Нинова: Не сме алтернатива на ГЕРБ, а алтернатива на модела
В последните дни, тематиката „ Конгрес на БСП”, сякаш е една от главните в медиите. Това може и да ни радва, само че и да ни тревожи. Защо да ни радва? В същото време ще има конгрес и на ГЕРБ. Никой не се интересува, какво ще се случва там. Можем ли да си създадем извода, че обществото не се интересува, какво мислят ръководещите, какви решения ще им предложат и накъде ще водят България. А от нашия конгрес има огромни упования: Какво ще излъчим? Ще излъчим ли опция? Това би трябвало да ни дава вяра, че хората я чакат от нас. Какво обаче може да ни тревожи от този факт от последните седмици? Че това може да е опит да се отклони вниманието към наши вътрешнопартийни проблеми и разногласия, да се отклони от това, което вършат и най-вероятно ще продължат да вършат. При тези две хипотези, единствено от нас зависи, по какъв начин ще мине тази седмица в полемики, конгрес и несъмнено след него. Защо конгрес, и за какво в този момент? Това попита водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова на съвещание на 13-ата Конференция на Софийската градска организация на Българска социалистическа партия.
Помогнахте ми по време на полемиките да не го изяснявам, тъй като отговорихте с многото въпроси, които зададохте: Алтернатива ли сме? Не закъсняваме ли с алтернативата? Не би трябвало ли този диалог да го проведем в необятен кръг, измежду цялата партия, а не в кабинетите си? Ето го отговорът – за какво в този момент, и за какво конгрес. Защото страната се нуждае незабавно от сериозна опция. И тъй като този въпрос би трябвало да го дискутираме и решим дружно. Да стартираме на най-високия ни конгрес и да го продължим по-късно във всички структури на партията. Обаче, на какво сме опция? Или претендираме да бъдем такава. Най-често споделяме на ГЕРБ и на ръководещите. Моето мнение е, че това към този момент не е задоволително. Трябва да се заявим, като опция на модела, който е изграждан през последните няколко десетилетия. Модел, чиято еманация е лицето на ГЕРБ. Това е повече от секторните им политики. Напоследък той е: рушене на държавността, нефункциониране на институциите, посягане върху правилата на правовата страна, посягане върху демократични правила върху, за които десетки хора са се борили през последните години, потребление на държавната машина и институциите не в услуга на хората, а в услуга на една партия и един човек, и път към - една партия – една страна. Това ни се случва в последно време. И с цел да не се разбере това се минаха всевъзможни граници. Включително това, свободата на словото и казването на истината, задаването на въпроси – да бъде превърнато в закононарушение, в публична държавна политика, с решение на Министерски съвет да се постанова цензура. Ето, това са огромните въпроси, на какво сме опция.
Има ли към този момент обществена страна? Не, няма! Има ли война сред институциите? Да, има. И за какво се употребява тази война? За персоналните цели на един човек, който желае да си отвори пътя към президентския пост. Посегателство ли е, по отношение на публицистите и свободата на словото, това което се случи? Със заканите за работните им места? С това, че ще минат през тях? Език на омразата и връщане обратно в годините обратно ли е, наричането на един човек с друго мнение – мракобесник, палач, отивай в Сибир, хлебарка, която ще смачкам? Това разрушава България. Ето на това ние би трябвало да заявим, че сме опция. Дотук се стигна с наслагване в годините на прехода. Можем ли да кажем, че сме правили неточности в прехода? Разбира се. И сме го казвали в доста публични наши позиции. Но можем ли изрично да заявим, че това Българска социалистическа партия в никакъв случай не го е правила? Можем. Кога Българска социалистическа партия е употребила държавната администрация, с цел да държи в боязън и иго народа си? Да го заплашва, че в случай че не гласоподава по избран метод, ще му спре топлия обяд от Социална кухня, или ще го уволни от работа? Никога. Кога Българска социалистическа партия е изнудвала бизнеса да трансферира акции на партийни функционери, другояче ще бъдат подложени на рекет и напън от Национална агенция за приходите, Митници? Никога. Каквито и неточности да сме правили, Българска социалистическа партия постоянно е била стожер на правовата страна, на действието на институциите, на зачитането на другия, на уважението на свободата на словото. Ето я алтернативата.
Каква опция сме по политиките, които би трябвало да изразим, посредством най-висшата форма - бюджета? Не можем да кажем – те дават 200 лева да вземем за пример нарастване на заплати, а ние даваме 300 лева Това не е политика. И бюджетът не е счетоводство – взел-дал. Ето за какво считам, че на тематика съответни политики, ние би трябвало да предложим безусловно нов модел.
Да стартираме с образованието.
Наш приоритет. Вижте какъв е главният принцип във финансирането на образованието – парите следват ученика. Значи, когато мислейки за обучение в най-важното изречение сложиш преди всичко думата пари, и по-късно всичко останало, резултатът няма да е добър. Ето за какво ви предлагам да помислим и отворим полемиката на конгреса, дали Българска социалистическа партия е подготвена да каже: Ние желаеме да управляваме страната, и ще премахнем делигираните бюджети в образованието. Защото практиката сподели, че те не работят за качеството му, за връзката му с стопанската система и така нататък ние сме за нарастване на заплатите на учителите несъмнено. Но това няма да промени модела. Ако се продължи по същия метод, дребните учебни заведения в по-малките общини, ще не престават да затварят порти. И това няма да помогне, нито на качеството на образованието, нито на неговата връзка с стопанската система.
Говорим за опазването на здравето.
Нека сме наясно, че никой не се е отказал от това, което сме записали в нашите стратегии. Емил Райнов споделя, че 15 години всички повтарят, че лечебните заведения няма да са търговски сдружения. Сега го споделят и ръководещите. А вършат ли нещо в тази посока? Не. Защо когато ние управлявахме не го направихме? Ето за какво, ще предложа на конгреса, този път да минем от приказки и лозунги към дейности. Категорично да запишем и още през ноември да се борим, посредством Държавния бюджет и съпътстващите го промени в законите, общинските и държавните лечебни заведения, като първа грижа, страната да им изплати задълженията. Да, това не изключва отговорността, за какво са насъбрани. Но, страната да заплати 500 милиона за държавните и общинските лечебни заведения и да ги приключи, като търговски сдружения, и да ги запише, като такива по закона за лечебните заведения. Това ще бъде действително деяние, а не приказки за 15 години и след това да се самокритикуваме за какво не го направихме. Защото, дайте да забележим един житейски образец. Един човек го караха от болница в болница и най-после той умря. Защо? Попитах лекари и те ми споделиха, че когато отива в една болница, лекарят преценя, че неговото лекуване ще коства доста скъпо, а НЗОК ще покрие дребна сума и по този метод той пациентът ще усили дълга на болничното заведение. Не можем да виним този доктор, че разсъждава по този начин. Защото ние политиците, системата и модела, който сме построили го задължава да мисли по този метод. Но когато мислиш първо, дали ще ти се вържат сметките, а по-късно, дали индивидът ще оживее, това ще е резултатът. Те в този момент ще налеят в опазването на здравето още пари. Добре. А резултатът от това? Никакъв, до момента в който не покажем алтернативата на модела. А моделът би трябвало да се промени по метод, по който здравето да не е търговия и лекарят да не мисли първо, дали ще му се върже бюджетът, а след това да оказва помощ на пациента.
Неравенства и приходи.
Основна наша тематика. Каква опция сме тук? Дали те ще предложат нарастване на МРЗ с 45 лв., а ние с 50 лева, няма никакво значение, тъй като не взема решение казуса. Защото те си усилиха заплатите на заместител министрите и кабинетите си с по 2000 лв.. А МРЗ с 45 лева Пенсиите увеличени с 35 лева, а заплатите на зам.-министрите от сред 600 лева до 2000 лева Решава ли това казуса с неравенството? Не го взема решение. И това, да се наддаваме на бюджета, кой повече ще предложи за приходи, също не е работещо. Това не е Женския пазар да се наддаваме. Това е страна. Това са правила, които се градят по различен метод. Хайде тогава на конгреса да отворим и най-сетне да решим дефинитивно въпроса, може ли да бъдат решени неравенствата? Може ли да бъде въведен принцип на правдивост, посредством безапелационна смяна на данъчната система на България? Минимален необлагаем най-малко на МРЗ, напредничав налог, подобен, който да резервира междинната класа и да им помогне през данъчното облагане за повече приходи. Семейно подоходно облагане на младите фамилии и прогресивна канара на високите приходи. Да го решим най-сетне този въпрос. Постоянно вършим едно напред, едно обратно. Ще махаме плоския налог, няма да го махаме. Хайде, като ще градим цялостна опция да отворим тази полемика на конгреса и след това през партията, организациите да я затворим и да кажем – това е, и партията ще върви по този метод.
Икономика.
Разбира се, че нищо от това не може да се случи без да има стопанска система. Каква е нашата опция там? На някое дружество да се дадат повече средства от оперативна стратегия или друго? Не. Големият въпрос е, каква стопанска система имаме. Имаме стопанска система на 70% услуги и на европейските пари. Те ще свършат през 2020 година и ще останем с стопанска система със 70% услуги. На този модел на стопанската система има ли опция? Има несъмнено. И тя е – държавни вложения и държавна политика в стопанската система за произвеждане. Много е късно за това. Но дано да отворим и този въпрос и да го решаваме. Ще свършат европейските пари, ще си останем стопанска система на услугите. Всичко е на публични поръчки. Най-големият шеф - страната и общините. Няма действително произвеждане. Онзи ден бизнесът споделя, че 70% от поръчките са нагласени.
Това слага огромния въпрос за корупцията.
Има ли и тук опция? Голямата ни полемика беше сведена до обикновен спор, но те се карат, кой да назначава този орган, с цел да могат да го овладеят. Не, това не е обикновен спор, а огромен въпрос. Ще има ли воля да се борим с тази корупция, или ще имитираме някаква битка. И то цялата политическа класа ще я имитираме, с цел да се спасим и да продължаваме да благоденстваме на гърба на народа. Също доста огромен въпрос. Каква е нашата опция тук? Ще отворим на конгреса и се надявам да я приключим.
Знам, че някой от нещата, които ще предложим на конгреса, вие ще имате материалите още в неделя, ще прозвучат коренно. И се слага въпросът: Време ли е за радикална смяна? Някои в партията и отвън нея споделят, че хората се уморили от политическо противоборство, непрекъснати промени и че желаят успокоение и обединяване на политическата класа, с цел да вървим напред като страна. Добре, ние би трябвало да чуем тези хора какво ни споделят. Но върху какво ние политиците да се обединим? Не е значимо единствено да споделяме, дайте да се сплотяваме. Трябва да забележим върху какво. Е, няма по какъв начин да се обединим с тези политически сили, които желаят да спасят корупцията и да продължат по същия метод. Е, няма по какъв начин да се обединим с тези политически сили, които желаят да задълбочават неравенствата, да вземем за пример в приходите. Няма по какъв начин да стане по ценностни въпроси за страната. Като това, да се зачитат институциите, а не да се употребяват за персонални цели. Като това да има независимост на словото. Като това да има независимост всеки да си каже мнението без да го е боязън, че на следващия ден ще бъде уволнен, тестван, намачкан. По тези базисни неща можем ли да се обединим? Очевидно не с тези хора. И дано да го кажем на народа си. Ние не сме деструктивна мощ. Ние не желаеме безусловно експанзия и противоборство. Нека да се сплотяваме, само че върху полезности, правила, които са за правдивост, взаимност и прочие Затова постоянно сме подготвени да подадем ръка. Но в случай че някой желае да се сплотяваме със задкулисието, корупцията, кражбите, с потъпкването на правата на българските жители, просто няма да стане. Ето и тези въпроси да решим на конгреса. Да, опозицията сме. И ви апелирам – критикувайте ни. Давайте ни оферти. Приемаме всякаква рецензия и каква съпротива да бъдем, само че апелирам да е справедлива. Ясно е, че сме съпротива. Но огромния въпрос на конгреса, който се веселя, че разбирате, че би трябвало да се излъчи е – каква опция сме и на какво. Моля разсъждавайте, че опция на ГЕРБ и на ръководството към този момент е малко. Моля, дайте оферти за алтернативата на модела. Защото положението на държавните институции и на действието на страната, на живота на хората е изправено пред риск. Това е времето, в което ние да ги защитим. И правилата и хората. Като кажем каква опция сме и накъде водим България.
Помогнахте ми по време на полемиките да не го изяснявам, тъй като отговорихте с многото въпроси, които зададохте: Алтернатива ли сме? Не закъсняваме ли с алтернативата? Не би трябвало ли този диалог да го проведем в необятен кръг, измежду цялата партия, а не в кабинетите си? Ето го отговорът – за какво в този момент, и за какво конгрес. Защото страната се нуждае незабавно от сериозна опция. И тъй като този въпрос би трябвало да го дискутираме и решим дружно. Да стартираме на най-високия ни конгрес и да го продължим по-късно във всички структури на партията. Обаче, на какво сме опция? Или претендираме да бъдем такава. Най-често споделяме на ГЕРБ и на ръководещите. Моето мнение е, че това към този момент не е задоволително. Трябва да се заявим, като опция на модела, който е изграждан през последните няколко десетилетия. Модел, чиято еманация е лицето на ГЕРБ. Това е повече от секторните им политики. Напоследък той е: рушене на държавността, нефункциониране на институциите, посягане върху правилата на правовата страна, посягане върху демократични правила върху, за които десетки хора са се борили през последните години, потребление на държавната машина и институциите не в услуга на хората, а в услуга на една партия и един човек, и път към - една партия – една страна. Това ни се случва в последно време. И с цел да не се разбере това се минаха всевъзможни граници. Включително това, свободата на словото и казването на истината, задаването на въпроси – да бъде превърнато в закононарушение, в публична държавна политика, с решение на Министерски съвет да се постанова цензура. Ето, това са огромните въпроси, на какво сме опция.
Има ли към този момент обществена страна? Не, няма! Има ли война сред институциите? Да, има. И за какво се употребява тази война? За персоналните цели на един човек, който желае да си отвори пътя към президентския пост. Посегателство ли е, по отношение на публицистите и свободата на словото, това което се случи? Със заканите за работните им места? С това, че ще минат през тях? Език на омразата и връщане обратно в годините обратно ли е, наричането на един човек с друго мнение – мракобесник, палач, отивай в Сибир, хлебарка, която ще смачкам? Това разрушава България. Ето на това ние би трябвало да заявим, че сме опция. Дотук се стигна с наслагване в годините на прехода. Можем ли да кажем, че сме правили неточности в прехода? Разбира се. И сме го казвали в доста публични наши позиции. Но можем ли изрично да заявим, че това Българска социалистическа партия в никакъв случай не го е правила? Можем. Кога Българска социалистическа партия е употребила държавната администрация, с цел да държи в боязън и иго народа си? Да го заплашва, че в случай че не гласоподава по избран метод, ще му спре топлия обяд от Социална кухня, или ще го уволни от работа? Никога. Кога Българска социалистическа партия е изнудвала бизнеса да трансферира акции на партийни функционери, другояче ще бъдат подложени на рекет и напън от Национална агенция за приходите, Митници? Никога. Каквито и неточности да сме правили, Българска социалистическа партия постоянно е била стожер на правовата страна, на действието на институциите, на зачитането на другия, на уважението на свободата на словото. Ето я алтернативата.
Каква опция сме по политиките, които би трябвало да изразим, посредством най-висшата форма - бюджета? Не можем да кажем – те дават 200 лева да вземем за пример нарастване на заплати, а ние даваме 300 лева Това не е политика. И бюджетът не е счетоводство – взел-дал. Ето за какво считам, че на тематика съответни политики, ние би трябвало да предложим безусловно нов модел.
Да стартираме с образованието.
Наш приоритет. Вижте какъв е главният принцип във финансирането на образованието – парите следват ученика. Значи, когато мислейки за обучение в най-важното изречение сложиш преди всичко думата пари, и по-късно всичко останало, резултатът няма да е добър. Ето за какво ви предлагам да помислим и отворим полемиката на конгреса, дали Българска социалистическа партия е подготвена да каже: Ние желаеме да управляваме страната, и ще премахнем делигираните бюджети в образованието. Защото практиката сподели, че те не работят за качеството му, за връзката му с стопанската система и така нататък ние сме за нарастване на заплатите на учителите несъмнено. Но това няма да промени модела. Ако се продължи по същия метод, дребните учебни заведения в по-малките общини, ще не престават да затварят порти. И това няма да помогне, нито на качеството на образованието, нито на неговата връзка с стопанската система.
Говорим за опазването на здравето.
Нека сме наясно, че никой не се е отказал от това, което сме записали в нашите стратегии. Емил Райнов споделя, че 15 години всички повтарят, че лечебните заведения няма да са търговски сдружения. Сега го споделят и ръководещите. А вършат ли нещо в тази посока? Не. Защо когато ние управлявахме не го направихме? Ето за какво, ще предложа на конгреса, този път да минем от приказки и лозунги към дейности. Категорично да запишем и още през ноември да се борим, посредством Държавния бюджет и съпътстващите го промени в законите, общинските и държавните лечебни заведения, като първа грижа, страната да им изплати задълженията. Да, това не изключва отговорността, за какво са насъбрани. Но, страната да заплати 500 милиона за държавните и общинските лечебни заведения и да ги приключи, като търговски сдружения, и да ги запише, като такива по закона за лечебните заведения. Това ще бъде действително деяние, а не приказки за 15 години и след това да се самокритикуваме за какво не го направихме. Защото, дайте да забележим един житейски образец. Един човек го караха от болница в болница и най-после той умря. Защо? Попитах лекари и те ми споделиха, че когато отива в една болница, лекарят преценя, че неговото лекуване ще коства доста скъпо, а НЗОК ще покрие дребна сума и по този метод той пациентът ще усили дълга на болничното заведение. Не можем да виним този доктор, че разсъждава по този начин. Защото ние политиците, системата и модела, който сме построили го задължава да мисли по този метод. Но когато мислиш първо, дали ще ти се вържат сметките, а по-късно, дали индивидът ще оживее, това ще е резултатът. Те в този момент ще налеят в опазването на здравето още пари. Добре. А резултатът от това? Никакъв, до момента в който не покажем алтернативата на модела. А моделът би трябвало да се промени по метод, по който здравето да не е търговия и лекарят да не мисли първо, дали ще му се върже бюджетът, а след това да оказва помощ на пациента.
Неравенства и приходи.
Основна наша тематика. Каква опция сме тук? Дали те ще предложат нарастване на МРЗ с 45 лв., а ние с 50 лева, няма никакво значение, тъй като не взема решение казуса. Защото те си усилиха заплатите на заместител министрите и кабинетите си с по 2000 лв.. А МРЗ с 45 лева Пенсиите увеличени с 35 лева, а заплатите на зам.-министрите от сред 600 лева до 2000 лева Решава ли това казуса с неравенството? Не го взема решение. И това, да се наддаваме на бюджета, кой повече ще предложи за приходи, също не е работещо. Това не е Женския пазар да се наддаваме. Това е страна. Това са правила, които се градят по различен метод. Хайде тогава на конгреса да отворим и най-сетне да решим дефинитивно въпроса, може ли да бъдат решени неравенствата? Може ли да бъде въведен принцип на правдивост, посредством безапелационна смяна на данъчната система на България? Минимален необлагаем най-малко на МРЗ, напредничав налог, подобен, който да резервира междинната класа и да им помогне през данъчното облагане за повече приходи. Семейно подоходно облагане на младите фамилии и прогресивна канара на високите приходи. Да го решим най-сетне този въпрос. Постоянно вършим едно напред, едно обратно. Ще махаме плоския налог, няма да го махаме. Хайде, като ще градим цялостна опция да отворим тази полемика на конгреса и след това през партията, организациите да я затворим и да кажем – това е, и партията ще върви по този метод.
Икономика.
Разбира се, че нищо от това не може да се случи без да има стопанска система. Каква е нашата опция там? На някое дружество да се дадат повече средства от оперативна стратегия или друго? Не. Големият въпрос е, каква стопанска система имаме. Имаме стопанска система на 70% услуги и на европейските пари. Те ще свършат през 2020 година и ще останем с стопанска система със 70% услуги. На този модел на стопанската система има ли опция? Има несъмнено. И тя е – държавни вложения и държавна политика в стопанската система за произвеждане. Много е късно за това. Но дано да отворим и този въпрос и да го решаваме. Ще свършат европейските пари, ще си останем стопанска система на услугите. Всичко е на публични поръчки. Най-големият шеф - страната и общините. Няма действително произвеждане. Онзи ден бизнесът споделя, че 70% от поръчките са нагласени.
Това слага огромния въпрос за корупцията.
Има ли и тук опция? Голямата ни полемика беше сведена до обикновен спор, но те се карат, кой да назначава този орган, с цел да могат да го овладеят. Не, това не е обикновен спор, а огромен въпрос. Ще има ли воля да се борим с тази корупция, или ще имитираме някаква битка. И то цялата политическа класа ще я имитираме, с цел да се спасим и да продължаваме да благоденстваме на гърба на народа. Също доста огромен въпрос. Каква е нашата опция тук? Ще отворим на конгреса и се надявам да я приключим.
Знам, че някой от нещата, които ще предложим на конгреса, вие ще имате материалите още в неделя, ще прозвучат коренно. И се слага въпросът: Време ли е за радикална смяна? Някои в партията и отвън нея споделят, че хората се уморили от политическо противоборство, непрекъснати промени и че желаят успокоение и обединяване на политическата класа, с цел да вървим напред като страна. Добре, ние би трябвало да чуем тези хора какво ни споделят. Но върху какво ние политиците да се обединим? Не е значимо единствено да споделяме, дайте да се сплотяваме. Трябва да забележим върху какво. Е, няма по какъв начин да се обединим с тези политически сили, които желаят да спасят корупцията и да продължат по същия метод. Е, няма по какъв начин да се обединим с тези политически сили, които желаят да задълбочават неравенствата, да вземем за пример в приходите. Няма по какъв начин да стане по ценностни въпроси за страната. Като това, да се зачитат институциите, а не да се употребяват за персонални цели. Като това да има независимост на словото. Като това да има независимост всеки да си каже мнението без да го е боязън, че на следващия ден ще бъде уволнен, тестван, намачкан. По тези базисни неща можем ли да се обединим? Очевидно не с тези хора. И дано да го кажем на народа си. Ние не сме деструктивна мощ. Ние не желаеме безусловно експанзия и противоборство. Нека да се сплотяваме, само че върху полезности, правила, които са за правдивост, взаимност и прочие Затова постоянно сме подготвени да подадем ръка. Но в случай че някой желае да се сплотяваме със задкулисието, корупцията, кражбите, с потъпкването на правата на българските жители, просто няма да стане. Ето и тези въпроси да решим на конгреса. Да, опозицията сме. И ви апелирам – критикувайте ни. Давайте ни оферти. Приемаме всякаква рецензия и каква съпротива да бъдем, само че апелирам да е справедлива. Ясно е, че сме съпротива. Но огромния въпрос на конгреса, който се веселя, че разбирате, че би трябвало да се излъчи е – каква опция сме и на какво. Моля разсъждавайте, че опция на ГЕРБ и на ръководството към този момент е малко. Моля, дайте оферти за алтернативата на модела. Защото положението на държавните институции и на действието на страната, на живота на хората е изправено пред риск. Това е времето, в което ние да ги защитим. И правилата и хората. Като кажем каква опция сме и накъде водим България.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ