Изход в условията на икономическа криза?
В последните дни освен си живеем със " стойте си в къщи ", само че и се лутаме сред споделени във фейса закачки като " диря си жена с 10 литра олио, като предлагам 10 рула тоалетна хартия и 5 пакета леща ". Някои пък се сетиха и за остарялото елинско " истината се движи постепенно ", което добавя известното " Боговете са мудни във възмездието си ". При принудата да стоим повече от нормалното пред тв-екрани запомняме свежото " прегърни живота в цялата му глупост, с цел да преборим чумата ".
Но затлачването ни в нелицеприятни попържни е неизбежно. Защото в действителност " няма прозорче " в непрестанното повторение на едни и същи " вести " за броя инфектирани у нас и по света, за разпространяването на пандемията във от ден на ден страни, само че не и в Черна гора, ти да видиш! За Индия да не приказваме, макар, че там равнището на хигиената при повсеместна липса на течаща вода из по-малките селища е нещо удивително за " изтънчените " ни така наречен европейски разбирания. Лицемерие лъха отвред, властта го играе повече от загрижено, матросовците й приказват като тези " челичени " герои, които помним от другите времена. Спори се, наужким несъмнено, дали обществото ни приема без ропот " отвод от права против сигурност ", само че не е ясно българите дали са разбрали какви ще са следствията от тази нервност. Истерия, нервност, само че и действителна опасност прочее. Предприетите ограничения никой не оспорва, само че не всеки съблюдава рестриктивните мерки. Видно е - в случай че човек се престраши да се разноски из " Борисовата градина ", и то откакто се е придвижил с метрото. Няма спор, на слънце и измежду природата е по-приятно, изключително в наличието на тълпи възпитаници, студенти, освободени от занятия, и майки с бебета в колички. Някак апропо се множат информации, че " няма метод бизнесът да не пострада " или " ще има мощно закъснение на икономическия растеж ", което е разбираемо в такава обстановка. Резерви? Може, но какъв да е сигурен в изнасяните данни!
Това също е преживявано. Но когато внезапно някой реши в телевизионно студио да стартира " ексцентричната концепция " да се предложи " необятно краткотрайно държавно управление на националното единодушие ", тогава въпросът какви ще са следствията добива друга компактност. Пробва се публичното мнение или има опасения, че отговорността от следствията ще е непостижима за ръководещите? Дали има действително узряване за " единството прави силата ", с цел да се устои на срив и публично неодобрение? Знае ли човек! Прилича на поредна тайна доктрина, само че в изискванията на пандемия и грижа за здравето българско всяка подадена ръка (символично, тъй като другото не се препоръчва) наподобява като зов за помощ. Или пък е просто мнение, което отличава даден водещ от останалите " мисирки ", както към този момент всички назовават нашего брата публицистите. Рецесията е налице, тържищата по света се срутват, цените препускат към висините, чака се финансов и стопански потрес, изпадат превоз, просвета, услуги и в случай че това не се овладее в точния момент, ще се отрази на банките, а може да има и непредвидени банкрути. Ще бъдат ли на нужното равнище управленците ни? Какво ще каже опозицията? Тук няма роля за оперативния щаб на ген. Мутафчийски. Той прави, каквото може. Оценките са, че го прави добре. Другото следва и тъкмо в това е алтернативата. Как, по кое време и кой ще предложи на популацията това, което да му подсигурява сигурност в утрешния ден? Ще устоят ли здравната система и бюджетът? Какви да са целите в рисковите условия на задаващата се неизбежна рецесия? Този път икономическа. Тази информация в този момент е не по-малко значима за хората от сводките за COVID-19. И става все по-важна. Но я няма. Без суматоха обаче!
Но затлачването ни в нелицеприятни попържни е неизбежно. Защото в действителност " няма прозорче " в непрестанното повторение на едни и същи " вести " за броя инфектирани у нас и по света, за разпространяването на пандемията във от ден на ден страни, само че не и в Черна гора, ти да видиш! За Индия да не приказваме, макар, че там равнището на хигиената при повсеместна липса на течаща вода из по-малките селища е нещо удивително за " изтънчените " ни така наречен европейски разбирания. Лицемерие лъха отвред, властта го играе повече от загрижено, матросовците й приказват като тези " челичени " герои, които помним от другите времена. Спори се, наужким несъмнено, дали обществото ни приема без ропот " отвод от права против сигурност ", само че не е ясно българите дали са разбрали какви ще са следствията от тази нервност. Истерия, нервност, само че и действителна опасност прочее. Предприетите ограничения никой не оспорва, само че не всеки съблюдава рестриктивните мерки. Видно е - в случай че човек се престраши да се разноски из " Борисовата градина ", и то откакто се е придвижил с метрото. Няма спор, на слънце и измежду природата е по-приятно, изключително в наличието на тълпи възпитаници, студенти, освободени от занятия, и майки с бебета в колички. Някак апропо се множат информации, че " няма метод бизнесът да не пострада " или " ще има мощно закъснение на икономическия растеж ", което е разбираемо в такава обстановка. Резерви? Може, но какъв да е сигурен в изнасяните данни!
Това също е преживявано. Но когато внезапно някой реши в телевизионно студио да стартира " ексцентричната концепция " да се предложи " необятно краткотрайно държавно управление на националното единодушие ", тогава въпросът какви ще са следствията добива друга компактност. Пробва се публичното мнение или има опасения, че отговорността от следствията ще е непостижима за ръководещите? Дали има действително узряване за " единството прави силата ", с цел да се устои на срив и публично неодобрение? Знае ли човек! Прилича на поредна тайна доктрина, само че в изискванията на пандемия и грижа за здравето българско всяка подадена ръка (символично, тъй като другото не се препоръчва) наподобява като зов за помощ. Или пък е просто мнение, което отличава даден водещ от останалите " мисирки ", както към този момент всички назовават нашего брата публицистите. Рецесията е налице, тържищата по света се срутват, цените препускат към висините, чака се финансов и стопански потрес, изпадат превоз, просвета, услуги и в случай че това не се овладее в точния момент, ще се отрази на банките, а може да има и непредвидени банкрути. Ще бъдат ли на нужното равнище управленците ни? Какво ще каже опозицията? Тук няма роля за оперативния щаб на ген. Мутафчийски. Той прави, каквото може. Оценките са, че го прави добре. Другото следва и тъкмо в това е алтернативата. Как, по кое време и кой ще предложи на популацията това, което да му подсигурява сигурност в утрешния ден? Ще устоят ли здравната система и бюджетът? Какви да са целите в рисковите условия на задаващата се неизбежна рецесия? Този път икономическа. Тази информация в този момент е не по-малко значима за хората от сводките за COVID-19. И става все по-важна. Но я няма. Без суматоха обаче!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ