ББР и Регионалният музей ни връщат към шедьоврите на първия архитект на модерна София
В навечерието на празника на столицата Българската банка за развиване (ББР) и Регионалният исторически музей показаха изложбата "Архитект Адолф Вацлав Колар - първият градски проектант на София - 140 години ". Eкспозицията може да бъде прегледана сред 14 септември и 3 октомври, като за първи път ще бъде изложен експонат от царската чакалня на проектираната от Колар Софийска гара, реставриран с поддръжката на ББР. Банката е притежател постройката на реконструирания хотел „ България “, издигнат от Колар в интервала 1880-85 година Адолф или както е по-познат измежду българите - Антонин, основава част от най-забележителните паметници и здания в историята на столицата - Военният клуб, градската градина, паметникът на Васил Левски, остарялата Централна гара и сгрдата на хотел "Балкан ".
На откриването на изложбата изпълнителният шеф на банката Николай Димитров прикани българското общество да основава стойност, само че и да съхранява цената, предаден от предците ни.
„ Творчеството на първия градски проектант символизира един културен и градски туризъм. То е знак на една корпоративна и обществена отговорност. С идването на проектант Колар в София през 1878 година е сложено началото на модерното градско обмисляне, изясни Димитров.
Заместник-кметът по културни въпроси в Столична община Тодор Чобанов дефинира проектант Колар като един от строителите на София такава, каквато я познаваме. Забележително е това, че София е общоевропейски план и тук са творили едни от най-известните архитекти в края на 19 век. Той благодари за поддръжката на Българската банка за развиване (ББР), тъй като изложбата е добър образец за старините на София такива, каквито са били в миналото.
"Пример, който би трябвало да бъде следван. Това не е елементарно, не е бързо, не е на ниска цена, само че делото му въодушевява, то е резултат на учредителен дух ", сподели Чобанов.
Директорът на столичния Регионален исторически музей доцент Венета Ханджийска изясни, че съхраняването на културно-историческото завещание на страната ни през вековете и отсега нататък е задача, която ще продължи.
Кой е арх. Колар?
Антонин Колар (Адолф Вацлав Колар) е чешки проектант, интензивно работил в България след Освобождението. Той е първият основен проектант на новата столица София (от май 1878 г.). Роден е през 1841 година в Башнице, Чехия.
Назначен на 4 май 1878 година за „ Главен архитектор “ на бъдещата българска столица, 37-годишният Колар посвещава целия си труд и гений, с цел да трансформира завареното ориенталско населено място с към 11 000 поданици, 3100 къщи и 20-тина джамии в съвременен европейски град. „ Криви улици сред ниски къщи от дърво и глина, ориенталски дюкянчета, страшна тиня, големи гьолища... “ - по този начин разказва града роденият във Виена Константин Иречек, който идва тук през зимата на 1879 година, а по-късно обобщава в дневника си: „ София е българската Венеция, единствено че потънала в тиня “.
Автор e на първия градоустройствен проект на столицата, прочут като „ Батенбергов “. За 8 месеца той съумява да направи първата огромна крачка за качествено нов вид градоустройство с нов европейски облик - снима съществуващото състояние, изготвя проект на града, подхваща на дело реконструкцията на централната му част и стартира детайлно обмисляне на регулацията по квартали.
Приносът на Колар е забележителен с изключение на в градоустройството, и в построяването на редица нови здания в столицата. Той управлява преустройството на Конака в Княжески замък, проектира и преустройва съществуващата пред конака градина в Градска градина. Строи артилерийските казарми, проектира паметника на Васил Левски (построен доста по-късно). Проектира и строи Гранд хотел “България”, Министерство на войната, Министерство на защитата, Военното учебно заведение (преустроено във Военна академия “Г. С. Раковски”), Военния клуб (завършен Н. Лазаров и Ф. Грюнангер), в колектив с Вацлав Прошек проектира и строи Централна гара – София (разрушена през 1974г.).
Последните три години от живота си работи към частна компания, без да се пенсионира. Умира на 30 декември 1900 година в София на 59-годишна възраст.
На откриването на изложбата изпълнителният шеф на банката Николай Димитров прикани българското общество да основава стойност, само че и да съхранява цената, предаден от предците ни.
„ Творчеството на първия градски проектант символизира един културен и градски туризъм. То е знак на една корпоративна и обществена отговорност. С идването на проектант Колар в София през 1878 година е сложено началото на модерното градско обмисляне, изясни Димитров.
Заместник-кметът по културни въпроси в Столична община Тодор Чобанов дефинира проектант Колар като един от строителите на София такава, каквато я познаваме. Забележително е това, че София е общоевропейски план и тук са творили едни от най-известните архитекти в края на 19 век. Той благодари за поддръжката на Българската банка за развиване (ББР), тъй като изложбата е добър образец за старините на София такива, каквито са били в миналото.
"Пример, който би трябвало да бъде следван. Това не е елементарно, не е бързо, не е на ниска цена, само че делото му въодушевява, то е резултат на учредителен дух ", сподели Чобанов.
Директорът на столичния Регионален исторически музей доцент Венета Ханджийска изясни, че съхраняването на културно-историческото завещание на страната ни през вековете и отсега нататък е задача, която ще продължи.
Кой е арх. Колар?
Антонин Колар (Адолф Вацлав Колар) е чешки проектант, интензивно работил в България след Освобождението. Той е първият основен проектант на новата столица София (от май 1878 г.). Роден е през 1841 година в Башнице, Чехия.
Назначен на 4 май 1878 година за „ Главен архитектор “ на бъдещата българска столица, 37-годишният Колар посвещава целия си труд и гений, с цел да трансформира завареното ориенталско населено място с към 11 000 поданици, 3100 къщи и 20-тина джамии в съвременен европейски град. „ Криви улици сред ниски къщи от дърво и глина, ориенталски дюкянчета, страшна тиня, големи гьолища... “ - по този начин разказва града роденият във Виена Константин Иречек, който идва тук през зимата на 1879 година, а по-късно обобщава в дневника си: „ София е българската Венеция, единствено че потънала в тиня “.
Автор e на първия градоустройствен проект на столицата, прочут като „ Батенбергов “. За 8 месеца той съумява да направи първата огромна крачка за качествено нов вид градоустройство с нов европейски облик - снима съществуващото състояние, изготвя проект на града, подхваща на дело реконструкцията на централната му част и стартира детайлно обмисляне на регулацията по квартали.
Приносът на Колар е забележителен с изключение на в градоустройството, и в построяването на редица нови здания в столицата. Той управлява преустройството на Конака в Княжески замък, проектира и преустройва съществуващата пред конака градина в Градска градина. Строи артилерийските казарми, проектира паметника на Васил Левски (построен доста по-късно). Проектира и строи Гранд хотел “България”, Министерство на войната, Министерство на защитата, Военното учебно заведение (преустроено във Военна академия “Г. С. Раковски”), Военния клуб (завършен Н. Лазаров и Ф. Грюнангер), в колектив с Вацлав Прошек проектира и строи Централна гара – София (разрушена през 1974г.).
Последните три години от живота си работи към частна компания, без да се пенсионира. Умира на 30 декември 1900 година в София на 59-годишна възраст.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ