В полунощ>В полунощ ще си взема трикракото столчеи ще седна

В среднощ > В среднощ ще си взема трикракото столче
и ще седна край Млечния път.
Аз пробвах от всички наслаждения и повече
не искам да послужвам на своята плът.> Поживях на земята, за нищо не рева -
единствено дето пропуснах да бъда благополучен.
Но ще бъда вероятно, когато палача
се надвеси над мене добър и учтив.> И вероятно под лудата лунна брадва
ще усетя в един удивителен момент,
че индивидът се ражда, когато умира
и с това е вечен, с това е популярен.> Аз отвикнах от близкия край да се тревожа,
доста свои неща не довърших до дъно,
само че до дъно ще изпия отровната чаша,
а пък вие решавайте - пъкъл или парадайс.> А в този момент ще запаля цигара от печал,
опърлен от следващата земна неволя
и ще хвърля кибритена съчка от горната страна,
а пък долу ще мислят, че пада звезда...> --------------------->
Бяла въздишка > И този сняг ще мине,
незабележим ще изчезне,
в невидимите бездни
на идните години.> И единствено от картини,
рисувани по памет,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки.> Въздишката ти бяла
над преспите ще литне,
ще стопли някой друмник,
а ти ще зъзнеш в шала.> И аз ще треперя също,
с очи, за тебе слепи.
Ще стопли непознати шепи
въздишката ми бяла.> Може би това е,
вълшебството, което
остава под небето
след всеки сняг малотраен.> -------------------------> ***> Както те обичам и в съня ти влизам
с времето, което сред нас тече,
ще ми скъсаш копче, в бялата ми риза
ще запее фино влюбено щурче.> Както те обичам и щурчето пее
в космоса на моя милосърден таван,
ще пропука клечка и ще остареем,
без да знаем с тебе за това.> Както те обичам и сходно конвулсия
старостта ни праща своя остарял сигнал,
ще умрем за малко, само че ще се запазим
в тоя свят каквито господ ни е основал.> Както те обичам, може би се вричам
на звезда, която свършва своя ход.
Може би загивам, както те обичам,
само че гибелта е също форма на живот.>