Лорънс Фридман: Автократите са склонни към катастрофални решения. Такъв е случаят с Путин
В новоизлязлата книга Command - разбор на споровете след Втората международна война, водещият специалист по стратегически проучвания Лорънс Фридман преглежда известни събития: от кубинската ракетна рецесия през френското проваляне при Диен Биен Фу, войната за Фолклендските острови, нахлуването на Саддам Хюсеин в Кувейт до актуалната война в Украйна. Вестник " Гардиън " разгласява заключенията му за сегашната съветска инвазия на територията на Украйна.
Войната на Русия против Украйна е възпрепятствана от неуспехи, изпитани към този момент от автократични страни по време на спор - съгласно широкообхватно ново проучване на командването по време на война от един от най-известните английски учени в тази област.
" Голямата тематика ", споделя Фридман, който е почетен професор по военни проучвания в Кралския лицей в Лондон, " е, че автокрациите са доста неприятни в това. Повечето пагубни решения идват от автократичното им взимане. Това сигурно е казусът с Владимир Путин, само че също и със Саддам Хюсеин и даже аржентинския боен деспот Леополдо Галтиери по време на Фолклендската война. "
Но той прибавя: " Не че демокрациите постоянно вземат по-добри решения. "
Реклама
Както се пробва да покаже книгата на Фридман, в основни взаимоотношения сред военни и политически водачи - които даже при най-хубавите условия могат да се характеризират напрегнато и персонални спорове, неналичието на открита и постоянно сериозна противоположна връзка е тази, която води до взимане на неприятни решения.
" Автокрациите нямат механизъм за противоположна връзка и се вкопчват в себе си, вярвайки, че преимуществото им е смелото и уверено взимане на решения. Въпреки че при избрани условия можете да понесете последствията от много неприятни решения, тъй като имате числено предимство, когато е доста мъчно, едно неприятно решение или малко неприятен шанс може да ви извади от строя. "
И до момента в който съветските военни интервенции в продължение на повече от век постоянно са разчитали на превъзходството в жива мощ (и с неуважение към загубите), в тази ситуация с Украйна Русия, наподобява, се въздържа по вътрешнополитически съображения да вкара обща готовност. Това лимитира мащаба на силите, които може да разположи.
Един въпрос, който интригува Фридман, както и други анализатори, е за какво Путин се впусна неопитен в подобен рисков хазарт в Украйна.
Реклама
" Военната жива мощ беше много добра карта за Путин до момента. Той я употребява дейно в Чечения, Крим, Грузия и Сирия. Макар и по много стеснен метод, я употребява и в Донбас в Украйна през 2014 година, където тези, които вършеха мръсната му работа, желаеха от него да предприеме още по-агресивен метод. "
Но неговият метод в сегашния спор явно е бил плод на илюзия. Трябва да предположите, че той не е бил наясно с хазарта в тази история. " Той откровено вярваше, че Украйна ще се разпадне много бързо и е мъчно да се разбере за какво. Дори тези (чуждестранни) анализатори, които смятаха, че армията на Украйна може да не се оправи добре, не мислеха, че украинският народ ще се съобщи. Но той го вярваше.
Той в действителност го видя като специфична военна интервенция (терминът, който Кремъл поредно употребява, а не " война " ), която ще продължи няколко дни. И откакто този проект се провали, стартира объркването. "
Ключов неуспех съгласно Фрийдман е, че до момента в който съветското разузнаване беше необятно инфилтрирано в Украйна - както даже Киев призна, най-важните фигури към Путин или не разбираха Украйна, или действаха като ехтене стая за него. " Изглежда, че не са се съветвали с специалисти по Украйна в Русия. Изглежда, че Путин беседва единствено с сътрудниците си от ФСБ (Федералната работа за сигурност) и ГРУ (военното разузнаване), които споделят неговите предубеждения. И злокобната тирада, която той произнесе на 21 февруари (три дни преди Русия да нахлуе), към момента е толкоз добър ориентир, колкото всичко друго за това, което мисли. На него му е доста мъчно да одобри Украйна и нейния президент Володимир Зеленски съществено и смяташе, че Зеленски ще подписа договорка ".
Войната на Русия против Украйна е възпрепятствана от неуспехи, изпитани към този момент от автократични страни по време на спор - съгласно широкообхватно ново проучване на командването по време на война от един от най-известните английски учени в тази област.
" Голямата тематика ", споделя Фридман, който е почетен професор по военни проучвания в Кралския лицей в Лондон, " е, че автокрациите са доста неприятни в това. Повечето пагубни решения идват от автократичното им взимане. Това сигурно е казусът с Владимир Путин, само че също и със Саддам Хюсеин и даже аржентинския боен деспот Леополдо Галтиери по време на Фолклендската война. "
Но той прибавя: " Не че демокрациите постоянно вземат по-добри решения. "
Реклама
Както се пробва да покаже книгата на Фридман, в основни взаимоотношения сред военни и политически водачи - които даже при най-хубавите условия могат да се характеризират напрегнато и персонални спорове, неналичието на открита и постоянно сериозна противоположна връзка е тази, която води до взимане на неприятни решения.
" Автокрациите нямат механизъм за противоположна връзка и се вкопчват в себе си, вярвайки, че преимуществото им е смелото и уверено взимане на решения. Въпреки че при избрани условия можете да понесете последствията от много неприятни решения, тъй като имате числено предимство, когато е доста мъчно, едно неприятно решение или малко неприятен шанс може да ви извади от строя. "
И до момента в който съветските военни интервенции в продължение на повече от век постоянно са разчитали на превъзходството в жива мощ (и с неуважение към загубите), в тази ситуация с Украйна Русия, наподобява, се въздържа по вътрешнополитически съображения да вкара обща готовност. Това лимитира мащаба на силите, които може да разположи.
Един въпрос, който интригува Фридман, както и други анализатори, е за какво Путин се впусна неопитен в подобен рисков хазарт в Украйна.
Реклама
" Военната жива мощ беше много добра карта за Путин до момента. Той я употребява дейно в Чечения, Крим, Грузия и Сирия. Макар и по много стеснен метод, я употребява и в Донбас в Украйна през 2014 година, където тези, които вършеха мръсната му работа, желаеха от него да предприеме още по-агресивен метод. "
Но неговият метод в сегашния спор явно е бил плод на илюзия. Трябва да предположите, че той не е бил наясно с хазарта в тази история. " Той откровено вярваше, че Украйна ще се разпадне много бързо и е мъчно да се разбере за какво. Дори тези (чуждестранни) анализатори, които смятаха, че армията на Украйна може да не се оправи добре, не мислеха, че украинският народ ще се съобщи. Но той го вярваше.
Той в действителност го видя като специфична военна интервенция (терминът, който Кремъл поредно употребява, а не " война " ), която ще продължи няколко дни. И откакто този проект се провали, стартира объркването. "
Ключов неуспех съгласно Фрийдман е, че до момента в който съветското разузнаване беше необятно инфилтрирано в Украйна - както даже Киев призна, най-важните фигури към Путин или не разбираха Украйна, или действаха като ехтене стая за него. " Изглежда, че не са се съветвали с специалисти по Украйна в Русия. Изглежда, че Путин беседва единствено с сътрудниците си от ФСБ (Федералната работа за сигурност) и ГРУ (военното разузнаване), които споделят неговите предубеждения. И злокобната тирада, която той произнесе на 21 февруари (три дни преди Русия да нахлуе), към момента е толкоз добър ориентир, колкото всичко друго за това, което мисли. На него му е доста мъчно да одобри Украйна и нейния президент Володимир Зеленски съществено и смяташе, че Зеленски ще подписа договорка ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ