Коледни пости - Ден 11: Първо поражение. Гордостта поразява душата и тялото.
В неделя ме бе обзело безумно ентусиазъм за кулинарстване. Разочарована бях от постния кекс, който сама си изядох безславно ( отговорна бе май авансово сварената тиква и кексът стана глетлив ). И взех решение, че би трябвало да се показва на равнище. А и нали щяхме да измолим Св. Екатерина да е богатства с Бояна, която към момента е изложена на варицела в яслата. Знам, че е хубаво да се изкара, когато е малко детето, само че в никакъв случай не пречи да се подсладим и да я изкара допустимо най- леко.
И Св. Екатерина би трябвало да е доста милостива, тъй като стана питка за знамение и приказ. Обещавам си идващия път да поработя върху дизайна и повечко, като знам какви шедьоври могат се вършат.
Имахме салата от цвекло, червен лук, моркови и марулка, посипана с ленено семе и сусам, полята със лимонен сок и зехтин. Признавам че една дребна ракийка я придружи за здраве. Знам, че постенето не върви с алкохол. Но знам също, че всичко е въпрос на мярка и схващане. Една ракийка, в случай че е изпита с наслада и за наздраве, не би навредила на постите. Проблем е злоупотребата, прекаляването с каквото и да е.
Което не беше неприятно да запомня и за по- късно.
Направих и по този начин обичаните домашни кюфтенца за останалите с постна гарнитура за мен. Имахме и тази чудна питка с медец. Човек, колкото и да е утолен, замирише ли му на топъл самун – завчас не помни всичко. Така стана и с нас – половината питка беше унищожена за нула време дружно с една чиния мед. Малките най- мощно се показаха, само че и аз наедно с тях. Увлечена от кулинарния триумф, от миризмата на топъл самун и гордостта от признанието в очите на децата, напряко преядох. Брутално и извънредно.
После топлият самун ми аргументи издут корем, конвулсии и тежест. Чувствах се извънредно. Цялата лекост, която изпитвах дотук се срина за един час. И защо – за една пуста алчност! Това е напълно срещу смисъла на поста, това е всичко, на което той противостои. Просто не мога да ви опиша какъв брой зле ми беше физически и душевно. Имах възприятието, че съм предала нещо...
“Много неприятно откъдето и да го погледнеш – егото победи, гордостта надви над скромността на поста. ”
Което, естествено, мазета и във физическо страдалчество. Какво да изяснявам след това за смисълът на поста, откакто аз по този начин жестоко го поругах, въпреки и с постна храна? Ракийката ми в този момент ми се коства толкоз безобидна на фона на голямото количество самун, който излапах...
Разбрах също по този начин, че егото и гордостта, суетата и тщеславието – с тях би трябвало да се преборим през поста, а и освен. Колко е елементарно да се подхлъзнем, какъв брой лъжливи са те. В коварството си одобряват примамливи форми – благодарността на децата от вкусния самун, самият той – лъснал, изпечен, дъхав....Фуках се в обществената мрежа и получих и там самопризнание, отново суетност. Не скърбя, че изпекох такава вкусна питка, скърбя, че я възприех с толкоз горделивост и алчност.
И по този начин, имам възприятието, че не съм и на крачка напред отпреди 10 дни...Огорчена съм сама от себе си и през днешния ден съм съвсем единствено на вода и за обяд доправям салатката от през вчерашния ден. Знам, че крайностите също не са удачни, само че от през днешния ден ще съм доста по- смирена. Днес няма да сготвям нищо за персонално наказване – ще хапвам ядки и плодове. И ще се разкайвам.
Ако желаете да наблюдавате дружно с мен Коледните ми пости ден по ден,
И Св. Екатерина би трябвало да е доста милостива, тъй като стана питка за знамение и приказ. Обещавам си идващия път да поработя върху дизайна и повечко, като знам какви шедьоври могат се вършат.
Имахме салата от цвекло, червен лук, моркови и марулка, посипана с ленено семе и сусам, полята със лимонен сок и зехтин. Признавам че една дребна ракийка я придружи за здраве. Знам, че постенето не върви с алкохол. Но знам също, че всичко е въпрос на мярка и схващане. Една ракийка, в случай че е изпита с наслада и за наздраве, не би навредила на постите. Проблем е злоупотребата, прекаляването с каквото и да е. Което не беше неприятно да запомня и за по- късно.
Направих и по този начин обичаните домашни кюфтенца за останалите с постна гарнитура за мен. Имахме и тази чудна питка с медец. Човек, колкото и да е утолен, замирише ли му на топъл самун – завчас не помни всичко. Така стана и с нас – половината питка беше унищожена за нула време дружно с една чиния мед. Малките най- мощно се показаха, само че и аз наедно с тях. Увлечена от кулинарния триумф, от миризмата на топъл самун и гордостта от признанието в очите на децата, напряко преядох. Брутално и извънредно.
После топлият самун ми аргументи издут корем, конвулсии и тежест. Чувствах се извънредно. Цялата лекост, която изпитвах дотук се срина за един час. И защо – за една пуста алчност! Това е напълно срещу смисъла на поста, това е всичко, на което той противостои. Просто не мога да ви опиша какъв брой зле ми беше физически и душевно. Имах възприятието, че съм предала нещо...
“Много неприятно откъдето и да го погледнеш – егото победи, гордостта надви над скромността на поста. ”
Което, естествено, мазета и във физическо страдалчество. Какво да изяснявам след това за смисълът на поста, откакто аз по този начин жестоко го поругах, въпреки и с постна храна? Ракийката ми в този момент ми се коства толкоз безобидна на фона на голямото количество самун, който излапах...
Разбрах също по този начин, че егото и гордостта, суетата и тщеславието – с тях би трябвало да се преборим през поста, а и освен. Колко е елементарно да се подхлъзнем, какъв брой лъжливи са те. В коварството си одобряват примамливи форми – благодарността на децата от вкусния самун, самият той – лъснал, изпечен, дъхав....Фуках се в обществената мрежа и получих и там самопризнание, отново суетност. Не скърбя, че изпекох такава вкусна питка, скърбя, че я възприех с толкоз горделивост и алчност.
И по този начин, имам възприятието, че не съм и на крачка напред отпреди 10 дни...Огорчена съм сама от себе си и през днешния ден съм съвсем единствено на вода и за обяд доправям салатката от през вчерашния ден. Знам, че крайностите също не са удачни, само че от през днешния ден ще съм доста по- смирена. Днес няма да сготвям нищо за персонално наказване – ще хапвам ядки и плодове. И ще се разкайвам.
Ако желаете да наблюдавате дружно с мен Коледните ми пости ден по ден,
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ