В някои села също се срещат ценни възрожденски къщи, които

В някои села също се срещат скъпи възрожденски къщи, които се разрушават поради обезлюдяването и неумението на притежателите им да ги поддържат. Но към този момент има една организация, която подхваща интензивности за запазване на нематериалното културно завещание. Коя е тя?

Мисия

Сдружение „ Мещра – Традиционни познания и занаяти “ е организация на експерти, ангажирани с всичко това като персонална задача, за която работят най-вече с непринуден труд. Целта им е документиране, запазване и шерване на познания, които са на изгубване. „ Видяхме, че има потребност от такива начинания и се запалихме. Сега с дребни стъпки вървим към по-голямата смяна. Трябва да съхраним старите строителни технологии, тъй като те са част от нашето културно завещание и са свързани с идентичността на нашия народ “, споделя арх. Ирина Аргирова, ръководител на сдружението. Как стартира всичко това?

Искрата

Идеята за тази самодейност се ражда през 2015 година от група архитекти с афинитет към запазване на културното завещание. Те са поканени в архитектурния резерват на с. Долен в Западните Родопи за присъединяване в първия музикален фестивал, трансформирал се към този момент в традиция. От тях се чака пред гостите на събитието по подобаващ метод да разпространяват архитектурните забележителности на това място. Попадайки там, локалните хора им описват за остарелия език на майсторите строители, наименуван мещренски. Научават, че „ мещра “ значи занаятчия. Там срещат майстори, носители на отмиращи обичаи – Мутьо (Мустафа Къров) да вземем за пример е експерт в реденето на тикли, покривните каменни плочи. Тогава се ражда вдъхновението да създадат връзка сред младите архитекти, инженери, реставратори и тези майстори, които са на изгубване. Искрата е запалена и това слага основите на сдружението. Как се разгаря огънят?

Срещи

В с. Долен взаимно с УАСГ са създали към този момент няколко работилници с майстори. Водили са летни студентски практики, правили са изследвания на архивите и на положението на къщите в резервата. Дърворезбарят Веселин Митев им демонстрира своите умения. Реденето на калдъръм също е било във фокуса на една от работилниците.

С поддръжката на Национален фонд „ Култура “ реализират плана „ Добър ден, Майсторе. Как я построи? “. Странджанските къщи имат характерна дъсчена облицовка. В този формат своя опит споделя Йовно Йовов, владеещ майсторлъка да цепи дъски за такава облицовка. Ако е добре направена, тя може да издържи над 100 години. Познаването на материала, сеченето на дървесината в избран интервал от годината, умеенето по верен метод да цепиш дървото – всичко това е част от тайнството, с помощта на което без спомагателна обработка направеното се съхранява за дълго. Къде другаде стъпват представителите на „ Мещра “?

Старопланинци

Едно от продължаващите образования е в Стара планина. То се организира взаимно с Регионалния етнографския музей навън „ Етър “ и с Камарата на архитектите. Образователната стратегия „ В света на старопланинската архитектура “ съществува към този момент шест години. Всяко лято тя става мотив за среща сред архитекти, студенти, а към този момент и притежатели на остарели къщи. Майстор Стефан Парисов е трето потомство дърводелец, за който дървените сглобки са строително изкуство. Майстор Павел Кунчев също умее да реди каменни плочи и да прави покриви по старопланинска технология. Друго позабравено умеене е изработката на сухата каменна зидария, редена без заварка – занаятчия Христо Тоцев гради здрави зидове. Дипломирал се е като експерт по културно завещание. Основал е Асоциация за суха каменна зидария и е ходил даже в Англия да се усъвършенства. Сега е издирван от хора, които имат обичайни къщи. Готов е да предава познания на всеки, който желае да усвои този поминък. Защо всичко това е значимо?

Незабрава

„ Като архитекти и инженери ние сме се убедили какъв брой е скъпо в образованието да има и практическа част, с цел да може да се докоснем до материалите. Възрожденските къщи са от особена значителност за българската просвета. Затова е нужно обичайните строителни похвати да се предават на идващите генерации, с цел да може тези къщи да се реставрират по верния метод. Същевременно строителството с естествени материали може да се ползва и при нови здания “, твърди арх. Аргирова. Строителните обичаи не трябва да си отидат с техните последни носители. Сдружението намира способи да провежда усвояването на остарели практики, само че е добре това да става и в някои от университетите. В учебните заведения, в които има строителни паралелки, би могло да има часове, в които да се усвояват и такива тънкости. В Брацигово е имало строително учебно заведение, което преди години е било закрито и в този момент се търси метод там да се организират работилници и практики. Стига да се откри финансиране, всичко друго елементарно ще бъде проведено.

Майстори са подготвени да предадат цялото си познание, с цел да остане. Ентусиастите от „ Мещра “ са подготвени да поддържат този огън да не угасне. Готов ли е строителният бизнес да поддържа тези старания?

Каменните мостове

Над 100 са непокътнатите исторически каменни мостове в Родопите. Най-популярен е Дяволският мост. Но „ Мещра “ взаимно с Регионалния исторически музей в Кърджали и с Историческия музей в Ардино вършат изследвания, с цел да покажат на необятната аудитория и други такива уреди. Подготвя се специфичен уебсайт. На него ще бъде разказана историята на всеки от тези каменни мостове. Няколко от тях към този момент са снимани със модерни способи и всеки ще може да си направи виртуална разходка. Всички те ще бъдат картографирани. Готви се фотографска галерия.