Светослав Живков: Партиите да постигнат консенсус по базисните теми, както е било в дните на Съединението
" В политиката постоянно има битка за власт, тъй че разединението не трябва да ни тормози, само че е добре сред водещите политически групи да бъде реализиран консенсус по някои базисни тематики. Това е демонстрирано и в дните по време на Съединението ".
Това съобщи в изявление за БГНЕС доктор Светослав Живков, учител в Историческия факултет към Софийския университет „ Свети Климент Охридски ”.
В деня, в който означаваме 137-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, лекар Живков напомни:
„ Правителството на Петко Каравелов, което ръководи тогава, е резервирано към съединисткото деяние и даже поучава дейците от Източна Румелия да кротуват. Въпреки това, откакто Съединението е оповестено, държавното управление го приема и прави всичко то да бъде прието от Великите сили. Този съвсем цялостен консенсус, като се изключи групата към Драган Цанков и лъжесъединистите, най-силно се въплъщава от Сръбско-българската война, тъй като доста рядко българското общество е било толкоз единно. Сега като че ли липсва консенсусът по основните тематики, има разцепление сред моделите про-Европа и анти-Европа, има напрежение сред политическите водачи. Имайки поради, че в политиката не може да бъде избегната борбата сред политическите играчи, въпреки всичко е добре те да се вслушат в резултатите, да излъчат едно работещо държавно управление и да лимитират своите разлики “.
Светослав Живков напомни, че през 1878 година се възвръща българската страна и се поставят основите на модерната българска държавност.
„ Берлинският контракт конституира Княжество България като страна, васал на Османската империя, само че в едни извънредно лимитирани граници съгласно желанията на българите да живеят в едно единно, свободно родно място. Берлинският контракт остава под една непозната власт българите в Македония и в Одринска Тракия, и образува в териториите южно от Балкана, самостоятелната област Източна Румелия, която да е под властта на Османската империя. От тази позиция договорът задава параметрите на българския народен въпрос, разрастващ се през идващите десетилетия – концепцията всички българи от другите краища да бъдат обединени. Така Съединението е първата сполучлива стъпка в тази тенденция “, изясни той.
Д-р Живков посочи, че от чисто правна точка Съединението съставлява очистване на властта в Източна Румелия и нейното анексиране от Княжество България, а във вътрешноправен проект след Съединението територията на Княжеството се усилва, българите южно от Балкана стават част от българската страна с всичките позитивни последствия – стопански, политически, демографски, даже чисто психически.
„ Съединението на Княжество България с Източна Румелия в началото се осъществя без никаква поддръжка от Великите сили, след това Англия реализира избрана дипломатическа поддръжка, само че тя към този момент е след 6 септември. Самата акция е българско дело и то нетолкова от виновните фактори в Княжество България, в лицето на държавното управление на Каравелов, колкото на източнорумелийските българи “, означи Живков и продължи: „ Вече в интернационален проект времето е извънредно уместно, защото това е моментът, в които Англия към този момент се е отказала от това да покровителства Османската империя, а въпреки това остарелият английско-руски спор в Югоизточна Европа, Централна и Средна Азия към момента не е отшумял “. Историкът дефинира, че точно това е подтикнало Англия да поддържа след това българското Съединение и по този начин да се подкопае съветското въздействие в страната ни.
Относно партийната система преди и по време на Съединението, Живков съобщи, че тогава нейното положение е извънредно насипно.
„ Руската интервенция в българските вътрешни работи, която датира от по-рано, към този момент е сложила разединения в направлението про-Русия и анти-Русия ", посочи още той.
„ Очакванията тогава са били, че множеството политически групи ще поддържат Съединението, тъй че множеството от тях се афишират „ за “ него. Тези, които се дефинират " срещу " са малцинството, което счита, че България би трябвало да следва про-руската линия. Това по-конкретно са хората на Драган Цанков в Княжество България и така нататък „ лъжесъединисти “ от Източна Румелия, които имат причина да са срещу Съединението, защото посредством него те падат от власт “, съобщи още доктор Светослав Живков и продължи: „ Чисто механически за хората, които държат властта в Източна Румелия, Съединението е боен прелом, тъй като военни елементи на Източнорумелийската армия смъкват държавното управление в Пловдив отпред с губернатора Гавраил Кръстевич и афишират Съединение. В известна степен позициите " за " или " срещу " Съединението се консолидират в дните след него, когато се виждат реакциите на Русия. Това е по този начин, тъй като в навечерието на 6-ти септември нито в България, нито в Източна Румелия, никой не чака Русия да се разгласи срещу. В идващите няколко дни Русия се афишира против Съединението, изтегляйки своите офицери от българската войска. Това към този момент подтиква тези проруски среди да се разгласят не срещу самото Съединение, а срещу метода, по който е осъществено “, изясни още доктор Живков. /БГНЕС
Това съобщи в изявление за БГНЕС доктор Светослав Живков, учител в Историческия факултет към Софийския университет „ Свети Климент Охридски ”.
В деня, в който означаваме 137-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, лекар Живков напомни:
„ Правителството на Петко Каравелов, което ръководи тогава, е резервирано към съединисткото деяние и даже поучава дейците от Източна Румелия да кротуват. Въпреки това, откакто Съединението е оповестено, държавното управление го приема и прави всичко то да бъде прието от Великите сили. Този съвсем цялостен консенсус, като се изключи групата към Драган Цанков и лъжесъединистите, най-силно се въплъщава от Сръбско-българската война, тъй като доста рядко българското общество е било толкоз единно. Сега като че ли липсва консенсусът по основните тематики, има разцепление сред моделите про-Европа и анти-Европа, има напрежение сред политическите водачи. Имайки поради, че в политиката не може да бъде избегната борбата сред политическите играчи, въпреки всичко е добре те да се вслушат в резултатите, да излъчат едно работещо държавно управление и да лимитират своите разлики “.
Светослав Живков напомни, че през 1878 година се възвръща българската страна и се поставят основите на модерната българска държавност.
„ Берлинският контракт конституира Княжество България като страна, васал на Османската империя, само че в едни извънредно лимитирани граници съгласно желанията на българите да живеят в едно единно, свободно родно място. Берлинският контракт остава под една непозната власт българите в Македония и в Одринска Тракия, и образува в териториите южно от Балкана, самостоятелната област Източна Румелия, която да е под властта на Османската империя. От тази позиция договорът задава параметрите на българския народен въпрос, разрастващ се през идващите десетилетия – концепцията всички българи от другите краища да бъдат обединени. Така Съединението е първата сполучлива стъпка в тази тенденция “, изясни той.
Д-р Живков посочи, че от чисто правна точка Съединението съставлява очистване на властта в Източна Румелия и нейното анексиране от Княжество България, а във вътрешноправен проект след Съединението територията на Княжеството се усилва, българите южно от Балкана стават част от българската страна с всичките позитивни последствия – стопански, политически, демографски, даже чисто психически.
„ Съединението на Княжество България с Източна Румелия в началото се осъществя без никаква поддръжка от Великите сили, след това Англия реализира избрана дипломатическа поддръжка, само че тя към този момент е след 6 септември. Самата акция е българско дело и то нетолкова от виновните фактори в Княжество България, в лицето на държавното управление на Каравелов, колкото на източнорумелийските българи “, означи Живков и продължи: „ Вече в интернационален проект времето е извънредно уместно, защото това е моментът, в които Англия към този момент се е отказала от това да покровителства Османската империя, а въпреки това остарелият английско-руски спор в Югоизточна Европа, Централна и Средна Азия към момента не е отшумял “. Историкът дефинира, че точно това е подтикнало Англия да поддържа след това българското Съединение и по този начин да се подкопае съветското въздействие в страната ни.
Относно партийната система преди и по време на Съединението, Живков съобщи, че тогава нейното положение е извънредно насипно.
„ Руската интервенция в българските вътрешни работи, която датира от по-рано, към този момент е сложила разединения в направлението про-Русия и анти-Русия ", посочи още той.
„ Очакванията тогава са били, че множеството политически групи ще поддържат Съединението, тъй че множеството от тях се афишират „ за “ него. Тези, които се дефинират " срещу " са малцинството, което счита, че България би трябвало да следва про-руската линия. Това по-конкретно са хората на Драган Цанков в Княжество България и така нататък „ лъжесъединисти “ от Източна Румелия, които имат причина да са срещу Съединението, защото посредством него те падат от власт “, съобщи още доктор Светослав Живков и продължи: „ Чисто механически за хората, които държат властта в Източна Румелия, Съединението е боен прелом, тъй като военни елементи на Източнорумелийската армия смъкват държавното управление в Пловдив отпред с губернатора Гавраил Кръстевич и афишират Съединение. В известна степен позициите " за " или " срещу " Съединението се консолидират в дните след него, когато се виждат реакциите на Русия. Това е по този начин, тъй като в навечерието на 6-ти септември нито в България, нито в Източна Румелия, никой не чака Русия да се разгласи срещу. В идващите няколко дни Русия се афишира против Съединението, изтегляйки своите офицери от българската войска. Това към този момент подтиква тези проруски среди да се разгласят не срещу самото Съединение, а срещу метода, по който е осъществено “, изясни още доктор Живков. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ