Днес е Томина неделя - какви са обичаите и традициите за празника
В първата неделя след Възкресение Христово почитаме паметта на деятел Тома - един от 12-те Христови възпитаници. Днес е Томина неделя.
В историята Тома е прочут с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е измежду тях. Когато по-късно те му споделят: „ Видяхме Господа, той им отвръща “:
„ Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да допускам. “
Христос се обръща към него и му споделя: „ Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я постави на ребрата ми. И не бъди безверен, а набожен. Понеже ме видя, повярва ли?
Блажени са тези, които без да видят, са повярвали. “
Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който съгласно християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и почитателите си.
Седмицата след Великден се назовава още Светла или Празна, заради възбраната да се работи каквото и да е.
Томината неделя поставя завършека на великденския празничен цикъл.
Апостол Тома не е прочут единствено с евангелската история за своето обезверение. Той е и един от най-жертвоготовните христови възпитаници.
Въпреки опасността от фарисеите, които го търсят, с цел да го убият, Христос решил да отиде във Витания, с цел да съживи Лазар. Апостол Тома споделил на другите възпитаници: „ Да отидем и ние да умрем с него. “
След като минало известно време от слизането на Светия дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили чоп, с цел да се види кой къде ще отиде да проповядва божието слово.
На деятел Тома се паднал нелекият чоп да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия.
Из земите на Индия деятел Тома удивил хората с доста чудеса и мнозина повярвали в проповядваното от него ново обучение. Сред тях били и две сестри царици.
Царят, поради покръстването на жена си, която била едната от двете сестри, се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения. От това обаче апостолът по знамение оживял, само че царят не се спрял пред нищо и най-после умъртвил Тома. Апостолът извършил своята християнска задача и приключил живота си с мъченическа гибел.
Но дори и царят, който поискал гибелта на Тома, скоро приел християнството, уверен от изцелението на сина си Азан, откакто се покръстил. Мощите на деятел Тома били пренесени в Месопотамия, а на гроба му ставали чудеса.
На Томина неделя дамите наново боядисват яйца и ги раздават за душите на починалите си близки, като имат вяра, че по този начин ще ги предпазят от превъплъщаване.
Имен ден честват всички с имената Тома, Томислав, Томислава.
Thinkstock
В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се назовава „ Софинден ”, „ Сувия ”, „ Сувинден ”. Тачи се за попречване на суша.
Според националните показа този ден е „ хаталия ”, т. е. неприятен ден.
Затова традицията повелява да се съблюдават някои забрани. Жените не перат и не би трябвало да сушат облеклата. Стопаните не копаят и не сеят, „ с цел да не изсъхва храната ”.
Edna предлага Величествена ода за женствеността и щастието - La Vie est Belle Iris Absolu
Не се вари мляко, за „ да не се подвига “ млякото на говедата и да не стават рани.
На Софинден се извършва забавен остарял бит за предотвратяване на хора и добитъка от заболяването „ топалък ” - да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, дамите връзват на един прът на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и назовават: „ Тука да остане топаллъка! ” и „ Кол да куца, кон да не куца, прът да куца, вол да не куца, прът да куца, чиляк да не куца! ”
Някъде обичаят включва разговор сред две дами: едната пита: „ Ко вързиш? Другата дава отговор: „ Топаллък вържа ”!
Thinkstock
В историята Тома е прочут с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е измежду тях. Когато по-късно те му споделят: „ Видяхме Господа, той им отвръща “:
„ Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да допускам. “
Христос се обръща към него и му споделя: „ Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я постави на ребрата ми. И не бъди безверен, а набожен. Понеже ме видя, повярва ли?
Блажени са тези, които без да видят, са повярвали. “
Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който съгласно християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и почитателите си.
Седмицата след Великден се назовава още Светла или Празна, заради възбраната да се работи каквото и да е.
Томината неделя поставя завършека на великденския празничен цикъл.
Апостол Тома не е прочут единствено с евангелската история за своето обезверение. Той е и един от най-жертвоготовните христови възпитаници.
Въпреки опасността от фарисеите, които го търсят, с цел да го убият, Христос решил да отиде във Витания, с цел да съживи Лазар. Апостол Тома споделил на другите възпитаници: „ Да отидем и ние да умрем с него. “
След като минало известно време от слизането на Светия дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили чоп, с цел да се види кой къде ще отиде да проповядва божието слово.
На деятел Тома се паднал нелекият чоп да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия.
Из земите на Индия деятел Тома удивил хората с доста чудеса и мнозина повярвали в проповядваното от него ново обучение. Сред тях били и две сестри царици.
Царят, поради покръстването на жена си, която била едната от двете сестри, се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения. От това обаче апостолът по знамение оживял, само че царят не се спрял пред нищо и най-после умъртвил Тома. Апостолът извършил своята християнска задача и приключил живота си с мъченическа гибел.
Но дори и царят, който поискал гибелта на Тома, скоро приел християнството, уверен от изцелението на сина си Азан, откакто се покръстил. Мощите на деятел Тома били пренесени в Месопотамия, а на гроба му ставали чудеса.
На Томина неделя дамите наново боядисват яйца и ги раздават за душите на починалите си близки, като имат вяра, че по този начин ще ги предпазят от превъплъщаване.
Имен ден честват всички с имената Тома, Томислав, Томислава.
Thinkstock В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се назовава „ Софинден ”, „ Сувия ”, „ Сувинден ”. Тачи се за попречване на суша.
Според националните показа този ден е „ хаталия ”, т. е. неприятен ден.
Затова традицията повелява да се съблюдават някои забрани. Жените не перат и не би трябвало да сушат облеклата. Стопаните не копаят и не сеят, „ с цел да не изсъхва храната ”.
Edna предлага Величествена ода за женствеността и щастието - La Vie est Belle Iris Absolu Не се вари мляко, за „ да не се подвига “ млякото на говедата и да не стават рани.
На Софинден се извършва забавен остарял бит за предотвратяване на хора и добитъка от заболяването „ топалък ” - да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, дамите връзват на един прът на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и назовават: „ Тука да остане топаллъка! ” и „ Кол да куца, кон да не куца, прът да куца, вол да не куца, прът да куца, чиляк да не куца! ”
Някъде обичаят включва разговор сред две дами: едната пита: „ Ко вързиш? Другата дава отговор: „ Топаллък вържа ”!
Thinkstock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ