Градската десница търси своето ново начало
В неделя, на партийния конгрес на " Да, България " (ДаБГ), се чуха много съответни оценки за положението на десницата в България, в частност на организацията. Много делегати в детайли обрисуваха проблемите, довели партията до стабилно криво-ляво равнище и, освен това, относително ясно демонстрираха пътя за излизане от политическия тупик. Това е просто прелестно. В същото време същите хора дадоха да се разбере, че останалите им партийни силици не са чак толкоз огромни, че да върнат уверено обичайна българска десница на пътя на успеха. Конференцията бе пропита с мисълта - знаем, че сме зле, би трябвало да създадем нещо, само че пък и целият свят не е цъфнал и вързал...
Всичко това значи, че предстоят месеци, в които новото управление на ДаБГ - тази демократична диархия -
ще би трябвало да се нарежда бързо -
дали уверено ще реформира партията или ще продължи досегашната обстановка, в която шепа трудоустроени политици живуркат комфортно за сметка на сериозните резултати, които би могла в действителност да има главната дясна партия на България.
На конференцията се чу, че ДаБГ би трябвало " да изиска властта " (Христо Иванов) и партията би трябвало " да модернизира страната " (Божидар Божанов). Подобни поръчки са най-грешното нещо, което партиен строител може да заявява в интервал, в който ясно осъзнава, че му следва тежка смяна вътре в организацията - тази партия не е наясно с идейните си основи, няма съвсем никаква съдружна просвета, няма даже естествена конструкция и главно се схваща като картонена съпротива. След години битие ДаБГ узря за мисълта, че належащо изработването на дясна демократична теория за всички браншове и политики и превръщане към междинната класа с " нова оферта ". Т.е. налице е класическата алтернатива на партиеца - желае властта, само че занапред ще мисли какво да предложи на електората.
Всичко това не е неприятно -
дори е прелестно, че някой мисли
Хубаво е, че ДаБГ най-сетне се нарежда в дясноцентристкото политическо пространство. След години на демократични залитания (в среда, в която няма сериозен демократичен електорат - по Христо Иванов), ДаБГ се насочва уверено към Европейската национална партия, където й е мястото. Дано да е по този начин.
Също хубаво е, че в партията стигнаха до концепцията, че е належащо " да работим с организации, които имат друг политически профил " (пак Христо Иванов). Досега ДаБГ бе самодостатъчна, изолационистка партия - тя бе екзистенциална организация, за която всички други са пъкъл. Сега ситуацията на думи се трансформира - влага се в концепцията за необятни единодушия, наясно са, че болшинство може да се образува единствено в разговор с Другите. Наистина е добре, тъй като в днешните времена претенциите за политическа уникалност са въодушевено безумие.
ДаБГ заприказва за обединяване на десницата,
по този начин както Българска социалистическа партия мина на режим обединяване вляво. Разбира се, това е ок - никое пространство не е прокопсало раздробено. ДаБГ в този момент намерено приказва за по-тясно съдействие с ДСБ, включително за обединяване на двете обединения на конфедеративен принцип. Нещо повече, усеща се смяна в отношението към " Синя България ", КОД... " Ако продължим да се разделяме по този метод, ГЕРБ сигурно ще се върне на бял кон ", споделя Ивайло Мирчев. Така е... Просто опитът демонстрира, че вождовете мъчно се отхвърлят от мижавите си феоди...
" Трябва да излезем от протестно-корективния режим " - се чу оня ден на конференцията. Мъдро..., само че не съм сигурен, че в партията схващат какво значи това. Градската десница от дълго време се трансформира във военно крило на демократичната народна власт и в този момент е малко мъчно да се разбере по какъв начин би трябвало да внимава и с демократичния си уклон, и с протестърството си. Въобще не е проблем, че ДаБГ може да минава бързо в протестърски режим, проблем е, че не може да излезе от него. ДаБГ съществува в установяване на тематики и граници, с които да детерминира наличието си, само че не помни, че това напълно не е задоволително за сериозна политическа партия. Това, че на знамето написа " Съдебна промяна ", а на граничната вадичка е изковано името на Пеевски, напълно не стига и тъкмо от този режим - от този заден вход в подсъзнанието на електората, би трябвало да се излезе. Иначе е ясно - да събереш хора на площада е мощ - единствената мощ, от която Бойко Борисов, примерно, схваща. Още по-ясно е, че " би трябвало да надраснем културата на това, че ние сме една протестна общественост, която прочувствено и сезонно се активизира, стопира нещо, след това се изпокара и се разотива ".
ДаБГ се пробва да разбере страната, в която живее.
И това е хубаво. За страдание, не е несъмнено, че партията е наясно със света, в който живее. Например, Христо Иванов приема, че се случват 2 неща - " разпад на демократичния интернационален ред подобен, какъвто го познаваме ", и " огромната софтуерна смяна ". Така е. Ненадейно обаче стига до извода, че " в тази обстановка на неустановеност България би трябвало сама да бъде поръчител за своята сигурност ". Пази боже, България да бъде сама поръчител на своята сигурност...
Градската десница изрази ясна подготвеност да излезе от безвремието, в което обитава от дълги години. Години, в които нехайно оферираше ерозирали хрумвания на обезверен електорат. Това, че градската десница търси своето ново начало, е и оценка за свършеното и заричане за бъдещето. Сега в действителност е време за деяние.
Всичко това значи, че предстоят месеци, в които новото управление на ДаБГ - тази демократична диархия -
ще би трябвало да се нарежда бързо -
дали уверено ще реформира партията или ще продължи досегашната обстановка, в която шепа трудоустроени политици живуркат комфортно за сметка на сериозните резултати, които би могла в действителност да има главната дясна партия на България.
На конференцията се чу, че ДаБГ би трябвало " да изиска властта " (Христо Иванов) и партията би трябвало " да модернизира страната " (Божидар Божанов). Подобни поръчки са най-грешното нещо, което партиен строител може да заявява в интервал, в който ясно осъзнава, че му следва тежка смяна вътре в организацията - тази партия не е наясно с идейните си основи, няма съвсем никаква съдружна просвета, няма даже естествена конструкция и главно се схваща като картонена съпротива. След години битие ДаБГ узря за мисълта, че належащо изработването на дясна демократична теория за всички браншове и политики и превръщане към междинната класа с " нова оферта ". Т.е. налице е класическата алтернатива на партиеца - желае властта, само че занапред ще мисли какво да предложи на електората.
Всичко това не е неприятно -
дори е прелестно, че някой мисли
Хубаво е, че ДаБГ най-сетне се нарежда в дясноцентристкото политическо пространство. След години на демократични залитания (в среда, в която няма сериозен демократичен електорат - по Христо Иванов), ДаБГ се насочва уверено към Европейската национална партия, където й е мястото. Дано да е по този начин.
Също хубаво е, че в партията стигнаха до концепцията, че е належащо " да работим с организации, които имат друг политически профил " (пак Христо Иванов). Досега ДаБГ бе самодостатъчна, изолационистка партия - тя бе екзистенциална организация, за която всички други са пъкъл. Сега ситуацията на думи се трансформира - влага се в концепцията за необятни единодушия, наясно са, че болшинство може да се образува единствено в разговор с Другите. Наистина е добре, тъй като в днешните времена претенциите за политическа уникалност са въодушевено безумие.
ДаБГ заприказва за обединяване на десницата,
по този начин както Българска социалистическа партия мина на режим обединяване вляво. Разбира се, това е ок - никое пространство не е прокопсало раздробено. ДаБГ в този момент намерено приказва за по-тясно съдействие с ДСБ, включително за обединяване на двете обединения на конфедеративен принцип. Нещо повече, усеща се смяна в отношението към " Синя България ", КОД... " Ако продължим да се разделяме по този метод, ГЕРБ сигурно ще се върне на бял кон ", споделя Ивайло Мирчев. Така е... Просто опитът демонстрира, че вождовете мъчно се отхвърлят от мижавите си феоди...
" Трябва да излезем от протестно-корективния режим " - се чу оня ден на конференцията. Мъдро..., само че не съм сигурен, че в партията схващат какво значи това. Градската десница от дълго време се трансформира във военно крило на демократичната народна власт и в този момент е малко мъчно да се разбере по какъв начин би трябвало да внимава и с демократичния си уклон, и с протестърството си. Въобще не е проблем, че ДаБГ може да минава бързо в протестърски режим, проблем е, че не може да излезе от него. ДаБГ съществува в установяване на тематики и граници, с които да детерминира наличието си, само че не помни, че това напълно не е задоволително за сериозна политическа партия. Това, че на знамето написа " Съдебна промяна ", а на граничната вадичка е изковано името на Пеевски, напълно не стига и тъкмо от този режим - от този заден вход в подсъзнанието на електората, би трябвало да се излезе. Иначе е ясно - да събереш хора на площада е мощ - единствената мощ, от която Бойко Борисов, примерно, схваща. Още по-ясно е, че " би трябвало да надраснем културата на това, че ние сме една протестна общественост, която прочувствено и сезонно се активизира, стопира нещо, след това се изпокара и се разотива ".
ДаБГ се пробва да разбере страната, в която живее.
И това е хубаво. За страдание, не е несъмнено, че партията е наясно със света, в който живее. Например, Христо Иванов приема, че се случват 2 неща - " разпад на демократичния интернационален ред подобен, какъвто го познаваме ", и " огромната софтуерна смяна ". Така е. Ненадейно обаче стига до извода, че " в тази обстановка на неустановеност България би трябвало сама да бъде поръчител за своята сигурност ". Пази боже, България да бъде сама поръчител на своята сигурност...
Градската десница изрази ясна подготвеност да излезе от безвремието, в което обитава от дълги години. Години, в които нехайно оферираше ерозирали хрумвания на обезверен електорат. Това, че градската десница търси своето ново начало, е и оценка за свършеното и заричане за бъдещето. Сега в действителност е време за деяние.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ