В последните дни станахме свидетели на видео, в което бившият

В последните дни станахме очевидци на видео, в което някогашният министър председател Кирил Петков сръгва с лакът в корема юноша, който някои неизвестно за какво нарочиха за публицист. Младежът подвиква в ухото на експремиера: " кажете за Лена Бориславова ". В един миг нервите на Петков не устоят и следва станалото известно смушкване, с лакът в корема.

Тук въобще няма да се стопираме върху качествата на момчето. И въпреки всичко е заслужено да се създадат някои бележки. Крещенето на простотии в ухото на някогашен министър-председател не може да съставлява задаване на неуместен въпрос. Повикването по конференции не е публицистика. А всевъзможни познати на българската аудитория трибиуквени издания не са медии.

Ето за какво не може да се каже, че Кирил Петков е блъснал публицист. Това обаче не значи, че Кирил Петков или различен политик може да си разреши за ръга, щипе, настава, блъска, удря, с крайници, ръце, зъби или каквото има налично друго човешко създание. Не е редно политик да влиза във физическо прикосновение с никого. Независимо дали го е изнервил, нагрубил и прочие. Физическият конфликт е изключен. С който и да е - жител, публицист, квазижурналист, козар, аптекар, лекар и прочие.

Всякакво друго държание от възъдржане в тази посока е тошковщина. И наподобява също толкоз на място, колкото и това телевизионно включване на заместник-председателя на " ИТН " (ИТН) Тошко Йорданов, който преди повече от година заприказва за " крумови закони ", с които да бъде осъден кореспондент, позволил лапсус с името на партията.
Реклама
Не наподобява комплицирано за схващане: в цивилизована, демократична държа обществените фигури нито се заканват да ползват членовредителни санкции, нито щипят, хапят и блъскат други хора.

Затова и може да се спори с тези, които уверено настояват, че смяната в България тече с цялостна мощ. Може и да е почнала. Същностна смяна ще има обаче, когато никой не позволява, че на простотията се дава отговор с лакът в корема. Каквато и да е простотията. Иначе ще се избием. А девалвацията на обществения живот ще доближи до равнища подобаващи за пехливански битки, а не за политическа акция.

Същата тази обезценка, която стартира от 2009 година и към този момент върви със забележителни темпове. Започна малко по малко с заличаване на думи. Коалиция, корупция, промени - това са единствено част от изпразнените от наличие и изтъркани от приложимост не водеща до нищо понятия.

След задраскването на думите, диалогът от дълго време не е за нищо друго с изключение на пачки, чекмеджета, " човешки потребности " (така Борисов изясни визитите на условно наречената Мата Хари в премиерската резиденция). От време на време за цвят в другояче еднообразното кухненско-битово политическо съществуване се намесва някой с прякор " Пилето ", с цел да докара водевилът до същински парадокс, свидетелстващ пред парламентарна комисия кой каква продажница може да си разреши.
Реклама
На този декор всеки опит за нормалност (минимална, несъмнено - да не бъдем максималисти) води до детонация от утвърждение. Така се случи и първоначално с съдружното държавно управление, ръководено от Кирил Петков.

България за първи път от доста време имаше министър-председател, който не изхождаше от максимата " вие сте елементарни, и аз съм елементарен и по тази причина се разбираме ".

Обяснимо обаче, когато популацията е привикнало с сходна максима, границите на вероятното, в което може да се настани даден управленец са много необятни. А изкушението да обитаваш необятни граници е огромно.

Лакътът в корема не е нищо друго с изключение на прелъщение да се наместиш в необятните граници. И няма нищо общо с смяна.