Самодивите – съществуват ли в действителност или са измислени митични същества?
В националните показа самодивите или самовилите са ефирно прелестни девици с разпуснати руси коси, от време на време и с крила. Те са облечени с риза, рокля, зелен пояс и елече. Дрехите им са украсени с пера, с които летят като птици.Тези загадъчни същества са повелителки на водите и могат да провокират суша. Подпомагани от кръстати орли, те се разпореждат и със стихиите на ветровете, по тази причина и появяването им е постоянно съпроводена с буря.Някои от тях наподобяват (може би не напълно случайно) на антични амазонки – въоръжени с лъкове и стрели, те яздят грациозно сиви расови елени с юзди от преплетени змии.Самодивите населяват тъмните лесове и дивите планински усои. Те живеят под грамадни остарели дървета, в изоставени колиби или в тъмни като пъкъла пещери. Появяват се най-често напролет и лятото. Излизат на открито единствено нощем и се скриват още веднъж с пропяването на петлите.
При мръкване самодивите отиват край водите – езера, вирове, извори, кладенци – събличат се голи, къпят се, перат сенките (или дрехите) си и ги простират да съхнат на месечина, пазейки зорко да не ги открадне някой.Както ще прочете по-долу, тази зоркост си има повече от уважителни аргументи. След къпането прелестните русокоски се събират на зелени морави, където пеят, свирят, лудуват и играят своите неистови хора. Те обичат музиката, изключително мелодиите на кавала, по тази причина постоянно отвличат овчари, като ги карат да им свирят.
Освен това тези езически хубавици почитат … християнските празници, изключително Великден, и похищават и ослепяват или убиват хората, които не ги съблюдават (!?).Самодивите пазят ревностно своите обиталища и свърталища – оня, който наруши владенията им изчезва безследно или се разболява от неизлечима болест. Затова хората не дръзват да пристъпят в такива места нощем и не смеят да косят тревата по “самодивските ” морави. Дори и те да се намират измежду личните им парцели.В модерна България има стотици локални названия от вида Самодивска поляна, Самодивско кладенче, Самодивско хоро и т.н.Магическата мощ на самодивата е в облеклата (или в сянката й). Ето за какво в случай че някой човек успее да ги открадне, а най-сгодният момент за това е къпането, тя се трансформира в елементарна жена и му се покорява. Такава фея минава през венчило, ражда деца, само че не става добра майка и стопанка, а употребява всяка опция да избяга на воля.
Понякога самодиви се разделят с девството си по лично предпочитание – носителки на буйна сърдечна пристрастеност, те се влюбват безпаметно в този или оня юнак. Обсебват го без излишък и го изтезават с огнените си прищевки до гибел.В други случаи, излъгани от сладострастни хитреци, самодиви губят целомъдрието си, раждат почтени бебета и като кърмачки имат гърди с такива великански размери, че се постанова да ги премятат през раменете си.Самодивите не са неизбежно неприязнени и рискови за хората. Когато някой им направи доброта, те се побратимяват с него, стават негови покровителки и даже откърмят от него деца, от които израстват славни юнаци.Във фолклора такива самодиви са постоянно неанонимни, индивидуализирани – Гюрга, Дена, Стана, Мита, Магда. Техните сантиментални силуети обрастват в цели гроздове вълшебни приказки и песни.Четете още: Кой в действителност е Влад Цепеш? Никакви етнографски описания обаче не могат да показват националното светоусещане за самодивите по този начин, както го е направил в едно от стихотворенията си най-големият български стихотворец Христо Ботев (1849 година -1976 г.).На Балкана, смъртно раненият в борба с турците челник Хаджи Димитър, проклина “цяла галактика ”, измъчвайки се под палещите лъчи на слънцето, докато… “Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка ария!
И самодиви в бяла одеждa,
чудни, прелестни, ария поемнат,
безшумно нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже,
и той я гледа, блага, засмена!
(…)
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвъркнат те в небесата,
летят и пеят, дорде осъмнат… ”Първите писмени сведения за самодиви датират от XIII в. Смята се, че тяхната митология се е развила на балканска основа, като експертите откриват в нея и следи от славянската античност. Думите фея и самовила водят към прастари, индоевропейски корени със значение “божество ”, “демон ”, “лудувам ”, “вилнея ”.Разновидност на самодивите са така наречен юди. В българския фолклор те са постоянно остарели, грозни и страховити злосторнички. Освен тях във фолклора са непокътнати многочислени приказки за други нечисти сили: караконджули, тъласъми, върколаци, вампири …Добилият международна популярност румънски граф Дракула не е индивидуален случай във фолклора на балканските нации.Наистина ли съществуват тези загадъчни създания в реалност или са измислени митични същества? Гледайте видеото по-долу и преценете сами …
Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.
При мръкване самодивите отиват край водите – езера, вирове, извори, кладенци – събличат се голи, къпят се, перат сенките (или дрехите) си и ги простират да съхнат на месечина, пазейки зорко да не ги открадне някой.Както ще прочете по-долу, тази зоркост си има повече от уважителни аргументи. След къпането прелестните русокоски се събират на зелени морави, където пеят, свирят, лудуват и играят своите неистови хора. Те обичат музиката, изключително мелодиите на кавала, по тази причина постоянно отвличат овчари, като ги карат да им свирят.
Освен това тези езически хубавици почитат … християнските празници, изключително Великден, и похищават и ослепяват или убиват хората, които не ги съблюдават (!?).Самодивите пазят ревностно своите обиталища и свърталища – оня, който наруши владенията им изчезва безследно или се разболява от неизлечима болест. Затова хората не дръзват да пристъпят в такива места нощем и не смеят да косят тревата по “самодивските ” морави. Дори и те да се намират измежду личните им парцели.В модерна България има стотици локални названия от вида Самодивска поляна, Самодивско кладенче, Самодивско хоро и т.н.Магическата мощ на самодивата е в облеклата (или в сянката й). Ето за какво в случай че някой човек успее да ги открадне, а най-сгодният момент за това е къпането, тя се трансформира в елементарна жена и му се покорява. Такава фея минава през венчило, ражда деца, само че не става добра майка и стопанка, а употребява всяка опция да избяга на воля.
Понякога самодиви се разделят с девството си по лично предпочитание – носителки на буйна сърдечна пристрастеност, те се влюбват безпаметно в този или оня юнак. Обсебват го без излишък и го изтезават с огнените си прищевки до гибел.В други случаи, излъгани от сладострастни хитреци, самодиви губят целомъдрието си, раждат почтени бебета и като кърмачки имат гърди с такива великански размери, че се постанова да ги премятат през раменете си.Самодивите не са неизбежно неприязнени и рискови за хората. Когато някой им направи доброта, те се побратимяват с него, стават негови покровителки и даже откърмят от него деца, от които израстват славни юнаци.Във фолклора такива самодиви са постоянно неанонимни, индивидуализирани – Гюрга, Дена, Стана, Мита, Магда. Техните сантиментални силуети обрастват в цели гроздове вълшебни приказки и песни.Четете още: Кой в действителност е Влад Цепеш? Никакви етнографски описания обаче не могат да показват националното светоусещане за самодивите по този начин, както го е направил в едно от стихотворенията си най-големият български стихотворец Христо Ботев (1849 година -1976 г.).На Балкана, смъртно раненият в борба с турците челник Хаджи Димитър, проклина “цяла галактика ”, измъчвайки се под палещите лъчи на слънцето, докато… “Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка ария!
И самодиви в бяла одеждa,
чудни, прелестни, ария поемнат,
безшумно нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже,
и той я гледа, блага, засмена!
(…)
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвъркнат те в небесата,
летят и пеят, дорде осъмнат… ”Първите писмени сведения за самодиви датират от XIII в. Смята се, че тяхната митология се е развила на балканска основа, като експертите откриват в нея и следи от славянската античност. Думите фея и самовила водят към прастари, индоевропейски корени със значение “божество ”, “демон ”, “лудувам ”, “вилнея ”.Разновидност на самодивите са така наречен юди. В българския фолклор те са постоянно остарели, грозни и страховити злосторнички. Освен тях във фолклора са непокътнати многочислени приказки за други нечисти сили: караконджули, тъласъми, върколаци, вампири …Добилият международна популярност румънски граф Дракула не е индивидуален случай във фолклора на балканските нации.Наистина ли съществуват тези загадъчни създания в реалност или са измислени митични същества? Гледайте видеото по-долу и преценете сами …
Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ