Сухият режим в Америка – как липсата на алкохол раздели една нация
В интервал от 13 години в Съединените Aмерикански щати всякаква консумация и преместване на алкохолни питиета ще стане изцяло незаконна и ще се санкционира даже със затвор. Звучи ли познато? Може би се досещате за едно зелено растение, чието използуване и разпространяване в по – огромната част на света е несъмнено лежане зад решетките. Но дано се върнем към алкохола.
През 19 век се регистрира рекорден брой на домашно принуждение, хората се появяват пияни на работните си места и вършат неточности и също по този начин съществува и политическа корупция. Това ще схванат по – късно, са последствията от алкохолизма. Прекомерното приемане на токсикиращите питиета ще накара пиетистките протестанти и обществените прогресивисти да слагат възбрана на всевъзможен тип алкохол в цялата страна. Това няма да продължи за дълго.
Забраната е в действие от 1920 до 1933 година. Въпреки подхванатите ограничения нищо не може да спре ожаднелите американци. През това време се реализира незаконен импорт на алкохол и хората секретно ще почнат да си уговарят срещи, с цел да пият скрито надалеч от очите на закона.
Това не е единственият проблем, обаче, тъй като прибързано в Америка ще се изсипят имигранти от всеки завършек на света, желаейки да стартират нов живот.
Според доста забраняването на алкохола е политическо правилния метод да се раздели нацията на две без да се загатват съответни имена. Сухият режим се интерпретира като анти-имигрантско известие, “да държи имигрантите под надзор ”. Тук играе и подправената информация, че американските питейни заведения се разделят на националности, само че в действителност хора от разнообразни етнически групи от дълго време умерено се любуват дружно на няколко чаши бира нощем още от 1910 година.
Така ще се роди и невероятният слогън, поставян във всеки бар, който твърди “Всички националности са добре пристигнали, с изключението на Кери ”. Но коя е Кери ще се запитате. Възрастната дама, за която става въпрос е безжалостен бранител на възбраната на алкохол. Още преди сухият режим да влезе в цялостна мощ, Кери Нейтиън ще стане известна със секирата си, с която обикаля разнообразни питейни заведения и атакува гостите вътре. С този слогън американските кръчми освен афишират, че са срещу закона за алкохола, само че и не подръжават на анти-имигрантските хрумвания.
Сухият режим ще сътвори и много ексцентрични другарства на групи, които в никакъв случай не контактуват дружно. За първи път в историята на Америка, макар разликите в мисленето си, един до различен маршируват дамите, борещи се за пълноправие с мъжете паралелно с анти-имигрантските групи. Единственото свързващо ги е задачата им да не разрешат в никакъв случай повече да се пие алкохол легално. Тяхното дело е подкрепяно от индустриалисти, виждайки алкохолната промишленост и питейните заведения като “центърът на властта ”, позволявайки на имигрантите да се открият добре в страната.
За един миг от естествени продавачи и производители, пивоварите ще се трансфорат в престъпно провинени и контрабандисти с 18-тата корекция на Конституцията на Съединени американски щати. Те нямат различен избор с изключение на да трансфорат питейните заведения си в незаконни бизнеси, спомагащи разпространението на алкохол в страната.
Ясно е, че всеки задигал алкохол даже и служителите на реда, които са виновни да затварят всеки, който видят с бутилка в ръка. Краят на Сухият режим идва за облекчението на народа с подслушването на генерал-лейтенант от Сиатъл. В диалог се чува по какъв начин той разкрива, че кондрабандира алкохол. Това демонстрира по какъв начин вместо да унищожи корупцията в страната, законът срещу алкохола в допълнение я предизвиква. С ненавист към органите на реда хората не желаят нищо повече от това да сложат завършек на един от най – ненавижданите закони в историята.
Интересно е да се види по какъв начин ограничавайки свободата на народа, той ще стартира да търси заобиколки на закона. Въпреки, че Сухият режим е в действие единствено 13 години и се знае какви са следствията за използването на алкохол, това не стопира служащите да се напиват и да бият дамите си. Всичко това просто се случва уединено, зад затворени порти. Допълнително с това се повдига и въпроса за имигрантите. Под претекста за алкохола расистите имат съображение да обвинят на вятъра всеки с друг цвят на кожата и от друга народност. В умозаключение, може да се види ясно в исторически проект следствията, когато свободата на хората е взета принудително. Създават се разнообразни групи претендиращи своите лични разбирания и нищо не се взема решение.
Снимки: Wikipedia
