26 ноември 2015 година, същият този Синод явно е подкрепял документа. Тогава митрополит Антоний като представител на Българската православна черква (БПЦ) е взел присъединяване в интернационална конференция в поддръжка на " Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение " (т.нар. Истанбулска конвенция), проведена от Асоциация на жените-адвокати и под патронажа на омбудсмана Мая Манолова. На нея той е приветствал самодейността и е изнесъл отчет по тематиката.
Какво се е трансформирало за две години, с цел да се обърне напълно позицията на Синода, можем единствено да гадаем. Или по-скоро да създадем обосновано съмнение, че смяната е пристигнала с повеите на Източния вятър.
В последните години и българската черква все по-силно и очевидно играе ролята на проводник на ползите на Русия и тика православието към политическата платформа на национализма, консерватизма, нетолерантността и враждебността към Запада. Тя споделя редица общи мощно консервативни позиции с Руската православна черква - от заклеймяването на Мадона до крайното отричане на хомосексуалността, ин витро забременяването, сурогатното майчинство и така нататък
И все по-често прави (донякъде успешни) опити да се ситуира като страна във въпроси от компетенцията на държавното ръководство, макар че по Конституция България е секуларна страна.
Що се отнася до Истанбулската спогодба, все още тя е подписана от 45 държави-членки на Съвета на Европа (от общо 47) и е утвърдена първо от Турция, а в следствие и от още 27 страни. Русия е една от едвам двете членки на Съвета на Европа, които не са подписали документа. Другата е Азербайджан.
Нещо повече - през февруари 2017 г съветският президент Владимир Путин подписа утвърждения по-рано от Думата закон за декриминализиране на домашното принуждение, което към този момент се санкционира с санкция, макар че казусът с насилието над дами е голям (според данни на съветското вътрешно министерство от 2013 година, представени от BBC, над 600 хил.жени са подложени на физическо или психическо принуждение от членове на семейстово, а към 14 хил годишно са смъртните случаи).
В този подтекст не е изненада, че БПЦ се включи с остра позиция в дебата за Истанбулската спогодба - относително късно, само че за сметка на това в " верния " миг - ден преди проведената от Народното събрание социална полемика за документа. На откриването й участваха мнозина представители на църквата, а до тях бяха и представители на гражданско съдружие " Приятели на Русия и православния свят ". Старозагорският митрополит Киприян прочете мнението на БПЦ, което провокира дълги и бурни ръкопляскания. (Подробности очаквайте по-късно).
България не е изключение. През ноември 2016 г да вземем за пример се провали опитът за ратификация на Истанбулската спогодба в украинския парламент. В полемиката в Народното събрание бе привлечена и украинската православна черква, която съгласно украински общественици става причина ратификацията да бъде отсрочена, макар че положението с домашното принуждение в Украйна е пагубно.
Аналогична е сигуацията в Хърватия, където съпротивата на крайнодясната съпротива, в координация с църквата, води фронт против конвенцията със същата опасност за " третия пол ".
Всъщност основните думи за битката с документа на всички места са едни и същи: " трети пол ", " отваряне на вратата за гей бракове ", " разрушение на обичайните консервативни полезности ", " морална съсипия и безнравственост " и така нататък
Тези " опорки " сплотяват позициите на всички съперници на конвенцията - от църквата и консеративните организации през националистически групи до депутати.
И това не е изненадващо. Съпротивата към Истанбулската спогодба е не толкоз обвързвана със наличието й, колкото е част от огромната антиевропейска съветска хибридна агитация и е следващият фронт за офанзива против така наречен " Гейропа ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ