"Делта" е новият фактор на пандемията
В пандемията тази седмица се оказа време разделно. В Израел настъпи моментът, който всички чакаме с неспокойствие - във вторник там падна едно от последните противоепидемични ограничавания, наложителното носене на маски на закрито. В другия водач на световната имунизационна акция - Англия, потеглиха в противоположна посока и вместо на 21 юни да хвърлят маски във въздуха удължават рестриктивните мерки с още 4 седмици. В тези два пътя на развиване още веднъж има значими поучения за останалите страни, поучения, които за България, уви, значат най-малкото непредсказуемо бъдеще поради съдбовното забавяне с имунизацията.
Два водача, два пътя
Когато във вторник генералният шеф на здравното министерство на Израел Хези Леви трагично си смъкна маската онлайн по малкия екран и сподели, че го прави за финален път, страната имаше единствено 221 дейни случая на COVID-19. В понеделник позитивните проби бяха 25, а за последния месец коронавирусът е лишил живота на по-малко от 20 души.
В същия понеделник във Англия бяха регистрирани 7700 нови случая, заради което страната се сбогува с концепцията за безоблачно лято. Големият фактор тук е Делта разновидността на вируса, който опустоши Индия преди месец и към този момент шета из над 70 страни. У нас този вид беше открит за пръв път тази седмица при мъж в Плевен и е въпрос на дни да се открият и още случаи - българите, както и всички останали, стартират да пътуват.
Факторът " Делта " - какво се знае
Идващият от Индия вид е 60% по-заразен от английския, който на собствен ред бе по-заразен от " класическия " вирус. Той е и по-малко предразположен на имунизациите. Разпространението му е изумително нападателно - за няколко седмици той господства 90% от пробите на Острова. При него вероятността човек да стигне до хоспитализация е два пъти по-висока от тази при Алфа разновидността, съгласно проучване, оповестено в " Лансет " в понеделник.
Делта разновидността на вируса се поддава по-трудно на имунизациите, само че въпреки всичко те са единствената отбрана против него, демонстрират две проучвания, направени в Англия и в Шотландия. Две седмици след втората доза, отбраната против зараза пада от 92% за Алфа (британския) вид на 79% за Делта при имунизацията на " Пфайзер ", до момента в който при " АстраЗенека " отбраната пада надлежно от 73% на 60%. Тези данни са от Шотландия, която е най-силно наранена от индийския вид.
Подобни резултати дава и проучване в Англия за отбраната от симптоматично протичане на заболяването. Според него 4 седмици след една доза и двете ваксини дават съвсем 50% отбрана от симптоматично протичане при Алфа разновидността. Тази отбрана при Делта обаче е по-ниска - една доза " Пфайзер " пази 36% от симптоматично протичане, до момента в който една доза от " АстраЗенека " пази единствено към 30%. Две седмици след втората доза разликите понижават - " Пфайзер " дава 88% отбрана от Делта при 94% за Алфа разновидността, за " АстраЗенека " данните са надлежно 67 и 74%.
Добрата вест е, че съгласно проучването в Англия и двете ваксини защищават в забележителна степен от тежко протичане на заболяването, а това е тяхното главно предопределение. При " Пфайзер " има 94% отбрана от хоспитализация даже при Делта разновидността и даже при една доза, до момента в който след две дози този % се качва на 96%. При " АстраЗенека " тези проценти са надлежно 71 и 92. Тази отбрана против хоспитализация е сходна и дори по-висока, в сравнение с при Алфа разновидността - при " Пфайзер " тя е 83% след първа и 95% след втора доза, а при " АстраЗенека " - надлежно 76 и 86%.
Многото имунизирани не стигат
В Израел 60% от популацията има най-малко една доза, а съвсем 57% има приключен курс с две дози. Във Англия повече хора имат една доза - 62%, само че по-малко са с две дози - 44%.
Както е известно, Англия първа промени условията на производителя и отдалечи оптимално втората доза, с цел да даде опция на най-много хора да получат някаква отбрана против COVID-19. Израел стартира по-късно, само че работеше само с " Пфайзер ", спазвайки наставления период сред двете дози - 21 дни. Затова и тя е водач по хора с изцяло приключен цикъл на имунизация.
Според израелски експерти точно забавянето на втората доза във Англия може да е оказало въздействие за другите резултати на двете страни. Заради Делта разновидността това решение се прекатурва в редица страни и срокът се редуцира от 12 на 8 седмици.
В данните обаче има и други разлики. В Израел имунизираните са доста по-равномерно разпределени измежду другите групи, изяснява пред " Гардиън " Оливър Гефън, епидемиолог от Импириъл Колидж-Лондон. В Израел да вземем за пример 77% от хората във възрастовата група 20-29 година са получили втора доза, до момента в който във Англия този дял е 15%. Тези неимунизирани младежи не престават да поддържат вируса жив.
Връзката сред заболяемостта и смъртността е скъсана
Делта разновидността идва на фона на основно достижение на имунизацията - още при започване на пролетта наблюденията във Англия посочваха, че връзката сред заболяемост, хоспитализации и смъртност е прекратена. Това към този момент се вижда във всички страни, които имаха ред и проект в акцията си, а не подходиха стихийно като нас. В първата седмица на юни да вземем за пример в Дания случаите са 215.28 на 100 000, само че смъртността - единствено 0.19 на 100 000. У нас по същото време случаите са 40.67, само че жертвите - 4.6 на 100 000. С други думи, у нас също има развързване на зависимостта сред заболяемост и смъртност, само че с противоположен знак - колкото и да падат случаите, продължаваме да държим несъразмерно висока смъртност от тях.
За съжаление през по-голяма част от пандемията у нас жертвите бяха възприемани като неизбежно зло, а ползите на избрани браншове от бизнеса бяха сложени над човешкия живот. Едва служебният министър Стойчо Кацаров намерено заприказва за шокиращите измерения на рецесията в последната година, а и като цяло - на здравето на нацията и на положението на опазването на здравето ни. Предишните ръководещи избраха да си измислят несъществуващи триумфи.
Непредсказуемото бъдеще на България
Всичко казано дотук ни изправя пред незнайно бъдеще. Липсват разбори на какво се дължи шансът на България в последните няколко седмици, само че дребният брой на случаите несъмнено е впечатляващ на фона на повсеместното неуважение към противоепидемичните ограничения. Разбира се, ненапълно обяснението е във евентуално хиляди преболедували, останали нерегистрирани поради недостъпността на тестванията през първите месеци на пандемията. Предстоят проучвания, които да покажат в каква степен сме постигнали групов имунитет. Дори след тях обаче неизвестността каква отбрана против вируса имат огромни групи от популацията евентуално ще остане.
Другата огромна незнайна пред нас е имунизацията. Правителството на ГЕРБ заложи такива клопки при започване на акцията, че България няма никакъв късмет да навакса в идващите месеци. Така и не постигнахме 50-55 хиляди сложени дози дневно, макар че най-накрая получихме тази опция преди месец. В тези неприятни вести има и една добра - за един месец по времето на служебното държавно управление са се ваксинирали 427 816 българи над 60-годишна възраст. Това е съвсем толкоз, колкото през цялата акция, извършена от ГЕРБ от януари до 11 май (454 352 души).
Изоставането обаче е прекомерно огромно, с цел да сме сигурни, че есента ще е спокойна. Ключови класи остават с доста невисок дял имунизирани, измежду тях учителите и хората от сферата на услугите. Изключително невисок е делът на имунизираните чиновници в старческите домове. При тези особености навлизането на рисков вид като индийския може да се окаже със съществени последствия. Затова е изключително необходимо България да не проспива лятото, както направиха ГЕРБ предходната година.
Два водача, два пътя
Когато във вторник генералният шеф на здравното министерство на Израел Хези Леви трагично си смъкна маската онлайн по малкия екран и сподели, че го прави за финален път, страната имаше единствено 221 дейни случая на COVID-19. В понеделник позитивните проби бяха 25, а за последния месец коронавирусът е лишил живота на по-малко от 20 души.
В същия понеделник във Англия бяха регистрирани 7700 нови случая, заради което страната се сбогува с концепцията за безоблачно лято. Големият фактор тук е Делта разновидността на вируса, който опустоши Индия преди месец и към този момент шета из над 70 страни. У нас този вид беше открит за пръв път тази седмица при мъж в Плевен и е въпрос на дни да се открият и още случаи - българите, както и всички останали, стартират да пътуват.
Факторът " Делта " - какво се знае
Идващият от Индия вид е 60% по-заразен от английския, който на собствен ред бе по-заразен от " класическия " вирус. Той е и по-малко предразположен на имунизациите. Разпространението му е изумително нападателно - за няколко седмици той господства 90% от пробите на Острова. При него вероятността човек да стигне до хоспитализация е два пъти по-висока от тази при Алфа разновидността, съгласно проучване, оповестено в " Лансет " в понеделник.
Делта разновидността на вируса се поддава по-трудно на имунизациите, само че въпреки всичко те са единствената отбрана против него, демонстрират две проучвания, направени в Англия и в Шотландия. Две седмици след втората доза, отбраната против зараза пада от 92% за Алфа (британския) вид на 79% за Делта при имунизацията на " Пфайзер ", до момента в който при " АстраЗенека " отбраната пада надлежно от 73% на 60%. Тези данни са от Шотландия, която е най-силно наранена от индийския вид.
Подобни резултати дава и проучване в Англия за отбраната от симптоматично протичане на заболяването. Според него 4 седмици след една доза и двете ваксини дават съвсем 50% отбрана от симптоматично протичане при Алфа разновидността. Тази отбрана при Делта обаче е по-ниска - една доза " Пфайзер " пази 36% от симптоматично протичане, до момента в който една доза от " АстраЗенека " пази единствено към 30%. Две седмици след втората доза разликите понижават - " Пфайзер " дава 88% отбрана от Делта при 94% за Алфа разновидността, за " АстраЗенека " данните са надлежно 67 и 74%.
Добрата вест е, че съгласно проучването в Англия и двете ваксини защищават в забележителна степен от тежко протичане на заболяването, а това е тяхното главно предопределение. При " Пфайзер " има 94% отбрана от хоспитализация даже при Делта разновидността и даже при една доза, до момента в който след две дози този % се качва на 96%. При " АстраЗенека " тези проценти са надлежно 71 и 92. Тази отбрана против хоспитализация е сходна и дори по-висока, в сравнение с при Алфа разновидността - при " Пфайзер " тя е 83% след първа и 95% след втора доза, а при " АстраЗенека " - надлежно 76 и 86%.
Многото имунизирани не стигат
В Израел 60% от популацията има най-малко една доза, а съвсем 57% има приключен курс с две дози. Във Англия повече хора имат една доза - 62%, само че по-малко са с две дози - 44%.
Както е известно, Англия първа промени условията на производителя и отдалечи оптимално втората доза, с цел да даде опция на най-много хора да получат някаква отбрана против COVID-19. Израел стартира по-късно, само че работеше само с " Пфайзер ", спазвайки наставления период сред двете дози - 21 дни. Затова и тя е водач по хора с изцяло приключен цикъл на имунизация.
Според израелски експерти точно забавянето на втората доза във Англия може да е оказало въздействие за другите резултати на двете страни. Заради Делта разновидността това решение се прекатурва в редица страни и срокът се редуцира от 12 на 8 седмици.
В данните обаче има и други разлики. В Израел имунизираните са доста по-равномерно разпределени измежду другите групи, изяснява пред " Гардиън " Оливър Гефън, епидемиолог от Импириъл Колидж-Лондон. В Израел да вземем за пример 77% от хората във възрастовата група 20-29 година са получили втора доза, до момента в който във Англия този дял е 15%. Тези неимунизирани младежи не престават да поддържат вируса жив.
Връзката сред заболяемостта и смъртността е скъсана
Делта разновидността идва на фона на основно достижение на имунизацията - още при започване на пролетта наблюденията във Англия посочваха, че връзката сред заболяемост, хоспитализации и смъртност е прекратена. Това към този момент се вижда във всички страни, които имаха ред и проект в акцията си, а не подходиха стихийно като нас. В първата седмица на юни да вземем за пример в Дания случаите са 215.28 на 100 000, само че смъртността - единствено 0.19 на 100 000. У нас по същото време случаите са 40.67, само че жертвите - 4.6 на 100 000. С други думи, у нас също има развързване на зависимостта сред заболяемост и смъртност, само че с противоположен знак - колкото и да падат случаите, продължаваме да държим несъразмерно висока смъртност от тях.
За съжаление през по-голяма част от пандемията у нас жертвите бяха възприемани като неизбежно зло, а ползите на избрани браншове от бизнеса бяха сложени над човешкия живот. Едва служебният министър Стойчо Кацаров намерено заприказва за шокиращите измерения на рецесията в последната година, а и като цяло - на здравето на нацията и на положението на опазването на здравето ни. Предишните ръководещи избраха да си измислят несъществуващи триумфи.
Непредсказуемото бъдеще на България
Всичко казано дотук ни изправя пред незнайно бъдеще. Липсват разбори на какво се дължи шансът на България в последните няколко седмици, само че дребният брой на случаите несъмнено е впечатляващ на фона на повсеместното неуважение към противоепидемичните ограничения. Разбира се, ненапълно обяснението е във евентуално хиляди преболедували, останали нерегистрирани поради недостъпността на тестванията през първите месеци на пандемията. Предстоят проучвания, които да покажат в каква степен сме постигнали групов имунитет. Дори след тях обаче неизвестността каква отбрана против вируса имат огромни групи от популацията евентуално ще остане.
Другата огромна незнайна пред нас е имунизацията. Правителството на ГЕРБ заложи такива клопки при започване на акцията, че България няма никакъв късмет да навакса в идващите месеци. Така и не постигнахме 50-55 хиляди сложени дози дневно, макар че най-накрая получихме тази опция преди месец. В тези неприятни вести има и една добра - за един месец по времето на служебното държавно управление са се ваксинирали 427 816 българи над 60-годишна възраст. Това е съвсем толкоз, колкото през цялата акция, извършена от ГЕРБ от януари до 11 май (454 352 души).
Изоставането обаче е прекомерно огромно, с цел да сме сигурни, че есента ще е спокойна. Ключови класи остават с доста невисок дял имунизирани, измежду тях учителите и хората от сферата на услугите. Изключително невисок е делът на имунизираните чиновници в старческите домове. При тези особености навлизането на рисков вид като индийския може да се окаже със съществени последствия. Затова е изключително необходимо България да не проспива лятото, както направиха ГЕРБ предходната година.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ