В нощта срещу Еньовден, който се отбелязва на 24 юни,

В нощта против Еньовден, който се отбелязва на 24 юни, звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, придавайки им магическа целебна мощ, гласи поверието. А, за да сте здрави през цялата година, преди изгрев слънце на Еньовден, би трябвало да се измиете с течаща вода или да се отъркаляте в росата.

Еньовден – денят на лятното слънцестоене, е един от най-важните летни празници в националния календар. С него са свързани доста вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Чества се и като празник на билкарите. Православната черква пък отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител, именуван още Предтеча. Християнският свят се отдава на езически ритуали – къпане, прескачане на огън, танци, гадаене, бране на билки и вълшебства за изобилие, пише edna.bg.

Според публикуваното вярване, в среднощ против Еньовден небето се отваря – стават чудеса, само че и черни вълшебства. Сънищата са оракулски. От мястото, където има заровено благосъстояние, излиза наследник пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите талази на морето. Лечебните треви се “откупуват " от самодивите със специфичен ритуал. Жените подреждат в кръг кошниците с набраните вълшебен растения и играят към тях “сключено хоро " в цялостно безмълвие. 

Вярва се, че преди да “тръгне към зима ", слънцето се окъпва в изворите и реките и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа мощ.

Затова през тази нощ водата в реките и кладенците е лечебна и магическа. След като се изкъпе във водите, слънцето поема своя противоположен път към зимата. Народът има вяра, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти " и “играе ". И който види това, ще бъде здрав през цялата година. Точно по изгрев трябва да се обърнете с лице към слънцето и през рамо да наблюдавате сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина – ще боледува.

В крайморските региони настояват, че морето “спира да се движи ".

Най-събираните билки на Еньовден са еньовче, комуника, иглика, маточина. 

От билките се вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец, които през годината се употребяват за лечение. Някъде китките са толкоз, колкото са хората в фамилията. Наричат се на тях и се оставят на открито през нощта. На сутринта се гадае за здравето на този, на който е наречена китката. После венците се окачват из къщата. С тях кадят болните или ги окъпват с вода, в която са топили китките.

С тревите и цветята, набрани на празника, се свива и огромен еньовски венец, през който всички се провират за здраве. Той също се резервира и се употребява против заболяванията.