В Нравствени писма до Луцилий римският философ и писател Сенека

В " Нравствени писма до Луцилий " римският мъдрец и публицист Сенека отбелязва, че който е на всички места, на никое място не е. Прозрението му е част от упътване към приятеля му, обвързвано с безразборното четене на доста създатели и книги, което би могло да донесе " някаква безпорядъчност и неустойчивост ", както написа философът.

Извън казуса с разпиляното четене, и животът предлага благоприятни условия човек да се озове в безпорядъчност и неустойчивост. Пълно е с житейски образци за хора, които трескаво се впускат в разнообразни инициативи, без да са сигурни какво ще се случи. И дали въобще си е заслужавало.

Или пък вършат едно, само че в действителност желаят да се занимават със напълно друго нещо, тъй като мисълта за него ги изпълва с наслада.

Е, допустимо е по пътя към постигането на това предпочитание да получиш пестник в зъбите, само че какво пък - знаеш къде отиваш и си заслужава! Защото когато не знаеш къде отиваш, постоянно отиваш другаде, както споделя Мечо Пух.

Политическата реалност също предлага изненади - от време на време радостни, доста по-често мъчителни. Никой евентуално не би могъл изрично да каже знаело ли е шоуто на Слави в какво ще се трансформира, излезе ли на политическата сцена? Какво въобще ще се случи?

Не, драгите фенове - и политически, и телевизионни - явно тънат в незнание.

И се питат през стиснати зъби кой заслужава по-голям кютек - Сенека или Мечо Пух.

Защото за фиаското на досегашните зрителски любимци - било на екрана или пък в Народното събрание - всички други са отговорни, само че не и те самите. А Сенека и Пух единствено дават самун за злостни мнения на предателите и затова би трябвало да бъдат низвергнати...

За да се защищити обществото в бъдеще от сходни обстановки като сегашната, би трябвало да се търси изначалната виновност.

И да се реже до корен.

Трябва да се тръгне от престижи като горепосочените и себеподобните им. Да се изличат от лицето на земята препоръките и паметта им. Да се отстранят от учебниците. Така както се случи с някои произведения и завещания на дядо Вазов, четника Христо Ботев, Апостола, Кольо Вапцаров...

За какво ни е завещаната мъдрост, когато имаме вяра че светът стартира от нас и сме си навили на пръста, че знаем всичко и най-много сме наясно със себе си и това, което ще вършим?!

Да живее монологът! Да изпратим разговора в небитието - тази мръсна дума, обозначаваща знание чрез речта.

Консенсус също е мръсна дума. С изключение на случаите, когато всички са съгласни с монолога. Тогава имаме същински консенсус.

Истина е единствено това, което настоявам аз.

Аз съм.

И да забравим дрънканиците на Петър Дънов, че " Аз съм " е Егото, поради което индивидът стои  затворен в неразума, незнанието, несъзнанието, незнанието.

Точка.