Мостовете в Родопите: между легендите и историята
В областите Кърджали и Смолян се намират над 100 каменни моста, които са строени през XV - XVIII век. Най-известният от тях е Дяволският мост, който в последните години се трансформира в мечтана туристическа дестинация. За доста от мостовете витаят разнообразни митове, само че липсва информация за историята им. Затова започва план, който изследва обектите и ще разпространява събрана информация за тях за запазване на културното завещание.
Трима братя вземат решение да строят мост над р. Арда. Пробват три пъти, само че той все пропада. Накрая им се явява дяволът и споделя, че ще им помогне да изградят моста, само че в подмяна желае жертва. " Трябва да зазидате сянката на една от дамите си в моста ", споделя им той. Тримата вземат решение това да бъде тази булка, която пристигна първа на идващия ден да донесе храна. По-големият и междинният по възраст брат предизвестяват дамите си да не идват, само че най-малкият брат остава почтен до дъно и не споделя нищо. На идващия ден идва жена му и той я подлъгва, че си е изтървал халката покрай основите на моста. Докато двама търсят халката, по-големият брат слага камък върху нейната сянка и по този метод я зазижда. В идващите дни дамата се разболява и умира. Говори се, че чакала дете, и по тази причина от време на време в 12 ч. вечерта на моста се чува детски рев. После мостът е построен и е съумял да се резервира до през днешния ден.
Това е една от най-известните митове за Дяволския мост - трансформирал се през последните години в една от забележителностите на Източните Родопи. Той се намира в община Ардино, покрай село Дядовци. До него се стига по скоро ремонтиран път, който крие много сложни сектори. Въпреки че пръска лек есенен дъжд, до моста са паркирани няколко коли и кръжат туристи, някои насядали на новопостроените беседки към реката.
Тайните мостове
Информация за моста обаче липсва. Табелите са постни, а брошури се раздават в музея на община Ардино и човек би трябвало особено да се сети и да вземе. Известно е единствено, че мостът е строен при започване на XVI век, към 1518 - 1520 година, по времето на деветия султан на Османската империя, Селим I Явуз. По това време са строени и мостовете по пътя от Смолян към Ардино, известни като Стоянов и Върбишки мост (виж снимките).
Фотограф: Цветелина Белутова Реклама Фотограф: Цветелина Белутова Дяволският мост е дълъг 60 м. Реклама
" Почти всички каменни мостове в България се загатват като римски мостове, което е безусловно погрешно. Те всички са строени през Средновековието ", отбелязва уредникът на музея в Ардино Танер Чобанов.
И тъкмо поради неналичието на налична информация и растящия интерес на туристите към Дяволския мост започва план, който си слага за цел да събере повече информация и да разпространява дестинациите.
" Нашата концепция е да съберем и споделим добре проучена информация за обектите, която да е от изгода както на експерти, по този начин и на всички, които желаят да знаят повече за историята на Родопите ", разяснява за " Капитал " арх. Иван Колев. Той е част от екипа на съдружие " Мещра " - организация, която има за цел да разпространява остарели, забравени или изчезващи познания и детайли на културното завещание.
Фотограф: Цветелина Белутова
Проектът включва няколко стадия: първо се вършат теренни изследвания на място, изследват се архивни документи, като задачата е да се изготви настояща информация за историческото положение на мостовете в областите Кърджали и Смолян, където се намират над 100 такива. После тази информация се дава на културни институции (като музеи и др.), които могат да я употребяват при бъдещи проекти за консервация или реституция на мостовете. Освен това ще се синтезира в комфортен тип и може да се разпространява.
Малките прозорчета в Дяволския мост евентуално са служели за премерване равнището на р. Арда. Фотограф: Цветелина Белутова Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Отбрана 3 Политика 1 Политика 2 Енергетика 3 Коментари и разбори 1 Енергетика 2 Отбрана 3 Политика Реклама
" Няколко обекта ще бъдат документирани и показани в детайли посредством създаване на 3D модели и виртуални разходки. Отделно сме планували галерия, която ще бъде показана първо в гр. Ардино, а по-късно на разнообразни места в страната ", споделя арх. Колев. Ще бъде основан и уебсайт, където огромна част от информацията да бъде оповестена, като задачата е да се популязирира тематиката. Възможно е да се провеждат и туристически обиколки с гидове по самите мостове.
Финансирането на плана идва по стратегия " Културно завещание " на Националния фонд " Култура " и е на стойност 10 хиляди лева Макар и това да звучи като " дребна стъпка ", е извънредно нужна, с цел да стартира дълго отлаганият развой България да " отвори очите си " за културното завещание и да намерения по какъв начин да го покаже на света. Примерът с мостовете е индикативен - в случай че човек минава по тях, до момента в който пътува, надали ще спре с колата, с цел да ги прегледа - а едвам тогава би могъл да забележи внушителната им конструкция. Но в случай че за тях се приказва като за забележителности и излиза наяве, че зад тях се крият забавни истории като обстоятелството, че са строени при започване на XVI век и са се запазили до през днешния ден, би бил задоволителен освен да разсъни интереса на минувачите, само че и да бъде мотив за проведени визити на туристи.
Така да вземем за пример каменните мостове в Родопите са " носители " на знания за строителството, които са се развивали от праисторията до интервала на индустриалната гражданска война. Тяхната структура, форма и устройство са разследване на доста епохи опити, наблюдения и усъвършенствания. Голяма част от мостовете в района са строени в интервала XV - XVIII век и са последни представители на един вид мостове, който след навлизането на металните структури последователно губи своето приложение. Днес напълно каменни мостове се срещат рядко, а в това време България е съхранила стотици такива в цялата страна - благосъстояние, което е значимо да се пази и споделя. " Ние сме наследници на стотици непокътнати такива из цялата страна. Още повече тази строителна технология би могла да има своето приложение и в днешно време, споделя арх. Колев.
" Искрено се надяваме капацитетът, който ние виждаме в този тип завещание, да бъде оползотворен и те да бъдат по-добре поддържани и употребявани. С насочването на вниманието на обществото към каменните мостове ние си слагаме задачата те да бъдат по-широко припознати както измежду локалното население, туристите, само че и измежду институциите, виновни за запазване на културното завещание ", изяснява той.
Трима братя вземат решение да строят мост над р. Арда. Пробват три пъти, само че той все пропада. Накрая им се явява дяволът и споделя, че ще им помогне да изградят моста, само че в подмяна желае жертва. " Трябва да зазидате сянката на една от дамите си в моста ", споделя им той. Тримата вземат решение това да бъде тази булка, която пристигна първа на идващия ден да донесе храна. По-големият и междинният по възраст брат предизвестяват дамите си да не идват, само че най-малкият брат остава почтен до дъно и не споделя нищо. На идващия ден идва жена му и той я подлъгва, че си е изтървал халката покрай основите на моста. Докато двама търсят халката, по-големият брат слага камък върху нейната сянка и по този метод я зазижда. В идващите дни дамата се разболява и умира. Говори се, че чакала дете, и по тази причина от време на време в 12 ч. вечерта на моста се чува детски рев. После мостът е построен и е съумял да се резервира до през днешния ден.
Това е една от най-известните митове за Дяволския мост - трансформирал се през последните години в една от забележителностите на Източните Родопи. Той се намира в община Ардино, покрай село Дядовци. До него се стига по скоро ремонтиран път, който крие много сложни сектори. Въпреки че пръска лек есенен дъжд, до моста са паркирани няколко коли и кръжат туристи, някои насядали на новопостроените беседки към реката.
Тайните мостове
Информация за моста обаче липсва. Табелите са постни, а брошури се раздават в музея на община Ардино и човек би трябвало особено да се сети и да вземе. Известно е единствено, че мостът е строен при започване на XVI век, към 1518 - 1520 година, по времето на деветия султан на Османската империя, Селим I Явуз. По това време са строени и мостовете по пътя от Смолян към Ардино, известни като Стоянов и Върбишки мост (виж снимките).
Фотограф: Цветелина Белутова Реклама Фотограф: Цветелина Белутова Дяволският мост е дълъг 60 м. Реклама
" Почти всички каменни мостове в България се загатват като римски мостове, което е безусловно погрешно. Те всички са строени през Средновековието ", отбелязва уредникът на музея в Ардино Танер Чобанов.
И тъкмо поради неналичието на налична информация и растящия интерес на туристите към Дяволския мост започва план, който си слага за цел да събере повече информация и да разпространява дестинациите.
" Нашата концепция е да съберем и споделим добре проучена информация за обектите, която да е от изгода както на експерти, по този начин и на всички, които желаят да знаят повече за историята на Родопите ", разяснява за " Капитал " арх. Иван Колев. Той е част от екипа на съдружие " Мещра " - организация, която има за цел да разпространява остарели, забравени или изчезващи познания и детайли на културното завещание.
Фотограф: Цветелина Белутова
Проектът включва няколко стадия: първо се вършат теренни изследвания на място, изследват се архивни документи, като задачата е да се изготви настояща информация за историческото положение на мостовете в областите Кърджали и Смолян, където се намират над 100 такива. После тази информация се дава на културни институции (като музеи и др.), които могат да я употребяват при бъдещи проекти за консервация или реституция на мостовете. Освен това ще се синтезира в комфортен тип и може да се разпространява.
Малките прозорчета в Дяволския мост евентуално са служели за премерване равнището на р. Арда. Фотограф: Цветелина Белутова Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Отбрана 3 Политика 1 Политика 2 Енергетика 3 Коментари и разбори 1 Енергетика 2 Отбрана 3 Политика Реклама
" Няколко обекта ще бъдат документирани и показани в детайли посредством създаване на 3D модели и виртуални разходки. Отделно сме планували галерия, която ще бъде показана първо в гр. Ардино, а по-късно на разнообразни места в страната ", споделя арх. Колев. Ще бъде основан и уебсайт, където огромна част от информацията да бъде оповестена, като задачата е да се популязирира тематиката. Възможно е да се провеждат и туристически обиколки с гидове по самите мостове.
Финансирането на плана идва по стратегия " Културно завещание " на Националния фонд " Култура " и е на стойност 10 хиляди лева Макар и това да звучи като " дребна стъпка ", е извънредно нужна, с цел да стартира дълго отлаганият развой България да " отвори очите си " за културното завещание и да намерения по какъв начин да го покаже на света. Примерът с мостовете е индикативен - в случай че човек минава по тях, до момента в който пътува, надали ще спре с колата, с цел да ги прегледа - а едвам тогава би могъл да забележи внушителната им конструкция. Но в случай че за тях се приказва като за забележителности и излиза наяве, че зад тях се крият забавни истории като обстоятелството, че са строени при започване на XVI век и са се запазили до през днешния ден, би бил задоволителен освен да разсъни интереса на минувачите, само че и да бъде мотив за проведени визити на туристи.
Така да вземем за пример каменните мостове в Родопите са " носители " на знания за строителството, които са се развивали от праисторията до интервала на индустриалната гражданска война. Тяхната структура, форма и устройство са разследване на доста епохи опити, наблюдения и усъвършенствания. Голяма част от мостовете в района са строени в интервала XV - XVIII век и са последни представители на един вид мостове, който след навлизането на металните структури последователно губи своето приложение. Днес напълно каменни мостове се срещат рядко, а в това време България е съхранила стотици такива в цялата страна - благосъстояние, което е значимо да се пази и споделя. " Ние сме наследници на стотици непокътнати такива из цялата страна. Още повече тази строителна технология би могла да има своето приложение и в днешно време, споделя арх. Колев.
" Искрено се надяваме капацитетът, който ние виждаме в този тип завещание, да бъде оползотворен и те да бъдат по-добре поддържани и употребявани. С насочването на вниманието на обществото към каменните мостове ние си слагаме задачата те да бъдат по-широко припознати както измежду локалното население, туристите, само че и измежду институциите, виновни за запазване на културното завещание ", изяснява той.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ