Едно чегъртане превърна Радев в най-успешния президент-премиер
В понеделник Румен Радев влезе ухилен в Народното събрание. Имаше мотив за положително въодушевление, въпреки към момента да не знаеше, че ще срещне Иван Гешев в коридорите. За Радев бе значимо, че завърши един неповторим 7-месечен интервал за българската президентска институция. През него управляваха две служебни държавни управления и се организираха три парламентарни вота; президентът не просто трябваше да сортира и отговоря за министрите, само че и да се постарае да бъде избран отново на четвърти избор. Смъкнал тия задължения от плещите си, Радев в действителност можеше да се поотпусне на клетвата на постоянния кабинет.
През 7-те месеца той направи някои неточности. Но общият ход на политическия сюжет бе извънредно удобен за него и министрите му. В края
равносметката за всички тях е позитивна
С това Радев се трансформира в президента от най-новата ни история, извлякъл най-големи изгоди за себе си и страната в интервал на служебна власт. Това изисква да бъдат направени съответните заключения, само че преди този момент дано си напомним предишното: до тази пролет в България бяха управлявали пет служебни държавни управления, ръководени от Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Марин Райков, Георги Близнашки и Огнян Герджиков (на старта на първия мандат на Радев). Най-сложна бе обстановката при Софиянски и президента Петър Стоянов, на които се наложи да закърпят фалираната от Жан Виденов страна. Но програмата на Стоянов не включваше паралелно президентски избори (загуби ги, когато им пристигна времето). Нито пък следваше да изтръгва десетилетен бурен, оял се от корупция и
пуснал корени като боабаб (Бойко Борисов).
Радев се оправи, от горната страна на всичко свърши и други две чудни работи – стана политически кръстник на индивида, който в края на турболенциите завоюва изборите (Кирил Петков); обезпечи на двете си държавни управления Бойко Рашков, който се трансформира в куче – чудовище за ГЕРБ (в разгара на миналогодишните митинги Рашков бе придърпан за консултант от Радев). С всичко това актуалният държавен глава се трансформира в най-успешния президент-премиер.
А началото не бе по никакъв начин елементарно. Когато на 12 май първите служебни министри се заклеха, публичните упования изобщо не бяха, че ще се оправят. Повечето бяха непознати мъже и дами, изправени пред комплицирани коронавирус и енергийни проблеми. Бойко Борисов навирен ги осмиваше.
Нямаше наказания “Магнитски “ още,
ГЕРБ си бе първа политическа мощ, Движение за права и свободи радостно търсеше способи да осребри възобновената дружба с Анкара. Всички очакваше след неуспеха на служебната власт Борисов да се върне с гръм и тропот. Но ето, че коронавирусът бе благоразположен към България през лятото, Съединени американски щати посякоха тандема Борисов – Пеевски, а ескалиращите стопански проблеми до през днешния ден събират по-малко внимание от политическите интриги (странно е, че българите към момента не се вълнуват от скока на цените, само че е факт). Междувременно се оказа, че икономическият министър се усмихва красиво. Завод за електроавтомибили няма да докара, само че най-малко е приветлив. Българите го харесаха. Американският дипломат Херо Мустафа също го хареса, както и останалите министри. Заинтригуван от Петков се оказа дори американският президент Джо Байдън, който на една икономическа конференция благодари поименно на него и Румен Радев. С това стана ясно, че вятърът
духа в платната на президента и “новите момчета “
От тук нататък интригата към този момент бе по какъв начин тъкмо те ще изиграят картите си.
Няма потребност да се разсъждава с какво тъкмо Радев и Петков завоюваха Съединени американски щати. Тая работа не зависи от пешките - просто съответният цар си ги харесва и това е. Така Съединени американски щати си избраха нови любимци у нас, изоставяйки Борисов. Продължението е известно – несполучливи втори избори, нова партия на Кирил Петков, избран отново Радев... И, несъмнено, един доста старателен Рашков, който направи много, с цел да секват преди всеки избор човешките и парични потоци към ГЕРБ. Като умел кадър вътрешният министър знаеше просто
кога следва да обезпечи представление
Така след 7 месеца чегъртане и зрелища ГЕРБ бе победена. ДПС – поизнервена, а наместо остарялото статукво героично изгря четворна коалиция. С нищо кой знае какво министрите на Радев не постлаха на успеха в стопански и обществен проект. Президентът даже се поизлагаше, хвалейки ги - били овладели енергийната рецесия, пресекли престъпността... Но пък всички в последна сметка описаха играта на ГЕРБ и това е реалност. Отстраниха Борисов, а това му стигаше на народа. От тук могат да се извлекат главните заключения в сагата: публичната ненавист към ГЕРБ бе толкоз мощна, че за Радев и служебната власт бе задоволително просто да са против ГЕРБ;
след мутренско-селски типаж, който представляваше остарелият министър председател,
хората търсиха други облици - и го откриха в Петков, обективно надалеч по-нормален; само че нищо в последна сметка нямаше да се случи без помощ отвън; а ролята на външния фактор буди паники за бъдещето – какво ли ни чака, в случай че събитията все по този начин не се вземат решение у нас?
В понеделник на изпроводяк Радев още веднъж похвали министрите си - справили се били със здравната рецесия, с енергийната, даже за имунизацията и учебните несгоди откри мотив да каже добра дума. С това още веднъж стана пресоли манджата - най-малко пред хората, които го чуха. Това има връзка и с главните директни опасности в идващите месеци за него и държавното управление, към този момент постоянно. Ако все по този начин продължи да не вижда грешките на министрите, да не ги подлага на критика, да ги хвали безсмислено, щета ще понесе освен България, само че и той. В идващите месеци ще стане видно и дали, както твърди ГЕРБ, Радев има директна квота в постоянното държавно управление.
Не бива да се не помни, че съвсем постоянно в демократичната ни история президент и държавното управление са били скарани. Предстои да разберем ще се съблюдава ли традицията. От това би произлязла нова огромна политическа драма пред драгия български фен.
През 7-те месеца той направи някои неточности. Но общият ход на политическия сюжет бе извънредно удобен за него и министрите му. В края
равносметката за всички тях е позитивна
С това Радев се трансформира в президента от най-новата ни история, извлякъл най-големи изгоди за себе си и страната в интервал на служебна власт. Това изисква да бъдат направени съответните заключения, само че преди този момент дано си напомним предишното: до тази пролет в България бяха управлявали пет служебни държавни управления, ръководени от Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Марин Райков, Георги Близнашки и Огнян Герджиков (на старта на първия мандат на Радев). Най-сложна бе обстановката при Софиянски и президента Петър Стоянов, на които се наложи да закърпят фалираната от Жан Виденов страна. Но програмата на Стоянов не включваше паралелно президентски избори (загуби ги, когато им пристигна времето). Нито пък следваше да изтръгва десетилетен бурен, оял се от корупция и
пуснал корени като боабаб (Бойко Борисов).
Радев се оправи, от горната страна на всичко свърши и други две чудни работи – стана политически кръстник на индивида, който в края на турболенциите завоюва изборите (Кирил Петков); обезпечи на двете си държавни управления Бойко Рашков, който се трансформира в куче – чудовище за ГЕРБ (в разгара на миналогодишните митинги Рашков бе придърпан за консултант от Радев). С всичко това актуалният държавен глава се трансформира в най-успешния президент-премиер.
А началото не бе по никакъв начин елементарно. Когато на 12 май първите служебни министри се заклеха, публичните упования изобщо не бяха, че ще се оправят. Повечето бяха непознати мъже и дами, изправени пред комплицирани коронавирус и енергийни проблеми. Бойко Борисов навирен ги осмиваше.
Нямаше наказания “Магнитски “ още,
ГЕРБ си бе първа политическа мощ, Движение за права и свободи радостно търсеше способи да осребри възобновената дружба с Анкара. Всички очакваше след неуспеха на служебната власт Борисов да се върне с гръм и тропот. Но ето, че коронавирусът бе благоразположен към България през лятото, Съединени американски щати посякоха тандема Борисов – Пеевски, а ескалиращите стопански проблеми до през днешния ден събират по-малко внимание от политическите интриги (странно е, че българите към момента не се вълнуват от скока на цените, само че е факт). Междувременно се оказа, че икономическият министър се усмихва красиво. Завод за електроавтомибили няма да докара, само че най-малко е приветлив. Българите го харесаха. Американският дипломат Херо Мустафа също го хареса, както и останалите министри. Заинтригуван от Петков се оказа дори американският президент Джо Байдън, който на една икономическа конференция благодари поименно на него и Румен Радев. С това стана ясно, че вятърът
духа в платната на президента и “новите момчета “
От тук нататък интригата към този момент бе по какъв начин тъкмо те ще изиграят картите си.
Няма потребност да се разсъждава с какво тъкмо Радев и Петков завоюваха Съединени американски щати. Тая работа не зависи от пешките - просто съответният цар си ги харесва и това е. Така Съединени американски щати си избраха нови любимци у нас, изоставяйки Борисов. Продължението е известно – несполучливи втори избори, нова партия на Кирил Петков, избран отново Радев... И, несъмнено, един доста старателен Рашков, който направи много, с цел да секват преди всеки избор човешките и парични потоци към ГЕРБ. Като умел кадър вътрешният министър знаеше просто
кога следва да обезпечи представление
Така след 7 месеца чегъртане и зрелища ГЕРБ бе победена. ДПС – поизнервена, а наместо остарялото статукво героично изгря четворна коалиция. С нищо кой знае какво министрите на Радев не постлаха на успеха в стопански и обществен проект. Президентът даже се поизлагаше, хвалейки ги - били овладели енергийната рецесия, пресекли престъпността... Но пък всички в последна сметка описаха играта на ГЕРБ и това е реалност. Отстраниха Борисов, а това му стигаше на народа. От тук могат да се извлекат главните заключения в сагата: публичната ненавист към ГЕРБ бе толкоз мощна, че за Радев и служебната власт бе задоволително просто да са против ГЕРБ;
след мутренско-селски типаж, който представляваше остарелият министър председател,
хората търсиха други облици - и го откриха в Петков, обективно надалеч по-нормален; само че нищо в последна сметка нямаше да се случи без помощ отвън; а ролята на външния фактор буди паники за бъдещето – какво ли ни чака, в случай че събитията все по този начин не се вземат решение у нас?
В понеделник на изпроводяк Радев още веднъж похвали министрите си - справили се били със здравната рецесия, с енергийната, даже за имунизацията и учебните несгоди откри мотив да каже добра дума. С това още веднъж стана пресоли манджата - най-малко пред хората, които го чуха. Това има връзка и с главните директни опасности в идващите месеци за него и държавното управление, към този момент постоянно. Ако все по този начин продължи да не вижда грешките на министрите, да не ги подлага на критика, да ги хвали безсмислено, щета ще понесе освен България, само че и той. В идващите месеци ще стане видно и дали, както твърди ГЕРБ, Радев има директна квота в постоянното държавно управление.
Не бива да се не помни, че съвсем постоянно в демократичната ни история президент и държавното управление са били скарани. Предстои да разберем ще се съблюдава ли традицията. От това би произлязла нова огромна политическа драма пред драгия български фен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ