Всеки знае, че когато се пореже, започва да кърви –

Всеки знае, че когато се пореже, стартира да кърви – резултат от непрекъснатото придвижване на кръвта в тялото ни. Но знаете ли всички функционалности, които в действителност извършва кръвоносната система? Ето някои изненадващи обстоятелства за човешката кръв – и няколко почтени за жалост теории, които предшестват актуалното научно схващане за тази жизненоважна тъкан.

Още античните нации са знаели, че кръвоносната система е значима за цялостното здраве. Това може би е една от аргументите за кръвопускането за „ лечение “ на всевъзможни заболявания – от рак до инфекции и психологични болести. В продължение на повече от две хилядолетия то се е запазило като една от най-разпространените медицински процедури.

Хипократ е вярвал, че заболяванията се дължат на дисбаланс на четирите „ хумора “ – кръв, храчки, черна жлъчка и жълта жлъчка. В продължение на епохи лекарите са считали, че салдото може да бъде възобновен посредством премахване на непотребната кръв, постоянно посредством кръвопускане или пиявици. Това не всеки път се е получавало, несъмнено. Джордж Вашингтон да вземем за пример умира скоро откакто неговият доктор лекува възпаленото му гърло с кръвопускане и редица други мъчителни процедури.

Към средата на XIX в. практиката към този момент е на изгубване, само че не изцяло. Кръвопускането е дейно средство за лекуване на някои редки положения като хемохроматоза – наследствено заболяване, при което организмът ви всмуква прекалено много желязо.

Пиявиците също се завръщат в медицината. Вече знаем, че слюнката им съдържа субстанции с противовъзпалителни, антибиотични и анестетични свойства, както и хирудин – ензим, който предотвратява съсирването на кръвта и пропуща повече кислородна кръв в раната, като понижава отока и оказва помощ за възобновяване на дребните кръвоносни съдове, с цел да може тя да заздравее по-бързо. Ето за какво пиявиците към момента от време на време се употребяват при лекуването на някои болести на кръвообращението, артрит и присаждане на кожа, както и за възобновяване на пръстите на ръцете и краката. (Противно на общоприетото разбиране, даже кръвосмучещата вариация на пиявиците не обича чак толкоз човешката кръв.)

Уилям Харви, британски доктор, нормално е считан за изобретател и демонстратор на механиката на кръвообращението, макар че работата му се развива въз основата на насъбраните през вековете проучвания по тематиката.

Преобладаващата доктрина по негово време е, че белите дробове, а не сърцето, движат кръвта в тялото. Отчасти посредством разтваряне на живи животни и проучване на към момента биещите им сърца Харви съумява да опише по какъв начин сърцето изпомпва кръвта през тялото и по какъв начин кръвта се връща в него. Той също по този начин демонстрира по какъв начин клапите във вените оказват помощ за управление на потока на кръвта в тялото. Много от съвременниците му се присмиват, само че в последна сметка неговите теории се удостоверяват.

Австрийският доктор Карл Ландщайнер открива другите кръвни групи през 1901 година, откакто вижда, че смесена кръв от хора с разнообразни групи се съсирва. Последвалите му проучвания класифицират групите А, В и О (по-късни проучвания разпознават още една – АВ). Кръвните групи се разграничават по типовете антигени – молекули, които провокират реакция на имунната система – които се прикрепят към алените кръвни кафези.

Хората с кръвна група А имат единствено антигени А, прикрепени към еритроцитите, само че имат антигени В в плазмата си. При хората с кръвна група В е противоположното. Кръв вид О няма нито антигени А, нито В върху алените кръвни кафези, само че и двата антигена участват в плазмата. И най-после, вид АВ има както антигени А, по този начин и В върху еритроцитите, само че нито един в плазмата. Но почакайте, има и още! Когато е налице трети антиген, наименуван Rh фактор, кръвната група се класифицира като позитивна. Когато Rh факторът отсъства, кръвната група е негативна.

Учените към момента не схващат за какво хората имат разнообразни кръвни групи, само че е значимо да знаете своята, тъй като някои хора може да умрат, в случай че им се прелее кръв, която не спасва на тяхната.

Телата на възрастните хора съдържат към 5 литра кръв. Изключение са бременните, чиито тела могат да създават към 50% повече кръв за изхранване на плода.

Плазмата, течната част на кръвта, е към 3 литра. В нея се намират алените и белите кръвни кафези и тромбоцитите, които доставят О2 до клетките, борят се с заболяванията и възвръщат развалени съдове. Към тях се причисляват електролити, антитела, витамини, протеини и други хранителни субстанции, нужни за поддържането на всички останали кафези в тялото.

Те съдържат значим протеин, наименуван хемоглобин, който доставя О2 на всички останали кафези в тялото ни. Той също по този начин придвижва въглеродния диоксид от тези кафези назад към белите дробове за издишане.

Червените кръвни кафези се създават в костния мозък – само че не всеки създава здрави такива. При хората със сърповидно-клетъчна анемия, наследствено заболяване, те се развиват деформирани и се заклещват в кръвоносните съдове. Тези кръвни кафези устоят към 10 до 20 дни, което води до хроничния им дефицит, постоянно причиняващ болежка, инфекции и увреждане на органи.

Алоис Алцхаймер, немски психиатър и невропатолог

Изследване, ръководено от учени от Станфордския университет, откри, че инжектирането на плазма от млади мишки на по-възрастни мишки усъвършенства паметта и ученето. Техните открития следват години на опити, при които учените хирургически съединяват кръвоносните системи на остарели и млади мишки, с цел да ревизират дали младата кръв може да обърне признаците на стареене. Тези резултати демонстрират подмладяващ резултат на избран кръвен протеин върху органите на възрастните гризачи.

Откритията на екипа от Станфорд, че младата кръв има позитивен резултат върху паметта и ученето на мишките, провокираха мощен интерес към това дали в последна сметка това не може да докара до нови способи за лекуване на заболяването на Алцхаймер и други свързани със стареенето положения.

При 3-4% от хората страхът, обвързван с кръв, пострадване или инвазивни медицински процедури, като инжекции, доближава до равнището на същинска уплаха. И множеството страдащи имат една обща реакция: пристъп.

Повечето уплахи провокират повишение на сърдечния темп и кръвното налягане, а постоянно и мускулно напрежение, трептене и изпотяване: част от реакцията „ пердах или бягство “ на симпатиковата нервна система на организма. Но страдащите от уплахата изпитват спомагателен признак: откакто в началото се покачат, кръвното им налягане и сърдечната периодичност внезапно спаднат.

Тази реакция е породена от така наречен изменчив нерв, чиято работа е да поддържа постоянен сърдечен темп, наред с други неща. Но от време на време той прекалява, като намалява кръвното налягане и сърдечната периодичност прекалено много. (Може би ви се е случвало такова нещо, в случай че сте били доста гладни, обезводнени, уплашени или сте се изправили прекомерно бързо.) При хората с уплахата реакцията на нерва може да се прояви единствено при типа или даже мисълта за кръв, игли или телесно пострадване, което прави даже рутинния медицински или стоматологичен обзор причина за сериозен боязън и терзание.