Пари в образованието има, но реформи - не съвсем
" В образованието има задоволително средства, само че не всички от тях се употребяват дейно ". Неведнъж учители и експерти са достигали до този извод, визирайки разнообразни стратегии, начинания и дейности на просветителното министерство. Нагледен образец дават част от националните стратегии в междинното обучение, с които МОН дофинансира учебните заведения за действия, които не са разчетени в делегираните им бюджети - за създаване на нови СТЕМ кабинети, нововъведения и така нататък Общият им бюджет пораства от година на година, като за 2022 година сумата е внушителна - 242.6 млн. лева за 21 стратегии, или двойно повече от м.г. Тук влиза и перо, което няма нищо общо с промени - растящата сума за компенсации на пенсиониращи се учители. Но все пак ресурсът може да е от голяма изгода за системата, в случай че е ориентиран вярно. На фона на задаващата се икономическа криза и всеобщия дефицит на средства за каквото и да било въпросът дали парите по националните програми се изразходват дейно е от ключово значение. Анализът на програмите обаче не дава безапелационни доказателства, че всички от тях са сполучливи.
Проформа
Отчетът на националните стратегии за 2021 година е по-подробен от предходните, само че все пак не дава цялостна картина на тяхната успеваемост. Индикаторите по доста стратегии - да вземем за пример за брой подкрепени възпитаници, ремонтирани площадки и така нататък, са изпълнени и даже преизпълнени. Сухата статистика обаче не изяснява реализиран ли е замисълът на дадена стратегия.
Изграждането на СТЕМ център единствено по себе значи ли, че учениците в обещано учебно заведение са почнали да натъртват на естествените науки, науката и технологиите? Повишени ли са оценките им по биология и химия да вземем за пример? Закупуването на n на брой компютри направило ли е образованието по-интересно и арестувани ли са да вземем за пример повече деца в съответното учебно заведение? Такъв разбор не просто липсва, а в доста годишни доклади резултатите са регистрирани напълно официално. Под не една и две програми да вземем за пример просто четем: дейностите по модула още " се извършват ". В това състояние данните стоят и за минали преди години стратегии.
Десегрегацията буксува
Един от най-големите проблеми в образователната система е голямата ножица сред мощни и слаби възпитаници и многото деца от така наречен уязвими групи, струпани в избрани учебни заведения. Затова бе основана специфична стратегия в поддръжка на общините за просветителна десегрегация. За 2021 година да вземем за пример бяха заделени 500 хиляди лева за подкрепяне на 20 общини. Резултатът обаче е единствено 9 общини, подкрепени в дейности по десегрегация, и изразходвани едва 340 хиляди лева Защо толкоз малко общини са кандидатствали, в случай че много повече градове изпитват усложнения от това естество? Недостатъчни ли са парите за един план, или пък е комплицирано кандидатстването? Не е ясно. Факт е обаче, че вместо 1500 деца да се включат в действия по десегрегация и да получат таблети, броят им е бил 1080. Вместо заложените 400 мотивационни действия са били извършени единствено 81, вместо 2000 родители са участвали единствено 457 майки и татковци, а вместо 40 медиатори са се присъединили единствено 26. Въпреки тези резултати за 2022 година програмата е идентична - отново са отпуснати 500 хиляди лева, още веднъж за 20 общини. Трябва ли МОН да чака още 1 година, с цел да проучва за какво общините не демонстрират упования интерес и вероятно да поправя някои условия?
Нима никой не желае рехабилитация?
В разгара на коронавирус пандемията МОН предложи стратегия за рехабилитация на педагозите за общо 400 хиляди лева По първия й модул бяха планувани 180 хиляди лева за безвъзмездни прегледи на 12 000 учители, преболедували ковид. Невероятно, само че от програмата са се поинтересували единствено 21 преподаватели, за които са предоставени смешните 315 лева. По втория модул - за рехабилитация на 2000 педагози по програмата на Национален осигурителен институт, ползата е несъвършен - 336 учители, за които сумата е едвам 32 хиляди лева
Напук на числата т.г. МОН предложи същата стратегия, още веднъж за 400 хиляди лева Нищо, че още преди тя да стартира, учители се усъмниха в ефективността й и предизвестиха, че по ред аргументи - прекалено много документи, извънредно незадоволителни суми за обзор, липса тук-там в базите на Национален осигурителен институт и т.н. Синдикатите постоянно упорстват за обществени стратегии за учителите - против професионално прегаряне, за психическа поддръжка и така нататък Т.е. от такива ограничения има потребност, единствено че не по този метод.
Не съумяваме да мотивираме учителите
Още има какво да се желае и от програмата " Мотивирани учители ", по която учители могат да получат финансиране за спомагателна професионална подготовка, за образование на уязвими деца и така нататък Общият й бюджет за м.г. бе 1,25 млн. лева, само че са били усвоени единствено към 900 хиляди лева Най-голям е бил ползата към модула, ориентиран към нови за системата учители - 94 от заложени 100 учители. Към другите модули обаче ползата е бил непълен - при планувано образование на до 150 учители за спомагателна подготовка от програмата са се възползвали 98 педагози. Малко експерти с висше образование без преподавателски опит и подготовка пък са поискали да се обучат за работа с уязвими възпитаници - единствено 25 от планувано финансиране за 50.
Една навременно взета поука
Понякога МОН си взема поучения от неуспеха на дадена стратегия. М.г. взаимно с МОН (и под напора на Патриотите) бе измислена програмата за проучване и запазване на традициите на българската войска. Бюджетът й бе 500 хиляди лева, от които са били изразходени половината - 234 хиляди лева От 100 заложени учебни заведения интерес към програмата са показали 85 учебни заведения. Дали от министерството са решили, че не е нужно сходни действия да бъдат финансирани по национална стратегия или нещо друго, може единствено да гадаем, само че е реалност, че през 2022 година смисълът й е преосмислен и сходна стратегия няма.
Професионални гимназии
По програмата за професионално обучение и образование м.г. бяха заделени 2.6 млн. лева Ако съдим по осъществяването на първия й модул - за възстановяване на материалната техническа база в най-малко 20 учебни заведения, по който са утвърдени 28 учебни заведения, то наподобява, че тя е изключително сполучлива и даже е надхвърлила с малко утвърденото финансиране - 2.2 млн. лева вместо 2.1 млн. лева По другия модул за основаване на съвременно образователно наличие в професионалните гимназии обаче знаците не са реализирани - вместо 60 типови образователни проекти са създадени и обновени единствено 22, от планувани 500 образователни стратегии са създадени само 196, а от 170 национални изпитни стратегии са основани 113. От заложени 130 хиляди лева по модула обаче са изхарчени 122 хиляди лева, което демонстрира, че в някои случаи очевидно е нужно по-добро планиране. Това се вижда и от други стратегии.
Спорт и изкуства вместо СТЕМ
През 2020 година бе основана стратегия за създаване на СТЕМ учебна среда. Целите й - да бъде финансирано построяването на 263 центъра по естествени науки, за цифрови основатели, за технологии в изобретателните промишлености или по-малки работилници и лаборатории - са изпълнени. Усвоени са и до дъно отпуснатите 40 млн. лева Вече стана дума, че отвън тези данни няма по какъв начин да знаем дали това е повишило мотивацията и резултатите на учениците в тази област. На фона на големия интерес към програмата обаче наподобява необяснимо за какво тя не бе продължена. Вместо това тръгна нова огромна стратегия за 90 млн. лева, по която се чака близо 70 000 възпитаници да бъдат включени в безплатни занимания по баскетбол, волейбол и футбол (42 млн. лева.), както и в музикално, танцово или театрално изкуство (48 млн. лева.).
Проформа
Отчетът на националните стратегии за 2021 година е по-подробен от предходните, само че все пак не дава цялостна картина на тяхната успеваемост. Индикаторите по доста стратегии - да вземем за пример за брой подкрепени възпитаници, ремонтирани площадки и така нататък, са изпълнени и даже преизпълнени. Сухата статистика обаче не изяснява реализиран ли е замисълът на дадена стратегия.
Изграждането на СТЕМ център единствено по себе значи ли, че учениците в обещано учебно заведение са почнали да натъртват на естествените науки, науката и технологиите? Повишени ли са оценките им по биология и химия да вземем за пример? Закупуването на n на брой компютри направило ли е образованието по-интересно и арестувани ли са да вземем за пример повече деца в съответното учебно заведение? Такъв разбор не просто липсва, а в доста годишни доклади резултатите са регистрирани напълно официално. Под не една и две програми да вземем за пример просто четем: дейностите по модула още " се извършват ". В това състояние данните стоят и за минали преди години стратегии.
Десегрегацията буксува
Един от най-големите проблеми в образователната система е голямата ножица сред мощни и слаби възпитаници и многото деца от така наречен уязвими групи, струпани в избрани учебни заведения. Затова бе основана специфична стратегия в поддръжка на общините за просветителна десегрегация. За 2021 година да вземем за пример бяха заделени 500 хиляди лева за подкрепяне на 20 общини. Резултатът обаче е единствено 9 общини, подкрепени в дейности по десегрегация, и изразходвани едва 340 хиляди лева Защо толкоз малко общини са кандидатствали, в случай че много повече градове изпитват усложнения от това естество? Недостатъчни ли са парите за един план, или пък е комплицирано кандидатстването? Не е ясно. Факт е обаче, че вместо 1500 деца да се включат в действия по десегрегация и да получат таблети, броят им е бил 1080. Вместо заложените 400 мотивационни действия са били извършени единствено 81, вместо 2000 родители са участвали единствено 457 майки и татковци, а вместо 40 медиатори са се присъединили единствено 26. Въпреки тези резултати за 2022 година програмата е идентична - отново са отпуснати 500 хиляди лева, още веднъж за 20 общини. Трябва ли МОН да чака още 1 година, с цел да проучва за какво общините не демонстрират упования интерес и вероятно да поправя някои условия?
Нима никой не желае рехабилитация?
В разгара на коронавирус пандемията МОН предложи стратегия за рехабилитация на педагозите за общо 400 хиляди лева По първия й модул бяха планувани 180 хиляди лева за безвъзмездни прегледи на 12 000 учители, преболедували ковид. Невероятно, само че от програмата са се поинтересували единствено 21 преподаватели, за които са предоставени смешните 315 лева. По втория модул - за рехабилитация на 2000 педагози по програмата на Национален осигурителен институт, ползата е несъвършен - 336 учители, за които сумата е едвам 32 хиляди лева
Напук на числата т.г. МОН предложи същата стратегия, още веднъж за 400 хиляди лева Нищо, че още преди тя да стартира, учители се усъмниха в ефективността й и предизвестиха, че по ред аргументи - прекалено много документи, извънредно незадоволителни суми за обзор, липса тук-там в базите на Национален осигурителен институт и т.н. Синдикатите постоянно упорстват за обществени стратегии за учителите - против професионално прегаряне, за психическа поддръжка и така нататък Т.е. от такива ограничения има потребност, единствено че не по този метод.
Не съумяваме да мотивираме учителите
Още има какво да се желае и от програмата " Мотивирани учители ", по която учители могат да получат финансиране за спомагателна професионална подготовка, за образование на уязвими деца и така нататък Общият й бюджет за м.г. бе 1,25 млн. лева, само че са били усвоени единствено към 900 хиляди лева Най-голям е бил ползата към модула, ориентиран към нови за системата учители - 94 от заложени 100 учители. Към другите модули обаче ползата е бил непълен - при планувано образование на до 150 учители за спомагателна подготовка от програмата са се възползвали 98 педагози. Малко експерти с висше образование без преподавателски опит и подготовка пък са поискали да се обучат за работа с уязвими възпитаници - единствено 25 от планувано финансиране за 50.
Една навременно взета поука
Понякога МОН си взема поучения от неуспеха на дадена стратегия. М.г. взаимно с МОН (и под напора на Патриотите) бе измислена програмата за проучване и запазване на традициите на българската войска. Бюджетът й бе 500 хиляди лева, от които са били изразходени половината - 234 хиляди лева От 100 заложени учебни заведения интерес към програмата са показали 85 учебни заведения. Дали от министерството са решили, че не е нужно сходни действия да бъдат финансирани по национална стратегия или нещо друго, може единствено да гадаем, само че е реалност, че през 2022 година смисълът й е преосмислен и сходна стратегия няма.
Професионални гимназии
По програмата за професионално обучение и образование м.г. бяха заделени 2.6 млн. лева Ако съдим по осъществяването на първия й модул - за възстановяване на материалната техническа база в най-малко 20 учебни заведения, по който са утвърдени 28 учебни заведения, то наподобява, че тя е изключително сполучлива и даже е надхвърлила с малко утвърденото финансиране - 2.2 млн. лева вместо 2.1 млн. лева По другия модул за основаване на съвременно образователно наличие в професионалните гимназии обаче знаците не са реализирани - вместо 60 типови образователни проекти са създадени и обновени единствено 22, от планувани 500 образователни стратегии са създадени само 196, а от 170 национални изпитни стратегии са основани 113. От заложени 130 хиляди лева по модула обаче са изхарчени 122 хиляди лева, което демонстрира, че в някои случаи очевидно е нужно по-добро планиране. Това се вижда и от други стратегии.
Спорт и изкуства вместо СТЕМ
През 2020 година бе основана стратегия за създаване на СТЕМ учебна среда. Целите й - да бъде финансирано построяването на 263 центъра по естествени науки, за цифрови основатели, за технологии в изобретателните промишлености или по-малки работилници и лаборатории - са изпълнени. Усвоени са и до дъно отпуснатите 40 млн. лева Вече стана дума, че отвън тези данни няма по какъв начин да знаем дали това е повишило мотивацията и резултатите на учениците в тази област. На фона на големия интерес към програмата обаче наподобява необяснимо за какво тя не бе продължена. Вместо това тръгна нова огромна стратегия за 90 млн. лева, по която се чака близо 70 000 възпитаници да бъдат включени в безплатни занимания по баскетбол, волейбол и футбол (42 млн. лева.), както и в музикално, танцово или театрално изкуство (48 млн. лева.).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ