Музикални хроники: Първият музикален клип се появява още през 19-и век и използва похват, който е актуален и днес
Свикнали сме да одобряваме музикалното видео за даденост, въпреки че в последните години неговото значение за музикалната промишленост спадна. Все по-рядко виждаме видеа, които раздрусват света на музиката по образеца на Thriller на Майкъл Джексън или When Doves Cry на Принс. Но клипът към дадена ария си остава арт форма от най-голям сан, развивана десетилетия наред.
Вероятно мнозина свързват клиповете към песни със златните години на телевизия MTV, само че концепцията за музикално видео – въпреки и в ранна форма – съществува от доста по-отдавна. Клипът на хитовата и знакова ария Video Killed the Radio Star на The Buggles е първият, пуснат по MTV и това се случва през 1981 година
Преди това 70-те години раждат емблематични клипове като тези на Bohemian Rhapsody на Queen и Life on Mars на Дейвид Боуи. Още по-рано, през 60-те, навлиза цялата идея за промоционални видеа на песните, които да заместят осъществяванията онлайн по малкия екран.
Но надали ще предположите, че първичният опит за визуализиране на ария посредством клип датира още от XIX век.
Точно по този начин, казусът е от 1894 година, когато двама американски музиканти, Джоузеф Стърн и Едуард Маркс, основават песента The Little Lost Child. В нея по много блудкав метод е разказана история, за която Маркс научава от един вестник. „ Малкото изгубено дете “ от заглавието е момиче, открито от служител на реда. Оказва се, че служителят на реда е татко на изгубеното момиченце и откакто я открива инцидентно, се събира и с отчуждената си брачна половинка.
Идеята за визуализация на песента се появява в главата на Джордж Х. Томас, основен електротехник на спектакъл в Бруклин. Той към този момент е видял по какъв начин осъществяването на друга ария в театъра е съпроводено с една-единствена илюстрация на млад мъж в бар – и осъзнава, че концепцията може да се развие в освен това.
Томас предлага на Стърн и Маркс да комбинира поредност от фотоси и да ги прожектира поредно посредством стереоптикон, до момента в който песента се извършва в антракта на театрална пиеса. Крайният резултат е самобитно слайдшоу, разказващо в фотоси сюжета на The Little Lost Child.
По време на първата прожекция се получава гаф и първоначално фотосите са показани с главата надолу, само че когато прожекционистът поправя грешката си, събитието провокира огромен триумф. Този метод за поясняване на песни се оказва извънредно ефикасен и обичан от публиката, по тази причина се резервира няколко десетилетия и бива употребен и през 30-те години на XX в. Тогава клиповете са пускани в киносалони преди началото на кино лентата или в насилствената пауза при промяна на кинолентата.
От днешна позиция, въпросните слайдшоута може да наподобяват надалеч от разбирането за музикален клип, само че са нещо извънредно напредничаво за края на XIX век – в годините, когато киното занапред поражда и стартира да се развива. Показателен е самият факт, че похватът с съчетание на фотоси остава настоящ и през днешния ден, в това число при поясняване на музика.
А самата ария The Little Lost Child се трансформира в същинска сензация за времето си – и въпреки че няма с какво да се отличи в музикално отношение, нейната история не е забравена толкоз години по-късно.
