Младежи от ВМРО изрисуваха трибагреника в градинката на „Майчин дом“
В навечерието на 146-ата годишнина от Априлското въстание членове на младежката организация на Вътрешна македонска революционна организация в София изрисуваха националния байрак в градинката на „ Майчин дом “.
Естрадата в градинката беше грозна и надраскана, а община „ Сердика “ я е занемарила към този момент повече от десетилетие.
Докато едни „ възрожденци “ веят съветски флагове, а други ги отвръщат с украински – ние пък продължаваме да тачим българския трикольор. Акцията ни не стопира до тук и ще я довършим за 24 май. Нека в навечерието на Априлската епопея да си спомним за битката на нашите предшественици дали живота си за освобождението на България от турско иго. България над всичко!
Така младежите разясниха акцията си.
Повече за Априлското въстание
На 20 април 1876 година в Копривщица избухва Априлското въстание, с помощта на което на картата на Европа се появи България. Решението за експлоадирането на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, българските земи са разграничени на 5 революционни окръга – първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.
Подготовката е единствено няколко месеца, с което се изяснява и неговия крах на бойното поле. Фактически, въстанието най-масово избухва в първи Търновски окръг, където деятел е бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов и в четвърти Пловдивски с деятел Панайот Волов и асистент Георги Бенковски.
То избухва прибързано на 20 април. При опит да бъде хванат Тодор Каблешков жителите на Копривщица се подвигат на оръжие и убиват локалния мюдюрин. Каблешков написва своето прословуто „ Кърваво писмо “, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище. Той афишира началото на въстанието, останалото е история.
Въпреки разгрома и жестокостите, осъществени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.
На страната на българската идея застава обществеността в считаните за непримирими съперници – двете най-могъщи империи по това време – Русия и Англия. Няма огромен британски град, в който по това време да няма протест или заседание в поддръжка на българите. Сходна е и обстановката в Русия, където и консерватори, и либерали са единни в отбрана на поробените.
Така Априлското въстание от един боен неуспех се трансформира в успех и причина за Освобождаването на България две години по-късно.
Естрадата в градинката беше грозна и надраскана, а община „ Сердика “ я е занемарила към този момент повече от десетилетие.
Докато едни „ възрожденци “ веят съветски флагове, а други ги отвръщат с украински – ние пък продължаваме да тачим българския трикольор. Акцията ни не стопира до тук и ще я довършим за 24 май. Нека в навечерието на Априлската епопея да си спомним за битката на нашите предшественици дали живота си за освобождението на България от турско иго. България над всичко!
Така младежите разясниха акцията си.
Повече за Априлското въстание
На 20 април 1876 година в Копривщица избухва Априлското въстание, с помощта на което на картата на Европа се появи България. Решението за експлоадирането на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, българските земи са разграничени на 5 революционни окръга – първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.
Подготовката е единствено няколко месеца, с което се изяснява и неговия крах на бойното поле. Фактически, въстанието най-масово избухва в първи Търновски окръг, където деятел е бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов и в четвърти Пловдивски с деятел Панайот Волов и асистент Георги Бенковски.
То избухва прибързано на 20 април. При опит да бъде хванат Тодор Каблешков жителите на Копривщица се подвигат на оръжие и убиват локалния мюдюрин. Каблешков написва своето прословуто „ Кърваво писмо “, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище. Той афишира началото на въстанието, останалото е история.
Въпреки разгрома и жестокостите, осъществени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.
На страната на българската идея застава обществеността в считаните за непримирими съперници – двете най-могъщи империи по това време – Русия и Англия. Няма огромен британски град, в който по това време да няма протест или заседание в поддръжка на българите. Сходна е и обстановката в Русия, където и консерватори, и либерали са единни в отбрана на поробените.
Така Априлското въстание от един боен неуспех се трансформира в успех и причина за Освобождаването на България две години по-късно.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ