В навечерието на 1 април – отново за смеха, хумора

В навечерието на 1 април – още веднъж за смеха, хумора и смешното. Смехът от през вчерашния ден и смехът от през днешния ден – по какъв начин се смеехме преди и на какво се смеем в този момент, по какъв начин се промени хуморът?

Темата разяснява в “Нашият ден “ Весел Цанков , хуморист, публицист и виновен редактор на редакция “Хумор и ирония “ в БНР.

Смехът през вчерашния ден

“Наблюдавам от пъклен доста години смеха в България. Още бях напълно малко дете, по радиото слушахме у дома “Зигзаг “, “Чакани посетители “, “Златният кос “, всички тези именити излъчвания на редакция “Хумор и ирония “. Много смях има в България. Въпреки промяната на другите политически режими, стопански, здравни рецесии   хората постоянно са се смели и са намирали смешното дори и в най-тъжните неща . Даже и когато имаше купонна система, имаше вицове за купоните и при най-големите митинги имаше вицове за тях. Успяваме да откриваме смешното във всичко и мисля, че това е добре. Това демонстрира едно публично здраве.

Това, което вършим ние, е това, което прави стратегия “Христо Ботев “ и Националното радио, това, което съхранява. Защото, в случай че всички тези процеси – културата, образованието, познанието, най-общо взето, бъдат оставени само на пазара и на тяхното саморазвитие, високите мостри ще изчезнат. Това, което назоваваме класика, ще изчезне. Точно това е задачата на нашата стратегия и на страната – да запази българската и международната класика и да може да я предлага на хората, тъй като, в случай че човек няма от кое място да научи, че това нещо съществува, няма по какъв начин да получи нужда да го използва и да бъде част от него и по този метод малко или доста да се възвиси. “

Как се трансформира смехът

“Променя се, както се променяме ние. Смехът не може да е в някакъв вакуум, смешките не може да са в някаква лаборатория отвън живота, смешките се базират на живота . За страдание в тези нови времена смехът не е това, което беше. Звучи малко старчески и малко консервативно, само че е по този начин.

Сега смехът е бърз, в този момент смехът е повече към телесната долница, а не към разсъдъка, мозъка и духа . За страдание подобен е смехът. И хората, които имат сетива да усетят този типичен комизъм, тези мостри, които въпреки всичко желаят малко планиране, с цел да влезеш в тях, да почувстваш тяхната хубост, са като плаващи на сал в море, от който би трябвало да не изпаднат. Някаква битка е, само че да погледнем оптимистично, че тези неща ги има, културната стратегия я има и има къде да виреят по-високите мостри.

Има и още нещо оптимистично. Поне съгласно моите наблюдения през всичките тези години на книжния пазар – имаше един интервал 90-те години, когато равнището беше много ниско. Може би някъде след 2000 година стартира да пораства. Все по-стойностни мостри на международната литература започнаха да се издават. И което е още по-хубаво, все по-стойностни български книги. “

Разговора можете да чуете от звуковия файл.