Григор: Федерацията никога не е била в картината; пътувал съм с пенсиите на дядовците си
Григор Димитров взе участие в известния подкаст на известния тенис публицист и анализатор Крейг Шапиро, който в предишното е бил част от екипа на Андре Агаси. Интервюто се организира онлайн, до момента в който първата ни ракета е в своята хотелска стая в Рим и бяха наранени доста забавни тематики, като първата ни ракета описа за началото на своя път в спорта, компликациите към върха и по кое време е схванал, че ще се занимава професионално с тенис.
За това какво е да израснеш в България:
- Не беше елементарно. Израснах в доста дребен тенис клуб, който се намира в провинцията - южна България. Зимата ми се постановяваше да играя в учебно заведение, където аз и татко ми слагахме скоч, с цел да обозначим линиите. Прозорците бяха счупени, беше минус 10 градуса и замръзвахме. Става въпрос за учебен салон, където също по този начин се играеше хандбал. Ставах всяка заран. опъвахме там мрежа, помагайки си с два железни пръта.
Така започваше един мой ден, само че в случай че има воля, то има и и метод. За мен не е имало нищо друго на масата, тъй като майка ми е волейболистка, а татко ми е тенис треньор. Произлизам от семейство на спортисти. Родителите ми към момента са доста дейни, тъй като спортът е метод на живот за нас. Дължа всичко на тъкмо тези изжвивявания. Баща ми и майка ми са ме научили на толкоз доста. Здравата работа е в главната на всичко и няма директни пътища към триумфа.
За финансирането и бил ли е подпомоган от федерацията на България по тенис?
- Не. Българската федерация в никакъв случай не е била в картината. Първите ми самолетни билети, с които излязох в чужбина бяха купени с пенсиите на моите дядовци. Благодарен съм на академиите, в които бях, тъй като те знаеха нашето финансово състояние и ми помагаха, това важеше изключително в частта с треньорите и пътуванията. Впоследствие подписах първия си контракт и нещата последователно се усъвършенстваха.
За това по кое време е схванал, че ще бъде професионален тенисист:
- Знаех това доста рано в живота си. Един ден бях в учебно заведение и имахме междучасие, като всеки правеше своите неща, до момента в който аз си помислих, че просто ще съумея в тениса и няма нищо, което може да ме спре. Спомням си по какъв начин завоювах един шампионат във Франция, когато бях на 11 години. Прибрах се у дома с трофея си и уведомих родителите си, че оттук насетне ще върша единствено това и ето по какъв начин не преставам да играя повече от 20 години по-късно.
Red Alert
За това какво е да израснеш в България:
- Не беше елементарно. Израснах в доста дребен тенис клуб, който се намира в провинцията - южна България. Зимата ми се постановяваше да играя в учебно заведение, където аз и татко ми слагахме скоч, с цел да обозначим линиите. Прозорците бяха счупени, беше минус 10 градуса и замръзвахме. Става въпрос за учебен салон, където също по този начин се играеше хандбал. Ставах всяка заран. опъвахме там мрежа, помагайки си с два железни пръта.
Така започваше един мой ден, само че в случай че има воля, то има и и метод. За мен не е имало нищо друго на масата, тъй като майка ми е волейболистка, а татко ми е тенис треньор. Произлизам от семейство на спортисти. Родителите ми към момента са доста дейни, тъй като спортът е метод на живот за нас. Дължа всичко на тъкмо тези изжвивявания. Баща ми и майка ми са ме научили на толкоз доста. Здравата работа е в главната на всичко и няма директни пътища към триумфа.
За финансирането и бил ли е подпомоган от федерацията на България по тенис?
- Не. Българската федерация в никакъв случай не е била в картината. Първите ми самолетни билети, с които излязох в чужбина бяха купени с пенсиите на моите дядовци. Благодарен съм на академиите, в които бях, тъй като те знаеха нашето финансово състояние и ми помагаха, това важеше изключително в частта с треньорите и пътуванията. Впоследствие подписах първия си контракт и нещата последователно се усъвършенстваха.
За това по кое време е схванал, че ще бъде професионален тенисист:
- Знаех това доста рано в живота си. Един ден бях в учебно заведение и имахме междучасие, като всеки правеше своите неща, до момента в който аз си помислих, че просто ще съумея в тениса и няма нищо, което може да ме спре. Спомням си по какъв начин завоювах един шампионат във Франция, когато бях на 11 години. Прибрах се у дома с трофея си и уведомих родителите си, че оттук насетне ще върша единствено това и ето по какъв начин не преставам да играя повече от 20 години по-късно.
Red Alert
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ