Сметната палата ще прави финансов одит на проекта за удълбочаването във Варненското езеро
В Народното събрание към този момент е импортирана процедурата с цел да извърши Сметната палата финансов одит на плана за удълбочаването на плавателните канали до пристанище Варна-Запад. Това заяви в предаването „ Post factum “на Радио Варна Лора Георгиева, старши юридически консултант в Антикорупционния фонд.
От организацията разгласиха втория епизод от поредицата си „ Блатни истории “ от Варненското езеро.
Вторият епизод стартира с разбор на рисковете за Аспаруховия мост, който е при започване на удълбочаването. По думите на Лора Георгиева планът носи опасности за сигурността на оборудването:
„ В рамките на работата по случая ние се натъкнахме на спомагателна информация, че в действителност мостът има и градивни недостатъци, които в допълнение заплашват неговата сигурност, изключително в изискванията на удълбочаване. “
Основният проблем на целия план е, че той се прави без изцяло обмисляне, добави още Лора Георгиева:
„ На процедура едни над 320 милиона лв. са дадени единствено за драгиране, т.е. за копаене на дънна маса и за нейното изсипване в хранилище „ Налбанка “, което е малко по размер, среща се в самото езеро и не е добре укрепено. “
Изкопаната маса се връща назад в езерото и в действителност единственият спор сред специалистите е какъв брой бързо става това, споделя още Лора Георгиева.
„ Блатни истории “ ще има и трета крайна част.
Чуйте цялото изявление с Лора Георгиева в звуковия файл:
От организацията разгласиха втория епизод от поредицата си „ Блатни истории “ от Варненското езеро.
Вторият епизод стартира с разбор на рисковете за Аспаруховия мост, който е при започване на удълбочаването. По думите на Лора Георгиева планът носи опасности за сигурността на оборудването:
„ В рамките на работата по случая ние се натъкнахме на спомагателна информация, че в действителност мостът има и градивни недостатъци, които в допълнение заплашват неговата сигурност, изключително в изискванията на удълбочаване. “
Основният проблем на целия план е, че той се прави без изцяло обмисляне, добави още Лора Георгиева:
„ На процедура едни над 320 милиона лв. са дадени единствено за драгиране, т.е. за копаене на дънна маса и за нейното изсипване в хранилище „ Налбанка “, което е малко по размер, среща се в самото езеро и не е добре укрепено. “
Изкопаната маса се връща назад в езерото и в действителност единственият спор сред специалистите е какъв брой бързо става това, споделя още Лора Георгиева.
„ Блатни истории “ ще има и трета крайна част.
Чуйте цялото изявление с Лора Георгиева в звуковия файл:
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ