В основата на детската агресия стои липсата на социален опит

В основата на детската експанзия стои неналичието на обществен опит за справяне.

Едно затворено, отчуждено дете не е безшумно и добродушно. То може да бъде дете, което обръща към себе си голямо количество експанзия, която може да се прояви и в нещо друго.

Съжалявам да го кажа, само че в последните 2-3 години ние се отчуждихме от децата си. Проявихме доста експанзия в обществената среда. Забравихме, че децата ни съществуват дружно с нас. Преживяхме пандемия, а след пандемията доста от родителите претърпяха и това, което назоваваме посттравматичен синдром, който се отразява и в отчуждение, в това число и към личните си деца.

Това съобщи в изявление за БГНЕС детският психолог Иван Игов.

Специалистът означи, че в последните няколко години българското общество между тях е станало доста нападателно и че агресивността се е повишила с 1/3 както в фамилията, по този начин и в обществената среда По думите му всички протичащи се манифестации и митинги демонстрират на децата, че могат да търсят права без да поемат отговорности, от време на време по нападателен метод. „ Нека да сме наясно, че детското държание се дефинира от нашето държание като възрастни “, сподели той.

Психологът акцентира, че му е доста необичайно, че сега сме в избирателен интервал, а приказваме за всичко останало, само че не и за децата. „ Не съм чул някой въобще да каже дума за българското обучение, с изключение на пари за учителите, само че това не е задоволително “, уточни Игов.

Според него в учебно заведение би трябвало да се приказва с децата за това какво значи войната, тъй като даже и да считаме, че те не схващат какво се случва, това в действителност напълно не е по този начин. Игов показа, че едно дете е задало въпрос на майка си „ Мамо, аз на следващия ден ли ще умра? “. „ Да, звучи необичайно и изключително, само че децата претърпяват тези неща “, изясни психологът и добави, че в уеб страницата на „ УНИЦЕФ “ има материали, свързани точно с това по какъв начин да приказваме с децата за войната. „ Много неща би трябвало да създадем за тях в този сложен интервал, само че притеснявам се, че малко се сещаме “, счита той.

На въпроса в коя възрастова група учениците най-често стават жертва на експанзия от страна на съучениците си или пък се изявяват в ролята на агресори, Игов отговори: „ Различно е. “ Психологът изясни, че експанзията може да придобие форма на тормоз, в случай че продължава най-малко един път седмично. По думите му детето може да преодолее и да се опълчи на едно ситуативно-агресивно държание, както и да го разиска с родителите си, само че когато приказваме за тормоз, това е един нескончаем развой, който може да окаже влияние както на детето, което е жертва, по този начин и на детето, което е принудител. Тормозът може на по-късен стадий да трансформира детето в човек, който има неверни обществени модели за справяне, затова и да мисли, че насилието може да реши даден проблем.

Игов посочи, че при по-малките деца, основно момчетата, се следи физическото принуждение, постоянно то се следи и при девойките, както и вербалната експанзия. В пубертета експанзията се измества, съгласно психолога, в една по-страшна фаза – психическа изолираност или психически тормоз, като това доста постоянно става през обществените мрежи. Съветът на експерта е родителите да прочетат управлението на „ УНИЦЕФ “, с цел да схванат по какъв начин да следят дали децата биват унизени в интернет и наложително да ги научат да не дават паролите си на никого.

Има случаи, в които детето може да обърне към себе си агресивното държание и да развие не просто комплекс за непълноценност, а даже и суицидни планове, по тази причина е значимо възрастните да бъдат деликатни освен за външната експанзия на децата, само че и за това, което те претърпяват. Според Игов в учебно заведение би трябвало да има часове по обществени умения, тъй като проблемите с експанзията се вземат решение посредством построяването на такива. Той добави, че би трябвало да има повече часове физкултура и децата да вървят на спорт след образователно време, само че те няма да решат казуса с експанзията. „ Не знам за какво някой счита у нас, че колкото повече тичат, толкоз по-малко ще се бият “, съобщи детският психолог.

По отношение на първокласниците, които след броени дни ще пристъпят за първи път учебния предел, Иван Игов съобщи, че най-важното, което родителите могат да създадат, е да оставят децата да бъдат щастливи. Родителите следва да са научили децата си най-много да бъдат спокойни, както и да гледат на учебното заведение като на нещо, обвързвано с тяхното възрастово израстване. Специалистът е уверен, че над 90% от децата в България са готови за учебната среда, въпросът е, че някои деца се пробват да бъдат водачи, други са по-тихи, а трети изпадат в позиция на жертви и върху тях може да се упражнява принуждение. „ Това, което родителите би трябвало да вършат, е да запазят контакта си с децата, с цел да могат те да им описват в действителност какво се случва в учебно заведение “, акцентира той.

На въпроса дали има родители, които отхвърлят да признаят, че детето им е жертва на принуждение, или пък такива се изявява в ролята на принудител, Игов съобщи, че има всевъзможни случаи. „ Нормалният родител се тревожи за детето си. Например, при такива обстановки нормално тревогата я развива родителят – че е неприятен родител “, показа наблюденията си експертът. Той изясни, че никой никого не е научил по какъв начин да бъде родител, само че добави, че всеки може да се учи посредством разнообразни стратегии. „ Бг мама “ няма да ви свърши работа “, безапелационен е Игов. Той добави, че възпитанието на децата и родителството като цяло би трябвало да бъдат съобразени и с времето, в което живеем, в което методите на бабите и дядовците ни към този момент не играят същата роля.

По думите на психолога децата, които са жертви на домашно принуждение или стават очевидци на такова сред родителите си, никога не е наложително да се трансфорат в насилници.

Иван Игов разяснява и ролята на учителя, когато в класната стая има експанзия сред учениците. Според него учителят би трябвало да е в положение да противодейства на сходно държание и да се вземе поради, че когато има доста събрани деца на едно място, това също може да подтиква експанзията сред тях. Психологът взе отношение и към различен наболял проблем, а точно експанзията сред учител-дете и дете-учител. „ Всяко дете може да прояви експанзия както към родителя, по този начин и към учителя. Въпросът е по какъв начин ще отреагира тази експанзия както от родителите, по този начин и от учителите “, сподели той и посочи, че в сходни случаи става въпрос за липса на престиж. Игов е безапелационен, че в случаите, в които учителят се държи нападателно с ученика, става въпрос за непрофесионализъм.

Един от главните проблеми при подрастващите е, че с изключение на физическото и вербалното принуждение както в действителна, по този начин и в онлайн среда, има голям брой образци, в които децата намерено показват проявата на експанзия, споделяйки фотоси или клипове, в които унижават или бият друго дете, без да осъзнават, че по този метод злепоставят и себе си и това не ги прави готини в очите на близките. Важно е децата да схванат, че даже и изтрити от профилите им, тези фрагменти в никакъв случай не изчезват изцяло от интернет пространството.

Психологът даде образци, в които родителите си вършат подправени профили за да наблюдават децата си и посъветва да не се подхващат сходни крайни ограничения. „ Ако желаете детето ви да резервира тези най-човешки измерения – другарство, обич, привличане, отбиване, то тогава го дръжте допустимо по-далече от обществените мрежи допустимо повече време “, съобщи Игов.

На въпроса дали е мъчно за един родител да заведе детето си на психолог, Игов изясни, че до момента в който е работил в учебно заведение по-скоро децата са водили родителите си при него, само че с течение на времето става все по-малко мъчно. Проблемът в действителност се корени в това, че родителите не знаят къде да отидат и да потърсят помощ, защото в България няма закон за логиката на психиката и тази специалност не е регламентирана, надлежно родителите се опасяват. „ Разбира се, има я и народопсихологията на българина, че не е хубаво да се приказва за това, което става у дома “, изясни психологът. Той обаче е на мнение, че има задоволително доста и добре квалифицирани учебни психолози и уточни, че първото предписание е, че наказването не прави работа и детето би трябвало да се учи от следствията.

По думите му, в случай че не бъдат взети ограничения и детето, което се изявява като принудител и детето, което е жертва на тормоз, са застрашени да бъдат неадаптирани възрастни, които имат проблеми със обществения и персоналния си живот, като вторите могат да останат вечно новобранци.

„ Родителите дано опитат да се срещат с хора, които могат да им оказват помощ, тъй като децата са нашето бъдеще. И в случай че страната ни като цяло не се интересува от тях, дано ние като родители се заинтересуваме “, заключи Иван Игов. /БГНЕС