В Пекин се случи сензационно събитие: представителите на Иран и

...
В Пекин се случи сензационно събитие: представителите на Иран и
Коментари Харесай

Байдън отговори със слабоумие на помирението на Иран със саудитците

В Пекин се случи сензационно събитие: представителите на Иран и Саудитска Арабия се споразумяха да преминат от кръвна омраза към добросъседство. Това разрушава цялата архитектура в Близкия изток, която американците сами си сътвориха. И първата реакция на президента на Съединени американски щати би могла да се смята за шокираща, в случай че не познавахме Джо Байдън.

Споразумението сред иранците и саудитците ще остане в учебниците, в случай че не бъде взривено по неравностите на следващия исторически поврат.

Но решаващата роля в него сигурно принадлежи на енергичния престолонаследник и министър-председател на саудитците Мохамед, основният мотор на външно и вътрешнополитически промени в кралството. Той е на 37 години, татко му - крал Салман - неотдавна навърши 87. Наследникът се готви да остане съществено и за дълго.

Формално страните се договориха единствено за началото на процеса на нормализиране на връзките и за първата стъпка - откриването на посолства. Но това е първата стъпка от доста десетилетия далеко от огромен цивилизационен спор. Конфронтацията сред Техеран и Рияд беше определящ фактор освен в районната политика и даже в световната политика, само че и горивото в борбата сред сунити и шиити, която, за жалост, се организира освен в теологичните разногласия.

По време на горещата фаза на войната в Сирия това всъщност докара до етническо пречистване, осъществено на религиозна основа.

Ето за какво иранско-саудитските съглашения се трансфораха в нещо като сензация. Не чакаха нищо сходно - в противен случай, опасяваха се, че спорът ще прерасне в пълноценна война, която и двете страни сигурно биха оповестили за свещена.

Още в края на есента тази война беше предсказана от американските медии, а съветските специалисти, въпреки и да чукаха на дърво, въпреки всичко признаха, че има доста аргументи за нея и тя ще стане - не дай Боже - извънредно жестока.

Разбира се, богословските разлики не са главната причина за взаимната ненавист. Просто тя беше първата - разривът настава незабавно след гибелта на пророка Мохамед. Шиитите считат за единствен легален правоприемник Имам Али. Сунитите издигат свои лични халифати. Но на първия стадий земята, където в този момент се намират Иран и Саудитска Арабия, е тази, който се подчинява на Али.

Създаването на саудитската страна още през ХХ век е обвързвано с унищожаването на шиитски светилища в свещените градове за всички мюсюлмани - Мека и Медина, и това е направено от войските на създателя на ръководещата династия. Така религиозният спор се наложи под формата на безкрайни опосредствани войни сред Техеран и Рияд, които непрекъснато рискуваха да попаднат във война на заличаване.

При шаха Пахлави връзките с династията Сауд бяха повече или по-малко естествени, само че това беше безусловно изкуствена обстановка. Тогава даже и с Израел Иран имаше естествени връзки, защото Техеран се ръководеше прецизно от Съединени американски щати и строго потискаше всяко неодобрение от дейностите на малобройния си хайлайф.

Ислямската гражданска война и идването на власт на аятолах Хомейни сринаха тези връзки по същия метод, по който болшевишкият прелом от 1917 година срина връзките на Русия с Европа.

Владимир Ленин предизвиква концепцията за международна гражданска война и свалянето на първо място на европейските крале и държавни управления. Хомейни - концепцията за международна ислямска гражданска война, която ще смаже светските режими и проамериканските монархии и на първо място саудитците, които управляват Мека и Медина.

И аятоласите, и саудитците виждат живеещите в кралството шиити като ударната мощ на такава гражданска война. Рияд ги възприема като рискови сепаратисти и тъй като шиитите живеят много плътно - в Източната провинция. Там се намират и главните петролни находища на кралството.

Следователно редиците на най-активните шиити, в това число проповедниците, от време на време се разреждат от саудитците. С изтезанието на няколко емблематични персони на фона на клането в Сирия стартира актуалният стадий от спора, за чийто край, наподобява, никой даже не се замисляше: през 2016 година иранците разрушиха саудитското посолство - и връзките бяха прекратени на държавно равнище.

Конфликтът беше допустимо да се обърне посредством посредничеството на Китай, на негова територия (преговорите се организираха в Пекин) и в наличието на основния китайски посланик по партийна линия Ван Йи. Сега Комунистическата партия ще претендира за ролята на главен миротворец - и сигурно не без причина. Като цяло Нобеловата премия за мир преди се даваше тъкмо за такива неща, до момента в който не започнаха да дават демон знае какво.

Но даже в случай че ролята на Китай е второстепенна (както да вземем за пример ролята на Беларус в подписването на Минските споразумения), в медийното пространство той очевидно е печелившата страна. Работата не е единствено, че Пекин показва способността си да позволява видимо неразрешими спорове. Но и във обстоятелството, че този епизод може да се схване като част от световната борба със Съединени американски щати и унищожаването на „ Пакс Американа “.

Конфликтът сред иранците и саудитците беше мъждив с кръв и нефт, в който американците сполучливо ловиха риба. Конфронтацията с Иран се трансформира в основата на тяхната модерна политика в Близкия изток. Сега основата се разпада, сътрудникът на Китай - Иран - укрепва от това, и това се случва тъкмо когато Техеран се възприема от американците като рисков зложелател по-остро от нормално (поради възможна война с Израел и заради поддръжката които Техеран дава на Русия за тяхна лична изгода).

Има догадка, че съюзът на Запада със саудитците, ориентиран против Иран, е навредил доста на целия свят, защото е довел до непропорционално развиване на шиизма и сунизма. Докато центърът на шиизма беше подтиснат, сунитите претърпяха нов набожен подем. Като се има поради, че се счита, че техните съперници възприемат света по-мистично и затова по-религиозно толерантни и по-малко склонни към екстремистки форми на мисионерство.

Това обаче е единствено доктрина, а фактът, че американските стратези в Близкия изток към този момент губят почва отдолу под краката си, е реалност. Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън реагира на новината от Пекин по този начин, като че ли земята е излязла отдолу под краката му и е блъснала главата му.

В отговор на журналистически въпрос за случилото се американският държавен глава сподели, че подобряването на връзките сред Израел (!) и неговите съседи „ е в интерес на всички “. „ Завесата пада “, както се споделя.

И това, което е завеса за Байдън и Съединените щати като цяло, е нова вяра за Близкия изток. Надежда за излекуване на тези рани, които тлеят от десетилетия и епохи, а може би даже и такива, които произтичат от хилядолетие.

Превод: В. Сергеев

Геополитически десант и в Троян с доцент Валентин Вацев, проф. Людмил Георгиев и трима Румен Петков-ци

Очакваме ви. Поканете и ваши другари и близки. Ще научите най-важните и геополитически и вътрешнополитически вести от най-хубавите български анализатори.



Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?



Абонирайте се за нашия Ютуб канал: 

и за канала ни в Телеграм: 

Влизайте непосредствено в сайта   . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР