Икономист: Частният сектор вдига заплатите с 10-15%, държавният изостава
В петък държавното управление ще гласоподава проектобюджета на страната за следващата година, макар че той не откри единомислещата поддръжка на синдикати и работодатели. Как наподобява финансовата рамка на страната през техния взор разясняваме в идващите минути с Любослав Костов – основен икономист на КНСБ и Добрин Иванов – изпълнителен шеф на АИКБ.
„ Първото изискване да подкрепим бюджета беше да се вдигне минималното обезщетение за безработица, защото всички други знаци вървят нагоре, а това няма да коства какъв брой доста, към 10-12 млн. лв.. Вторият, по-голям проблем за нас, липса на хоризонтална политика по приходите за всички в държавния бранш – такава, каквато частният бранш реализира, подбуден от пазарната обстановка и конкуренцията сред обособените браншове “, разяснява Костов.
Частният бранш подвига с сред 10 и 15% заплатите, публичният бранш или там където страната е работодателят дават 375 млн. лв. за всички браншове отвън учителите. Там в този момент се чудят кои да се вредят. Хората от висшето обучение, земеделието, опазването на здравето, железниците ли?
Любослав Костов – основен икономист на КНСБ
„ Ние считаме, че макрорамката на държавния бюджет е мощно оптимистична, което слага под риск осъществяването на приходната част на бюджета. В разходната част не са планувани никакви промени. Това е задоволителен мотив да не подкрепим този бюджет “, акцентира Иванов.
Трябва да бъде усъвършенстван съставът, с което ще бъде освободен запас за повишение на заплатите. Тогава нарастванията ще бъдат с над 25% нагоре.
Добрин Иванов – изпълнителен шеф на АИКБ
„ Нашата позиция е че би трябвало да има промяна в държавната администрация . Някои от службите, ведомствата и институциите имат потребност от повишение на възнагражденията, тъй като там са на хигиеничен най-малко “, добави Иванов.
Около 200 000 са незаетите места в частния бранш, уточни той.
„ Като частният бранш постанова избрана динамичност на заплатите в номинален размер, публичният би трябвало да се преценява, тъй като хората ще избягат. И с изключение на от промени, ще имаме потребност и от фрагменти. За поредна година нарастването на минималната заплата не докара до спад на заетостта или растеж на безработицата , а в противен случай – включи хора в пазара на труда. Ние към момента не сме стигнали до тази точка на изкривяване, когато растежът на минималните приходи ще въздействат отрицателно на пазара на труда “, разяснява Костов.
„ Всяка година бизнесът споделя, че ще банкрутира поради нарастването на минималната заплата, само че още не съм видял предприемач да е банкрутирал, че сме вдигнали с 50-60 или 100 лв. минималната заплата “, сподели още икономистът.
Целия диалог вижте във видеото.
„ Първото изискване да подкрепим бюджета беше да се вдигне минималното обезщетение за безработица, защото всички други знаци вървят нагоре, а това няма да коства какъв брой доста, към 10-12 млн. лв.. Вторият, по-голям проблем за нас, липса на хоризонтална политика по приходите за всички в държавния бранш – такава, каквато частният бранш реализира, подбуден от пазарната обстановка и конкуренцията сред обособените браншове “, разяснява Костов.
Частният бранш подвига с сред 10 и 15% заплатите, публичният бранш или там където страната е работодателят дават 375 млн. лв. за всички браншове отвън учителите. Там в този момент се чудят кои да се вредят. Хората от висшето обучение, земеделието, опазването на здравето, железниците ли?
Любослав Костов – основен икономист на КНСБ
„ Ние считаме, че макрорамката на държавния бюджет е мощно оптимистична, което слага под риск осъществяването на приходната част на бюджета. В разходната част не са планувани никакви промени. Това е задоволителен мотив да не подкрепим този бюджет “, акцентира Иванов.
Трябва да бъде усъвършенстван съставът, с което ще бъде освободен запас за повишение на заплатите. Тогава нарастванията ще бъдат с над 25% нагоре.
Добрин Иванов – изпълнителен шеф на АИКБ
„ Нашата позиция е че би трябвало да има промяна в държавната администрация . Някои от службите, ведомствата и институциите имат потребност от повишение на възнагражденията, тъй като там са на хигиеничен най-малко “, добави Иванов.
Около 200 000 са незаетите места в частния бранш, уточни той.
„ Като частният бранш постанова избрана динамичност на заплатите в номинален размер, публичният би трябвало да се преценява, тъй като хората ще избягат. И с изключение на от промени, ще имаме потребност и от фрагменти. За поредна година нарастването на минималната заплата не докара до спад на заетостта или растеж на безработицата , а в противен случай – включи хора в пазара на труда. Ние към момента не сме стигнали до тази точка на изкривяване, когато растежът на минималните приходи ще въздействат отрицателно на пазара на труда “, разяснява Костов.
„ Всяка година бизнесът споделя, че ще банкрутира поради нарастването на минималната заплата, само че още не съм видял предприемач да е банкрутирал, че сме вдигнали с 50-60 или 100 лв. минималната заплата “, сподели още икономистът.
Целия диалог вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ